Значима, но ограничена група кореспонденти в Брюксел получиха в понеделник от свои източници желан подарък - първата редакция на първия вариант на европейски механизъм за върховенството на правото. Германското председателство на ЕС сложи на масата своята трактовка за това как законността да стане фактор за харченето на европейски средства.

Част от тях споделиха в Twitter фрагменти от находката си, привличайки към новината повече експертиза, още преди собствените им интерпретации върху съдържанието на един документ с гриф за поверителност, да бъдат публикувани.Проектът за механизъм, стъпва на насоките, дадени от европейските лидери и на съществуващото белгийско-германско предложение за създаване на процедура за обвързване на европейското финансиране със съблюдаване на европейските стандарти в областта на върховенството на правото (подчинение на всички граждани, независимо от тяхното имотно състояние или обществено положение на писаните в държавата закони).

Германската редакция е предложение за компромис към останалите 26 държави членки, които трябва да дадат на председателството мандат за започване на преговори с Европейския парламент и Комисията.

По време на продължила пет дни извънредна среща на върха на ЕС през юли лидерите на Съюза се договориха отпускането на пари от бюджета на ЕС за 2021-2027 г. (1.1 трилиона евро) и от тригодишния фонд за икономическо възстановяване от последствията от коронавируса Next Generation EU (750 млрд. евро) да става след оценка на Европейската комисия за прилагането на закона във всяка отделна европейска държава.

По ирония на съдбата днешният еврокомисар за правосъдието - белгиецът Дидие Рейндерс, е вносител на единственото до момента продложение, с което еврофинансирането се поставя в зависимост от законността. То датира от март 2019 г. Рейндерс (тогава външен министър на Белгия) и германският държавен министър по европейските въпроси Михаел Рот го представят в Съвета по общи въпроси с идеята, че:

- чрез механизма ЕС ще демонстрира, че е общност от ценности,

- че трябва да има общо разбиране какво означава спазването на върховенството на правото

- както и "да се учим един от друг".

Министрите възлагат на работна група на Съвета да прецизира инициативата, така че предложението на германското председателство на ЕС не идва на празно място.

Белгийската инициатива предвижда проверка на състоянието на правосъдието и спазването на закона във всички държави членки, като основната ѝ цел е "избягване на отклонения" в спазването на общите европейски ценности и принципи. Според нея Еврокомисията изготвя ежегодни доклади за тяхното съответствие, както и препоръки, които трябва да се изпълнят от страните членки. Първият доклад за върховенството на правото в ЕС се очаква на 30 септември.

Основната разлика на белгийското предложение с днешните идеи около върховенството на правото и евросредствата е че то предлага нарушенията да се санкционират по различен начин. Като варианти се посочват: задействането на иск пред Съда на ЕС (който в крайна сметка може да доведе до глоби) или на чл. 7 от Лисабонския договор (свързан с ограничаване на членски права, включително за гласуване). Спирането, замразяването или намаляването на европейско финансиране е една от възможностите за преследване на нарушителите.

Втората голяма отлика е че участието в механизма според белгийската инициатива е на доброволен принцип, докато сега той ще важи за всички членове на ЕС и ще бъде вписан в европейски регламент.

Предложението на германското председателство втърдява категоричността на и без това революционната постановка на Еврокомисията за първи път в европейска регулация в прав текст да се запише, че неспазването на законността може да доведе до накърняване на финансовите интереси на ЕС:

В същото време германският прототип отслабва част от оригиналното предложение, давайки повече възможности на засегнатите държави да се отбраняват и поставя акцента върху неправомерното използване на европейски средства, отмествайки го от системните нарушения, които са фокус на оригинала.

Германското председателство на ЕС предлага, при констатиране на нарушения Европейската комисия да направи оценка, като се опре на информация от "всички възможни източници", разширявайки обхвата им спрямо първоначалния кръг. Като такива изрично се посочват: Съдът на ЕС, Европейската сметна палата, европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, Службата на Европейския прокурор, ежегодните доклади на Европейската комисия Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието, които оценяват ефективността на правосъдната система във всяка страна членка.

Извън евроинституциите като източник на информация за анализа, с който при проверка ще се ангажира Еврокомисията, са посочени: Съветът на Европа, Венецианската комисия и Групата държави срещу корупцията (GRECO), както и професионални мрежи на европейските върховни съдилища и правни съвети.

Предложението въвежда чрез механизма няколко вида санкции, всичките финансови:

- спиране на плащания по европейски фондове,

- спиране на кредитиране и възможност за предсрочно връщане на заеми,

- намаляване на средства

- забрана за договориране на средства с бенефициенти.

- спиране на изплащане на траншове по заеми,

- отнемане на възможността за предсрочно погасяване по кредити

- прекратяване на достъпа до ново кредитиране по инструменти, финансирани с европейски гаранции.

Основният принцип при определяне на санкциите ще е тежестта на нарушенията. Като фактори ще се вземат продължителността на отклоненията от нормите, тяхната тежест, отдалечеността им във времето, размерът на щетата, нанесена на европейския бюджет. Предвид ще се взема и склонността на властите в държавата, където са установени нарушения, да ги прекратят и да отстранят нередностите.

Това е най-спорният въпрос, тъй като от избрания ред ще зависи дали наказанията ще могат да се прилагат на практика. Държавите, които подозират, че са в отклонение (най-вече сред новите членки), настояват за единодушие, тъй като биха могли да блокират санкциите. Северните страни, които се проявиха освен като "скъперници" и като ревностни радетели за законност, държат на т.нар. обратно квалифицирано мнозинство, където противниците, а не привържениците на предложението за наказание трябва да са повече. Избраният от лидерите (виж по-горе) е нещо средно - квалифицирано мнозинство, което изисква около 15 държави, в зависимост от големината им, да подкрепят предложение за спиране на финансиране.

Съветът има последен думата по окончателния вид и размер на санкцията. Европейските лидери постигнаха съгласие вземането на решения да е с квалифицирано мнозинство, а не с обратно квалифицирано, каквито бяха първоначалните нагласи. Това ще отслаби механизма, тъй като ще изисква събирането на подкрепа от повече държави (в общия случай около 14-15) и вероятността от блокиране на процедури ще е по-висока.

В същото време за обратното мнозинство противниците са тези, които трябва да събират мнозинство за отхвърляне на предложението (55% от държавите, представляващи 65% от населението). В Съвета всяка държава има различна "тежест" при вземането на решения и гласовете ѝ се определят според броя на населението. Така България например има 10 гласа за население, което се равнява на 1.56% от всички европейски граждани. Докато Германия, Франция и Италия имат по 29 гласа. а Полша и Испания - по 27.

Също Съветът (страните членки), ще има право да отмени или прекрати наказанието при отстраняване на нарушенията.

Германското председателство на ЕС добавя възможност правителството на засегнатата държава да има възможност да се защити като изложи пред Съвета своите аргументи и направи забележки по констатациите на Европейската комисия.