Някои размисли за икономическата механика на превзетата държава България
Коментарът е от профила на автора във "Фейсбук".
Рентната икономика е тази, която условно казано залага развитието си на получаване на икономическа рента от експлоатацията на някакви "безплатни", най-често природни ресурси. Такива са например полезните изкопаеми. Рентна икономика е и тази, облягаща се на друг тип безплатен ресурс - безплатния труд - например крепостническата система в Русия.
Не разполагайки с такива ресурси, България при управлението на ГЕРБ се насочи към "експлоатацията" на един виртуално естествен ресурс - парите от Европа и неговият по-малък локален брат парите на бюджета. Когато е налице такъв "безплатен" ресурс, то първата грижа на обладаващите политическа власт е да изградят такива институции, които да "оградят" достъпа на всички останали, които не са на власт до ресурсите. Тези ресурси по логиката на такава власт следва да са запазени за "нашите хора". Така построените или овладени институции се наричат от икономическата теория екстрактивни, т.е. които
изсмукват ресурса в полза на ограничения кръг от хора, които управляват и населяват институциите.
В злободневната светлина на резолюцията на Европейския парламент за България да упомена и съществената грешка на западноевропейските страни - създаването на този безплатен ресурс - европейските пари. Наличието на грантови пари не просто захрани корупцията, а доведе до желанието на управляващите в немалка част от страните в Източна Европа за създаване на екстрактивни институции - ще ги разпознаете под етикета "Приятели на кохезията".
Далеч съм от мисълта, че в школата в Симеоново задълбочено се преподава институционална икономика. По-скоро "щастливото" стечение на обстоятелствата се корени в предполагаемото паракриминално минало на лидера на ГЕРБ. Организираните престъпни групи по дефиниция действат по логиката на екстрактивните институции - те не създават никаква добавена стойност, а "изсмукват" такава от създателите й. Сиреч инстинктивният импулс на упоменатия лидер е да гради екстрактивни обществени форми, защото неговият житейски опит го е научил само на това, че
когато притежаваш властта единственият начин на употребата й е да я "въоръжиш" с екстрактивни институции.
Другото "щастливо" обстоятелство, което направи възможно достигането до ситуацията на пленена държава, е, че българското общество намира това устройство за нормално. Историческата му биография само потвърждава това убеждение, а от обществената историческа памет са изтрити кратките периоди на функциониране на институциите в обществена полза.
Ерго, няма как да променим системата, без да променим разбирането на преобладаващата част от хората за нормалност и като следствие от това без да преосновем обществените си институции.