1935 година, Англия. Невръстната Брайъни (Ронан) живее охолно със семейството си в разкошно викториански имение. Ала един летен ден момичето, надарено с богато въображение, помогнало му след години да стане именита писателка, обвинява Роби Търнър (Макавой), гаджето на нейната по-голяма сестра Сесилия (Найтли), в престъпление, което той никога не е извършвал. Тази лекомислена постъпка разбива живота на влюбените и завинаги променя съдбите на тримата...

В основата на романтичната драма "Изкупление" лежи световноизвестният едноименен бестселър на Иън Макюън, охарактеризиран като "един от великите любовни романи на модерната литература". Джо Райт вече има опит в екранизирането на подобни творби - негова е режисурата на "Гордост и предразсъдъци", номиниран за "Оскар" в четири категории - актриса в главна роля (Кийра Найтли), за най-добро художествено оформление (включващо и декорите), костюми и музика.

"Изкупление" триумфира през лятото на фестивала във Венеция, където грабна първата награда - "Златен лъв", бе номиниран и за "Златен глобус" (отличието на акредитираните в Холивуд журналисти), което почти сигурно означава, че ще е и сред петте кандидата за тазгодишния "Оскар" (някои дори определят филма като най-вероятния претендент).

-----------------

Едно от украшенията на "Изкупление" безсъмнено е изпълнението на Ванеса Редгрейв. Родена на 30 януари 1937 в Лондон, тя е дъщеря на актьорите Рейчъл Кемпсън и сър Майкъл Редгрейв - "рицар на британската сцена", един от най-брилянтните изпълнители в пиесите на Шекспир, участник в кинохитовете "Една дама изчезва" на Хичкок, "Самотата на бегача на дълги разстояния", "Могилата"...

Навярно затова Ванеса също със забележителен успех претворява ролите, сътворени от гениалния бард от Стратфорд на Ейвън - и като ученичка в Central School of Speech and Drama, и като член на трупата при Кралския Шекспиров театър, към която се присъединява през 60-те.

Към киното я насочва съпругът й Тони Ричардсън, режисьорът на култовите британски филми "Обърни се с гняв назад", "Вкус на мед" и "Самотата на бегача на дълги разстояния" (програмни за "сърдитите млади хора" на 60-те). Дебютът й върху екрана е със "Зад маската" (1958), където партнира на баща си, но първата й голяма изява е в "Морган" (1966) на родения в Чехия Карел Райс - роля, която й носи номинации за "Оскар" и "Златен глобус". Любопитното в случая е, че сред петте актриси, очакващите наградата на Академията, е и сестра й Лин Редгрейв (за "Момичето Джорджи"), но оскарът отива у Елизабет Тейлър (за нейното изпълнение в "Кой се страхува от Вирджиния Улф?").

Така се слага началото на поредица от филми, чийто брой днес надхвърля 100! В тях Ванеса Редгрейв претворява образите на редица исторически личности: Ана Болейн (една от многото съпруги на крал Хенри VІІІ) в "Човек за всички времена" (1967), режисиран от актьора Чарлтън Хестън (играещ същевременно Томас Мор), танцьорката Айседора Дънкан в "Айседора" и Мери, кралицата на Шотландия, в едноименния филм (донесли на актрисата поредните предложения за "Оскар" през 1968 и 1971), Джулия (приятелката на писателката Лилиан Хелман) в "Джулия" (1977), дарил Редгрейв с първия и единствен засега в кариерата й "Оскар" - уж за поддържаща роля, ала приемана от мнозина за главната във филма, Агата Кристи в "Агата", оцелялата сред ада на Аушвиц музикантка Фаня Фенелон в "Свиреща за време" (1980), Косима фон Булов във "Вагнер" на Тони Палмър, руската императрица Екатерина Велика в телевизионния "Младата Катерин" (1991), Клементина (Клеми) Чърчил (съпругата на прочутия английски премиер) в "Засилваща се буря" (2002), лейди Мелбърн в "Байрон" (2003)...

