Галерия "Сариев", фондация "Отворени Изкуства" (Пловдив) и Office for Art - Берлин обявиха създаването Circle of Friends for Bulgarian Art (Кръг от приятели за българско изкуство). Целта на организациите е да обединят експерти и ценители на съвременно изкуство от международна общност. Първоначалният фокус е подкрепа за българското съвременно визуално изкуство. Основатели на новата асоциация са Веселина и Катрин Сариеви, заедно с Райналд Шумахер и Натали Хойос. Райналд Шумахер и Натали Хойос са куратори от Германия, които миналата година представиха в програмата на "Пловдив - Европейска столица на културата" мащабната изложба "Чуйте ни - артистичен интелект".

Първата програмна проява под знака на новия Кръг на приятели е изложба от поредицата "Сила на привличане" в галерия "Сариев" (може да я видите до 31 октомври). В нея са съчетани голямоформатни принтове на Касия Худаковски и визуални поеми на Веселин Сариев. Касия Худаковски е художничка от полски произход, развила артистична кариера в Лондон, днес - ситуирана в Берлин. Тя събира 80 сентенции - размисли за това защо един художник трябва/не трябва да създаде нови творби за самостоятелна изложба след края на пандемията, с което говори за системата, която определяше света на изкуството доскоро. Веселин Сариев (1951 - 2003) e поет, историк и издател. Включени са негови творби, правени по време на промените от 90-е години на миналия век, когато той е активен представител от бившия Източен блок на движението мейл арт и визуална поезия и отправя политически и естетически послания свързани с освобождаване от статуквото.

В два кратки разговора с българските и германските основатели на "кръга", "Дневник", представя повече за идеята.

- Веселина Сариева: Роди се съвсем естествено точно преди година. Това е надграждане на дългогодишната работата на нашата фондация и галерия в утвърждаването на съвременното изкуство, в образованието, популяризацията, запознаването на експерти с българската култура, развиване на колекционерство, ако щете и на семейната ни история и надграждане. От друга страна - на опита на Office for Art - Берлин в работата с престижни музеи, колекции и интересът им към Източна Европа и автори от региона. "Кръг от приятели за българско изкуство" е опит за демократизиране, съпричастност и създаване на нови модели за съвременния живот на изкуството, който модел отговаря на едно гражданско общество и развива неговата същност като такова. Моделът на асоциацията е самоуправление.

След пандемията идеята за кръга има още по-голяма значимост. Моето мнение е, че тази тема ще е много интересна не само за тези, които се интересуват от изкуството, но и за тези, които търсят промените нужни на днешния ден във всеки аспект.

- Веселина Сариева: Да, точно така е. След пандемията ние създадохме различни проекти, които са свързани с преосмисляне на работата на галерията, на мястото на художника, въобще на физическото пространство на една галерия. Нашата работа винаги е била "сайт-спесифик". Нашето галерийно пространство е малко, за да може да реагира бързо. За да може да даде точно тази концептуална рамка на това, което не правим. Като ZIP файл на нещо, което е много по-голямо. И настоящата изложба, която е некомерсиална, задава една мисловна рамка на това каква е работата на художника, каква трябва да бъде тя оттук напред. Това е резултат от един диалог с Райналд Шумахер и Натали Хойос, който ние водим години наред.

- Катрин Сариева: Това е точно един диалогичен кръг, в който цялата йерархичност започва да отпада. Затова и настоящата изложба разглежда и въпроса за йерархиите, за институциите и тяхното място в една следпандемична ситуация. И въобще във всяка кризисна или преходна ситуация. А визуалните поеми на Веселин Сариев поставях сходни въпроси, макар и преди трийсет години. За мобилността на изкуството в един момент, който е тотално неинституционализиран. Той също създаваше кръг от приятели, които правеха издавеното от него списание в Пловдив СВЕП - за визуална и експериментална поезия.

- Веселина Сариева: Тези творби говорят за смяна на езика в поезията, но и за една манифестност. Тази изложба е абсолютна еманация на това сливане и въобще на свободата на общуването. Зная, че тук звучи абстрактно, но това целим със създаването на този "Кръг от приятели за българско изкуство" - искаме да освободим системите, да провокираме частната инициатива в полза на развитието на изкуството. Искаме да запазим едно човешко ниво. Затова участваме по-скоро с личните си имена, отколкото с организациите, които представляваме. Така ще бъде и с хората, които ще бъдат в този или по-скоро "ще бъдат този кръг". Първите ни срещи вече са реализирани, ще се формираме разумно и плавно и надявам се другата година да имаме първите по-публични прояви, които ще покажат началото на дейността на кръга, което да привлече нови хора. Кръгът ще се разширява постъпателно и разумно, което е неговата цел. Той е отворен.

- Райналд Шумахер: В Германия има много примери за кръгове от приятели в подкрепа на културни институции - музеи, галерии, театри... Когато бяхме тук миналата година, открихме, че няма истинска подкрепа за съвременното изкуство в България от гражданското общество или от отделни личности. Затова решихме да пренесем опита си с надеждата да открием и тук съмишленици.

- Натали Хойос: Това е замисъл, който ще се надгради органично в течение на нашия работен процес. Още сме в самото му начало и се надяваме след известно време да привлечем много хора, с които да споделяме интереса си към съвременното изкуство в България.

- Райналд Шумахер: Много се надяваме, че изложбите, които бележат началото на нашата асоциация, ще бъдат не просто еднократни артистични събития, а ще са вид платформи. Те до голяма степен говорят и за смисъла и стойността на един кръг от приятели на изкуството. Затова решихме, че първата от поредицата изложби трябва да бъде именно тази, която представяме сега в галерия "Сариев". Художничката Касия Фудаковски се е запитала след коронакризата струва ли си да се правят изложби в такава ситуация, каква е ролята на артиста, какво може той да направи в тази сложна ситуация... И това е отразено в два типа тезиси, които тя излага. Едната поредица е за това защо трябва да се направи изложба. Другата - обратно - защо не трябва.

- Натали Хойос: Да, аз мисля, че това е видно и в тази творба на Касия Фудаковски, която е творба за общуването. Тя показва едно връщане към наистина важните неща в настоящето и вероятно в бъдещето. Тези въпроси са до голяма степен породени от коронакризата, но те се отнасят и до пазара на изкуства като цяло. Това са въпроси, които тревожат хората на изкуствата въобще. Затова мисля, че постигнахме сполучливо съчетание и с работите на Веселин Сариев. Те също са много обвързани със структурата на изкуствата, с езика и общуването.

- Райналд Шумахер: Работите на Веселин Сариев са от началото на 90-те. Те също са от една епоха на цялостна промяна, на революция по отношение на ценностите, в които обществото вярва. И е много интересно колко свързани могат да бъдат тези работи малък формат с мащабните принтове, направени днес, но също с класическа техника - гравирани върху дърво и отпечатани на големи листове.

- Райналд Шумахер: Надяваме се, че ще представим още една самостоятелна изложба през ноември. Имаме много планове за следващата година, някои са съвместни с фондация "Пловдив 2019". Но наистина предстои да видим кое е възможно и кое не. Кое може да бъде съобразено със здравните мерки и възможностите за пътуване. Настоящата изложба например осъществихме много трудно заради променящите се условия. Международният обмен е поставен на голямо изпитание в момента. Ние, разбира се, трябва да бъдем предпазливи и същевременно да опитваме да осъществяваме това, което сме замислили.