Докато Европа празнуваше Коледа и се подготвяше за Нова година, руският енергиен монополист "Газпром" поднови похода си към енергийните активи на Стария континент с конфиденциална оферта за сръбския държавен петролен монополист " Нафтна индустрия Србие" (НИС). Веднага след Коледа, която обаче и сърби, и руснаци празнуват по стар стил на 7 януари, представители на "Газпром" са предоставили на Белград поверителна оферта за закупуване на мажоритарен пакет от 51% от активите на дружеството срещу 400 млн. евро, повишени впоследствие на 500 млн. евро, но при ексклузивни условия. Те изключват участие в конкурс или търг, предвиждат отлагане на въвеждането на екостандартите на ЕС и налагат протекционистична забрана за внос на петролни продукти в Сърбия от трети компании до 2012 г. За същия период "Газпром" обещава да инвестира във фирмата още 500 млн. евро, връзване на сръбската газопреносна мрежа с все още непостроения тръбопровод "Южен поток", който трябва да премине през България, строеж на газохранилище и щедри преносни такси.

По данни на ИТАР-ТАСС, която цитира ТАНЮГ, Русия и Сърбия биха могли да подпишат междуправителствена спогодба за сътрудничество в петролната и газовата област на 18 януари в София в рамките на посещението на руския президент Владимир Путин в България. Датата е само два дни преди важните президентски избори в Сърбия. Агенцията се позовава на сръбски правителствени източници, според които подписите ще бъдат положени под формата на ратификация на серия документи, свързани с проекта "Южен поток". "Газпром" вече е одобрил документ, наречен "Платформа за преговори между правителствата на Сърбия и Руската федерация за петролната и газовата индустрия", който ще служи за основа на преговорите. Група руски експерти пък в близките дни ще пристигнат в Белград, за да подготвят текста на споразумението. Именно в него трябва да залегне свързването на сръбската мрежа с "Южен поток" и строежа на подземно газохранилище в района на Банатски двор. Ключово за сръбската страна е руското съгласие трасето на тръбопровода след България и Сърбия да продължи през Република Сръбска в Босна. Белград настоява за това, докато засега отговорът на Москва е неясен.

Офертата на "Газпром" обаче предизвика сериозни трусове в Белград, като в дебата се включиха и върховете на сръбския политически елит. "Не можем да продадем НИС за нищо, нито да го предоставим на когото и да било по политически причини", заяви пред излизащия в Нови Сад в. "Дневник" сръбският президент Борис Тадич. "Именно затова ние преговаряме с един потенциален партньор. Тези преговори не са прости, но предлагат големи възможности. Ако приключим тези преговори успешно, "Газпром" ще стане стратегически партньор в НИС. При друго развитие на събитията ще търсим някой друг другаде." Тадич заяви още, че той ще подкрепи споразумението с руснаците, ако чрез него Сърбия "наистина си гарантира стабилни газови доставки през следващите 30 години" и ако интересите на сръбската обществена компания, нейните работници и финансите на държавата не пострадат от сделката.

Руското предложение за придобиване на НИС е унизително и неприемливо, контрира министърът на икономиката Младжан Динкич. Според него руснаците предлагат далеч под пазарната цена на компанията, чиито активи според най-консервативните оценки надхвърлят 800 млн. евро, без в това да влизат бизнес и пазарна стойност. "От нас се очаква незабавно да се откажем от една от най-ценните си компании, а вместо това да получим един газопровод, но не по-рано от 2013 г. Трасето му трябва да бъде решено по-късно през годината в зависимост от много пазарни и други фактори. Именно затова ние искаме международен търг да реши пазарната стойност на НИС", заключи Динкич. Той дори каза, че му е било намекнато, че да се иска от руснаците пазарната стойност е "неприлично". Според анализатори премиерът Воислав Кощуница подкрепя споразумението, за да възнагради чрез него Русия, застанала на страната на Сърбия в спора за окончателния статут на Косово и блокирала независимостта на провинцията миналата година със заплаха да наложи вето в Съвета за сигурност на ООН. В новогодишното си обръщение Кощуница дори заяви, че правителството "работи за постигането на стратегическо енергийно споразумение с Русия, което да даде импулс на сръбската икономика и да гарантира енергийните доставки за десетилетия напред". Неговият заместник - вицепремиерът Божидар Джелич, обаче контрира, че Сърбия няма да прави никакви отстъпки на Русия в замяна на политическа подкрепа.

Счетоводната стойност на НИС почти се удвои през 2007 г. и надхвърли 2 млрд. долара, посочва в. "Файненшъл таймс". Интерес към компанията досега освен "Газпром" са проявили унгарската МОЛ, полската ПКН "Орлен", руската "Лукойл" и румънската "Ромпетрол". Предложението на "Газпром" дава ясно да се разбере, че има интерес към НИС само ако получи възможност да навлезе по-дълбоко в газовия бизнес в Сърбия. "Южен поток", който е основният инструмент на компанията в региона и потенциален съперник на предпочитания от ЕС "Набуко", обаче ще пренася по-малко газ, отколкото се очакваше. Ако Русия сложи ръка върху НИС, ще бъде в състояние да контролира балканските пътища на газа към Европа, коментират наблюдатели.

Какво е НИС?

Компанията "Нафтна индустрия Србие" е основана през 1949 г. с централа в Нови Сад.

В момента неин главен изпълнителен директор е Сърджан Бошнякович.

Активите на компанията надхвърлят 800 млн. евро, а общата й счетоводна стойност - 2 млрд. евро.

Компанията е разделена на четири сектора - "НИС - Нафтагаз", "НИС - Петрол", която притежава рафинерии в Панчево, бензино- и газостанции, НИС-ТНГ, която се занимава с дистрибуция на газ, и "НИС-Туризъм", която управлява почивните бази на дружеството.

Интерес към придобиване на части от НИС досега са проявили "Газпром", МОЛ, "Хеленик петролиъм", "Ромпетрол" и "Лукойл".

Приватизацията на дружеството беше неколкократно отлагана по политически и икономически причини.