Сериозен е и списъкът от имената на превъплътените от Ванеса Редгрейв литературни героини - тя е Розалинд в Шекспировата комедия "Както ви се харесва" (телевизионна продукция, осъществена в далечната 1963), Катерин Баркли в "Сбогом на оръжията" по Хемингуей, Гуинивър в "Камелот" (отново номинация за "Златен глобус" 68), Нина в "Чайка" по Чехов, сестра Джийн в "Дяволите" по антиутописта Олдъс Хъксли, Андромаха в "Троянки" по Еврипид, Мери Дебънхам в "Убийство в Ориент експрес" по Агата Кристи, феминистката Олив Чансълър в "Бостънци" по романа на американския класик Хенри Джеймс и Рут Уилкокс в "Имението "Хауардс енд" (роли, провокирали поредните номинации за "Оскар" през 1984 и 1992), а и майката на Разколников в "Престъпление и наказание" (2002)...

Самата актриса иронизира влечението си и към реалните, и към измислените персонажи с думите: "Подбирам ролите си много внимателно, така че, когато кариерата ми приключи, ще съм покрила цялата съвременна история на потисничеството." Чувството й за хумор обаче изчезва, когато става дума за избор на роля. Редгрейв е известна с това, че никога не се отказва от своите често пъти спорни мнения (поради което я наричат Госпожа огън и вода), и това е причина да отказва участие в много филми и театрални постановки. Тя е не само прецизна и взискателна при селекцията, но и невероятно упорита по време на работа. Играта й е непосредствена и правдива, героините й - триумфиращи или трогателни, мъдри или вдъхновени...

Затова и е предпочитана за работа от големи режисьори като британците Джоузеф Лоузи, Джон Шлезинджър, Ричард Атънбъро и Кен Ръсел, американците Сидни Лъмет, Фред Цинеман и Джеймс Айвъри, италианците Елио Петри и Тинто Брас, шведа Бу Видерберг, гърка Михалис Какоянис... Но "върхът на сладоледа" е съвместната й работа с великия ферарец Микеланджело Антониони в класическия "Фотоувеличение" (1966), където също не се минава без добра литературна основа (дело на аржентинеца Хулио Кортасар).

Любопитно е, че заедно със съпруга си Тони Ричардсън (с когото са женени от 1962 до 1967, но се развеждат заради неговата връзка с Жана Моро) Ванеса също реализира няколко филма, но те не заемат особено място нито в нейната, нито в неговата кариера. Сред тях са "Червено и синьо", "Морякът от Гибралтар" и "Атаката на леката бригада" - един истински "семеен филм", в който участват тъщата Рейчъл Кемпсън, шуреят Корин Редгрейв и дъщерите Наташа и Джоуели Ричардсън. Фамилната традиция остава жива и през новия век - през 2004 Ванеса Редгрейв се снима във филма "Треска", чийто постановчик е нейният син Карло Неро (рожба на творческите й контакти с Франко Неро, играещ рицаря Ланселот в "Камелот"). Приключвайки с клюките, ще добавя, че Ванеса живя дълго време съвместно с Тимоти Далтън (един от 007-те изпълнители на ролята на Джеймс Бонд), а е и тъща на Лиам Нийсън (женен за Наташа Ричардсън).

Ванеса Редгрейв е и обществено ангажирана личност. Не всеки приема политическите й пристрастия - дълго време бе член на Британската работническа революционна партия, борейки се активно срещу "системата на буржоазното общество", за което нееднократно е арестувана. Но и никой не отрича, че е отговорен гражданин на света, в който живее. През 1962 е една от първите знаменитости, посетили комунистическа Куба. През 1999 отказа честта да бъде провъзгласена за дама на ордена на Британската империя. През 2004 заяви по ВВС, че масовото клане, извършено от чеченци насред руското училище в Беслан, не е акт на тероризъм...

Макар и самата актриса да признава "никога не съм се чувствала красива, освен когато бях бременна и когато раждах децата си", известният кинокритик Роджър Ибърт смята, че Ванеса Редгрейв е "абсолютен връх на физическото и духовното съвършенство".