От тази година започва поетапна проверка и затваряне на цехове за производство и преработка на риба и рибни продукти, които не отговарят на европейските ветеринарни и санитарни изисквания. Това обяви за "Дневник" Ерман Занков, директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Той подчерта, че няма даден преходен период за бранша. Според него доста предприятия ще бъдат затворени и особено такива, които разполагат с малък капитал и нямат средства и възможности за преструктуриране на производството. В страната има около 1500 рибни предприятия. Занков смята, че до 10 фабрики могат да отговорят на европейските изисквания и те вече работят в тази насока. Засега само четири фирми имат право да изнасят риба и рибни продукти за Европейския съюз (ЕС). Това са "Парпен Чобанов", с. Болярци-Пловдивско и "Белуга", Видин, които добиват и изнасят черен хайвер и филе от моруни и есетри; "Рея фиш", Доспат (пъстърва) и българо-гръцката "Европеска", Свиленград (консерви от сладководна риба). Рибопреработвателите трябва да са снабдени с материално-техническа база. Цеховете трябва да отговарят на изискванията и критериите на ЕС. Има фирми и които развъждат риба. През 1999 г. беше наложена забрана за износ на жива риба и рибни продукти. Хигиенните и санитарни изисквания. Всички помещения трябва да са облицовани в миещи се повърхности. Не става въпрос за теракот и фаянс, които не са европейски изисквания, а трябва да бъдат с миеща повърхност, която няма прави ъгли и фуги. Ъглите трябва да бъдат заоблени и липсата на фуги не предполага наличието на теракот и фаянс. Трябва да има един вход за работниците и един - за суровината. Работникът влиза вътре с дрехите, които е дошъл на работа. Съблича ги, минава през баня, където се къпе. Излиза от него, подсушава се, облича работните дрехи. Влиза в манипулационното помещение, работи и след свършване се връща по обратния път. Съблича работните дрехи и ги хвърля за пране. Минава през банята, къпе се, облича си неговите дрехи и излиза навън. Вторият вход е за продукцията, която се преработва. Тя върви по отделен път. Работникът и продукцията, която ще бъде обработвана се срещат в манипулационната стая. След това рибата минава през хладилни помещения, фризери за дълбоко замразяване или охлаждане. Отива в складови помещения, където трябва да има трети изход. На него пристига ТИР-а, където рибата се товари. Проблемът е все още, че НВМС няма евролиценз. Не е лицензиран държавен орган, който да дава съответно лицензите на предприятията, които се намират в България. Засега се върви по практиката. Идва емисар от ЕС. а два-три месеца идват в България и извършва проверка на предприятията, които са готови за лицензиране. Те се заявяват в НВМС. Емисарят идва и обхожда тези предприятия. Вижда какви са условията и дава или не лиценз. Традиционните български видове риба шаран, толстолоб, бял амур не могат да пробият в ЕС. Те се смятат за второ, трето качество. Единствените два вида риба, които могат да пробият и се третират като деликатеси са пъстървовите риби (балканска, американска) и есетровите риби (месо и филета от моруна, руска есетра, чига и др.). Много малко стопанства гледат риба, която се консумира в ЕС. Гледат такава, каквато се яде у нас. България има квота за хайвер - , а Румъния има 5 тона. Румънците заграждат ръкавите по Дунав с телени мрежи като средния е плавателен и най-дълбок. Моруната или есетрата като стигне до тези прегради не може да мине нагоре, върти се около тях и през това време румънците я излавят. Добивът им е по-голям. Има доста нелегален добив в България и Румъния и това го разбираме по неофициални канали. Информацията идва от рибарите. Те трябва да декларират рибата. Особено моруната и есетрата са на регистрационен режим. Като хване трябва да каже колко е хванал защото ние водим статистика. За него нищо не произтича. Ако хване десет, се декларира 1-2. Пазарът на риба в България е много свит. Рибата се води деликатесна храна и е по-скъпа от другото месо, което е много по-вредно. Българският народ няма традиция в яденето на риба, за разлика от Испания, която е партьор по присъединяването в ЕС в рибния бранш. Япония, Китай, средиземноморските страни - Гърция, Италия. Изнася се за Гърция, Германия, Франция (предимно черен хайвер), Македония. В Гърция и Македония ядат шаран. Основният приоритет в дейността на ИАРА е контрола върху любителския и стопанския риболов. В тази връзка, това е и основното изискване на ЕС. До тази година България не разполага с никакви плавателни средства за контрол по вода. ИАРА работи по програма ФАР за институционално изграждане на агенцията и за повишаване на техническата осигуреност на персонала. По тази програма ще получим големи морски катери от 2004 г. пролетта (2 в Черно море), бързоходни. По Дунав също ще има - 3 или 4 катера. Предвиждаме да се засили контрола и във вътрешните водоеми. Това са големите държавни язовири. Те са подложени на масирани бракониерски атаки с бомби, мрежи и всякакви други непозволени средства за риболов. В тази връзка ще получим 17 лодки с извънбордови двигатели за контрол по големите държавни язовири. Това трябва да повиши контрола. Предвижда се да бъдат закупени високопроходими автомобили за движение по тежки терени. По ФАР ще се закупи оборудване за две лаборатории. Едната ще е стационарна и ще е в НВМС, другата ще е мобилна и ще има два микробуса за целта. Ако се наложи по язовирите да се направи на место изследване на риба, ще се използва мобилната лаборатория. По ФАР ще се достави сателитна система за следене на риболовните кораби в морето. Това е съгласно изискванията на ЕС. До края на 2003 г. корабите над 24 м. са подложени на регистрация, отчет и на проследяване. От 2004 г. на контрол ще подлежат корабите над 18 м., а от 2005 г. - над 15 метра. България не може да се похвали с голям риболовен флот. Големите кораби над 24 м. - са 15 на брой. Тази система ще работи съвместно със системата за следена на корабите от Изпълнителна агенция "Морска администрация" към МТС. Има кораби, които ходят да ловят в румънски, украински води и ги хващат. Налаг им санкции. Има такива, които ловят в неутрални води, което по закон е забранено. Ще има 27 нови мощни компютъра, които ще бъдат разположени в териториалните звена на агенцията. Те ще бъдат свързани в една обща система и чрез интернет ще се получават всекидневно данни за риболовната статистика съгласно изискванията на "Евростат". Информацията ще се подава в "Евростат". Стойността на проекта по ФАР е около 2 млн. евро. От тях 1.6 млн. евро са безвъзмездна помощ от ЕС, а останалите са от бюджета на страната.