Походът на "Газпром" към Европа минава през Сърбия

Походът на "Газпром" към Европа минава през Сърбия

Сръбският президент Борис Тадич подкрепя офертата на "Газпром", но при условие че тя ще гарантира енергийната сигурност на Сърбия
Сръбският президент Борис Тадич подкрепя офертата на "Газпром", но при условие че тя ще гарантира енергийната сигурност на Сърбия
Докато Европа празнуваше Коледа и се подготвяше за Нова година, руският енергиен монополист "Газпром" поднови похода си към енергийните активи на Стария континент с конфиденциална оферта за сръбския държавен петролен монополист " Нафтна индустрия Србие" (НИС). Веднага след Коледа, която обаче и сърби, и руснаци празнуват по стар стил на 7 януари, представители на "Газпром" са предоставили на Белград поверителна оферта за закупуване на мажоритарен пакет от 51% от активите на дружеството срещу 400 млн. евро, повишени впоследствие на 500 млн. евро, но при ексклузивни условия. Те изключват участие в конкурс или търг, предвиждат отлагане на въвеждането на екостандартите на ЕС и налагат протекционистична забрана за внос на петролни продукти в Сърбия от трети компании до 2012 г. За същия период "Газпром" обещава да инвестира във фирмата още 500 млн. евро, връзване на сръбската газопреносна мрежа с все още непостроения тръбопровод "Южен поток", който трябва да премине през България, строеж на газохранилище и щедри преносни такси.
По данни на ИТАР-ТАСС, която цитира ТАНЮГ, Русия и Сърбия биха могли да подпишат междуправителствена спогодба за сътрудничество в петролната и газовата област на 18 януари в София в рамките на посещението на руския президент Владимир Путин в България. Датата е само два дни преди важните президентски избори в Сърбия. Агенцията се позовава на сръбски правителствени източници, според които подписите ще бъдат положени под формата на ратификация на серия документи, свързани с проекта "Южен поток". "Газпром" вече е одобрил документ, наречен "Платформа за преговори между правителствата на Сърбия и Руската федерация за петролната и газовата индустрия", който ще служи за основа на преговорите. Група руски експерти пък в близките дни ще пристигнат в Белград, за да подготвят текста на споразумението. Именно в него трябва да залегне свързването на сръбската мрежа с "Южен поток" и строежа на подземно газохранилище в района на Банатски двор. Ключово за сръбската страна е руското съгласие трасето на тръбопровода след България и Сърбия да продължи през Република Сръбска в Босна. Белград настоява за това, докато засега отговорът на Москва е неясен.
Офертата на "Газпром" обаче предизвика сериозни трусове в Белград, като в дебата се включиха и върховете на сръбския политически елит. "Не можем да продадем НИС за нищо, нито да го предоставим на когото и да било по политически причини", заяви пред излизащия в Нови Сад в. "Дневник" сръбският президент Борис Тадич. "Именно затова ние преговаряме с един потенциален партньор. Тези преговори не са прости, но предлагат големи възможности. Ако приключим тези преговори успешно, "Газпром" ще стане стратегически партньор в НИС. При друго развитие на събитията ще търсим някой друг другаде." Тадич заяви още, че той ще подкрепи споразумението с руснаците, ако чрез него Сърбия "наистина си гарантира стабилни газови доставки през следващите 30 години" и ако интересите на сръбската обществена компания, нейните работници и финансите на държавата не пострадат от сделката.
Руското предложение за придобиване на НИС е унизително и неприемливо, контрира министърът на икономиката Младжан Динкич. Според него руснаците предлагат далеч под пазарната цена на компанията, чиито активи според най-консервативните оценки надхвърлят 800 млн. евро, без в това да влизат бизнес и пазарна стойност. "От нас се очаква незабавно да се откажем от една от най-ценните си компании, а вместо това да получим един газопровод, но не по-рано от 2013 г. Трасето му трябва да бъде решено по-късно през годината в зависимост от много пазарни и други фактори. Именно затова ние искаме международен търг да реши пазарната стойност на НИС", заключи Динкич. Той дори каза, че му е било намекнато, че да се иска от руснаците пазарната стойност е "неприлично". Според анализатори премиерът Воислав Кощуница подкрепя споразумението, за да възнагради чрез него Русия, застанала на страната на Сърбия в спора за окончателния статут на Косово и блокирала независимостта на провинцията миналата година със заплаха да наложи вето в Съвета за сигурност на ООН. В новогодишното си обръщение Кощуница дори заяви, че правителството "работи за постигането на стратегическо енергийно споразумение с Русия, което да даде импулс на сръбската икономика и да гарантира енергийните доставки за десетилетия напред". Неговият заместник - вицепремиерът Божидар Джелич, обаче контрира, че Сърбия няма да прави никакви отстъпки на Русия в замяна на политическа подкрепа.
Счетоводната стойност на НИС почти се удвои през 2007 г. и надхвърли 2 млрд. долара, посочва в. "Файненшъл таймс". Интерес към компанията досега освен "Газпром" са проявили унгарската МОЛ, полската ПКН "Орлен", руската "Лукойл" и румънската "Ромпетрол". Предложението на "Газпром" дава ясно да се разбере, че има интерес към НИС само ако получи възможност да навлезе по-дълбоко в газовия бизнес в Сърбия. "Южен поток", който е основният инструмент на компанията в региона и потенциален съперник на предпочитания от ЕС "Набуко", обаче ще пренася по-малко газ, отколкото се очакваше. Ако Русия сложи ръка върху НИС, ще бъде в състояние да контролира балканските пътища на газа към Европа, коментират наблюдатели.

Какво е НИС?
Компанията "Нафтна индустрия Србие" е основана през 1949 г. с централа в Нови Сад.
В момента неин главен изпълнителен директор е Сърджан Бошнякович.
Активите на компанията надхвърлят 800 млн. евро, а общата й счетоводна стойност - 2 млрд. евро.
Компанията е разделена на четири сектора - "НИС - Нафтагаз", "НИС - Петрол", която притежава рафинерии в Панчево, бензино- и газостанции, НИС-ТНГ, която се занимава с дистрибуция на газ, и "НИС-Туризъм", която управлява почивните бази на дружеството.
Интерес към придобиване на части от НИС досега са проявили "Газпром", МОЛ, "Хеленик петролиъм", "Ромпетрол" и "Лукойл".
Приватизацията на дружеството беше неколкократно отлагана по политически и икономически причини.