През последните години на преден план все по-често излиза проблемът с така нареченото "дългово робство", изразяващо се в невъзможността на физически лица да изплуват от необятното море от задължения, в което са попаднали. Различни са причините, които водят хората до изпадане в тежка финансова обремененост. В редица случаи това се дължи на личното им не съвсем отговорно отношение към имущественото им състояние. Многобройни са и случаите, в които свръхзадължеността на физически лица се дължи на външни причини като глобални финансови кризи, свиване на пазара на труда, наследяване на значителен по размер дълг и т.н.

Поради тези и редица други ситуации все по-актуален става въпросът какъв е изходът от "дълговото робство". Този въпрос е особен актуален в България, тъй като страната ни продължава да е

Липсата на разрешение по този наболял проблем повлече на страната ни редица критики, като след приемането на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на съвета България бе принудена да предприеме мерки за неговото разрешаване.

Като възможни спасения от изпадането в ситуация на вечна задлъжнялост се откроиха два възможни подхода. Единият от тях е коментираният от години, но така и несбъднал се закон за личния фалит, а другият - въвеждането на института за абсолютна давност на частни вземания.

Цитираната директива е израз на новия прочит на личния и дружествен фалит, като на ниво Европейски съюз се търси разрешение на проблемите със свръхзадължеността на частноправните субекти. По отношение на физическите лица акцентът, който общоевропейската политика поставя е върху финансовата им стабилизация и реинтеграция в социално-икономическия живот на страните членки.

Към този момент в България превес получи въвеждането на абсолютна давност, като в Народното събрание бе внесен законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите, в който по образец на ДОПК се предвижда

На този етап няма внесен законопроект за регламентиране на личния фалит.

Първото значително преимущество на регламентирането на личния фалит пред въвеждането на абсолютна давност за вземания срещу физически лица е възможността за отграничаване на добросъвестните от недобросъвестните длъжници. Около това значително преимущество могат да се обединят както кредиторите, така и длъжниците.

Въвеждането на производство за обявяване на личен фалит като способ едно лице да излезе от дълговата спирала и да получи втори шанс, логично ще е свързано със значителни ограничения, правила и мерки, едва при спазването, на които съответния длъжник ще получи желания шанс да започне на чисто. Регламентирането на такъв тип производство освен това позволява създаването на условия и предпоставки, които трябва да са налице, за да може изобщо да бъде проведено. Тоест ще се създаде възможност за въвеждането на

на натрупаните задължения, както и видовете и размерите на вземанията, които подлежат на опрощаване.

Подобен тип производства, съдейки от действащата уредба в редица държави като Германия, Франция, САЩ и др. не създава една безусловна възможност за всеки длъжник да се освободи от поетите си задължения за разлика от регламентирането на абсолютната давност. Утвърдилият се подход налага на длъжника, който желае да започне "на чисто" да спазва добросъвестно поведение, като покаже желание и стремеж да бъде отговорен към своите кредитори. Единствено този длъжник, който активно проявява добросъвестно поведение и усърдност при изпълнение на поетите задължения към кредиторите може да получи възможност за ново начало. П

о този начин не се създава предпоставка за недобросъвестно укриване от страна на длъжници, които, въпреки че разполагат с известни възможности, умишлено отказват да заплащат задълженията си и се стремят по всякакъв начин да укриват имуществото си с цел да осуетят принудителното събиране на вземанията.

Този институт дава нов живот и израз на действащата философия, че кредиторът трябва с всички средства да гони до последно своя длъжник, а последният посредством хитрост да се укрива до изтичането на определен период от време.

Тук е моментът да се изтъкне следващото твърде значимо предимство на избирането на личния фалит пред абсолютната давност. Докато абсолютната давност решава само един от проблемите на свръхзадължения длъжник, т.е. води до поетапно погасяване на отделни вземания, то уредбата на личния фалит дава едно доста по радикално решение на целия проблем.

В производство по обявяване на личен фалит длъжникът ще разполага с възможност в разумен период от време да надделее над камарата от задължения, които не му позволяват да води пълноценен за себе си, близките си и обществото живот. Идеята на това производство е за няколко години добросъвестният длъжник да се освободи от цялата финансова обремененост, която препяства нормалното му съществуване. След успешно проведено производство по личен фалит, вече бившият длъжник ще може отново да се ресоциализира и развие своя потенциал.

Така ще се избегнат ситуации, в които например неуспешен бизнес проект става причина за доживотна финансова обремененост на един млад човек. Този човек, който не е успял в първия си опит било то на 20 или 30-годишна възраст, ще може да започне да гради своето бъдеще от начало, и то

Във връзка с казаното дотук, смятам, че въвеждането на законодателство, регулиращо личния фалит, ще има положителен ефект върху хората като цяло. Институтът на частния фалит въплъщава в себе си принципите са добросъвестност, отговорност, справедливост, като същевременно е израз на правовата и социална държава. Това е така именно, защото от него ще могат да се възползват единствено добросъвестните и отговорни хора, които по една или друга причина са изпаднали в тежка финансова ситуация, но имат намерение и желание да положат усилия за излизането от нея.

За разлика от института на абсолютната давност, частният фалит предоставя възможност единствено на добросъвестния длъжник да се освободи от своите задължения или от част от тях. Подобно уредба би насърчила хората чрез труд и инициативност да постигат справедливи споразумения със своите кредитори, вместо всячески да се стараят да укриват имуществото си до изтичане на давностния срок.

Допълнително значително предимство на уредбата на личния фалит е, че няма да е необходимо да изминат 10 години, за да се констатира, че едно лице е в невъзможност да изплува от морето от задължения, в което е попаднало. Възможността за по-ранна социална интервенция позволява на това затруднено лице по-бързо да се превърне в пълноценен член обществото.

и за българската икономика и финансова стабилност. Уредбата е предпоставка за намаляване на заетостта в сивия сектор на икономиката. Не са рядко случаите на хора, които отказват да работят "на светло" или молят работодателя си да променят вече сключени трудови договори, като официалното им възнаграждение да не надвишава размера на минималната работна заплата. Това се прави поради нежелание да бъде посягано върху трудовото им възнаграждение за задължения, които няма реалистичен шанс да бъде изплатени, заедно с придружаващите ги лихви и разноски. Това едновременно ощетява държавния бюджет и драстично намалява стопанската инициатива и стимула за кариерно развитие на изпадналите в подобна ситуация хора.

Следва да се изтъкне също така, че в редица държави съществува дългогодишна уредба на личния фалит. Това дава едно предимство на България да се поучи от утвърдените добри практики и да избегне установилите се като неудачни разрешения.

Това са само една част на преимуществата, които изборът на въвеждане на личен фалит разкрива. Личният фалит е част от въвеждането на общоевропейска политика за решаване на проблемите със свръхзадължеността на физически лица, с прилагането на която страната ни изостава чувствително. Поради всичко изложено страната ни трябва да предприеме незабавни законодателни мерки за имплементирането на правила за личния фалит на физически лица.