- Най-баналното е да кажа - защото не мога да не чета. Но е точно така. Четенето е нещо, с което е свързан целият ми живот. Дядо ми беше университетски преподавател, вкъщи имахме огромна библиотека, включително с ценни стари книги - първи издания на Пенчо Славейков, Гео Милев.

Той имаше и много книги, подарявани му с автографи - от Владимир Русалиев, Михаил Кремен. Така че и дядо ми, и баба ми, и - разбира се - майка ми, която дори името ми е избрала от любима книга, формираха у мен любов към четенето и вкус към книгите.

Никога не са ме ограничавали, така че от малка четях книги, които не бяха от задължителните в училище, а и за които се смяташе, че не са за възрастта ми.

Мисля, че това също е много важно, за да стане четенето насъщна част от живота и да не се отъжествява със задължения, които винаги ни карат да ги избягваме.

Съвсем закономерно свързах и професията си с книгите, така че сега имам рядката привилегия да чета и защото това работя, и защото го обичам и ми доставя удоволствие.

- На първо място художествена литература, защото тя развива езика и ни позволява да удвояваме, че и утрояваме съществуването си. Освен това литературоведски книги, което е част от професията ми, както и философски, културологични, изобщо - хуманитаристика.

По-лесно би ми било да кажа какво не чета, макар че знам, че с това ще отблъсна част от читателите ви - рядко посягам към фентъзи и фантастика. Чела съм класиката от тези жанрове, но не следя особено новите тенденции.

Това не се отнася обаче до антиутопиите, които са ми важни. Опитвам се също така да следя широките зони на литературата, не само европоцентричната и тази от Щатите, но и всички автори, които в момента са сред най-интересните и идват от територии, които сме свикнали да определяме като маргинални. Защото разноречието е един от големите плюсове на художественото.

- Следя конкретни писатели и поети. Не пропускам дебюти, за които започва да се говори. В хуманитаристиката са ми важни конкретни теми и си поръчвам книги от "Амазон" или по Университетския обмен. Гледам да съм в курса на новите тенденции. Също така се информирам от сайтовете на издателствата и този на "Български книжици", за да не изпусна нещо съществено.

И не на последно място - важно ми е професионалното критическо мнение - чета "Гардиън", защото има великолепни културни страници и не изпуска събитията в литературата. Имам поглед и над ставащото във Франция и Италия. Продължавам да купувам много книги, независимо че отдавна съм във фазата с мъка да откривам каквото търся, ако изобщо го открия.

- О, две купчини, но на бюрото ми. В момента дочитам Елена Феранте - "Измамният живот на възрастните" в превод на Иво Йонков. Чакаме един Георги Данаилов - "За Русо и градските идиоти и Убийството на Моцарт", защото за мой срам трябва да призная, че едва сега по-цялостно изчитам този чудесен български писател, който не знам как съм пропуснала.

Чакат също така книгата на Иван Кръстев и Стивън Холмс "Имитация и демокрация", "Скиталецът" на Одън, новите стихосбирки на Кева Апостолова и на Димана Йорданова, "Нора Уебстър" на Колъм Тойбин и да не изреждам повече.

- Четох с голямо удоволствие една книжка от Джузепе Менарини - "България и бъдещето на славяните" в превод на Дария Карапеткова, която е част от историческата поредица на издателство "Колибри" със свидетелски показания на италиански пътешественици и публицисти за България от времето около Съединението.

Впечатли ме не просто с много щедрата оценка, която италианецът дава на България от онова време, но и с факта колко потенциал сме имали като държава, колко уверено сме се вписвали в своя европейски път. Накара ме и за пореден път да се замисля какво сме загубили в годините след 44-та.

- Чета вкъщи. Не мога да се концентрирам особено навън, макар че когато пътувам, чета в самолета или в автобуса. През деня чета повече хуманитаристика, поезия, но вечер задължително чета роман или разкази. Не заспивам, без да съм чела. За разлика от преди години, когато имах чувството, че трябва да наваксвам, за да изчета класиката, да запълня пропуските си и поглъщах книгите, сега предпочитам да чета по-бавно, с повече осмисляне.

Не ми харесва да препускам и да претупвам. Дори преди години, когато водих рубрика във вестник "Култура" за книги, си дадох сметка, че принудата непременно да си прочел книга, за да я рецензираш в конкретната седмица, не е добра.

Сега рецензирам и пиша за книги не по принуда, а само защото действително искам да пиша за дадена книга. Освен това нямам навика да недочитам, трябва книгата да е много елементарна и да съм се излъгала да я зачета, за да оставя. Иначе търпеливо изчитам докрай и това понякога се отплаща.

- Чета основно на хартия, макар да имам и четец, разбира се, който е много удобен при пътувания. Но чета и много книги на компютъра си, особено тези, свързани с професията ми. Но когато се каже книга, все още мисля за издание на хартия.

- Чета и бих казала, че съм минала през различни фази. Като студентка четях много на руски, защото много от недостъпните за нас книги ги имаше на руски, а и руските книжарници бяха страхотни. Много хуманитаристика, а и художествена литература прочетох на този език и все още имам много от тези книги в библиотеката си. Кафка, Джойс, Сол Белоу четох за първи път на руски.

А в Народната библиотека четях основно на английски, отново главно хуманитаристика. С идването на промените достъпът до англоезична литература се увеличи, така че започнах да чета и художествена литература на английски.

Чела съм хуманитаристика и на френски. Сега чета главно на английски и малко на италиански. На руски не съм чела нищо от много години. Но някак целенасочено държа да чета художествената литература в превод, освен ако не е за някакво по-специфично литературоведско занимание.

Защото именно преводът, както казах, четенето на български, с всичко, което добрите преводачи постигат, ни помага да усъвършенстваме езика си. Няма по-фини познавачи на езика от качествените преводачи, затова направеното от тях е школа.

- В добрите книги всичко това е комплексно. Не обичам и не чета еднопланови и елементарни книги, написани на клиширан език. Обичам книгите, които експериментират с езика и които наистина са интелектуално предизвикателство. Това не значи, че не търся и емоцията. Има толкова много книги, които ни разтърсват така, както ни разтърсва и животът. А в хуманитаристиката търся идеи, знание.

- Вече донякъде отговорих, по-скоро мога да кажа какво не чета - традиционни криминални романи (но съм чела много), трилъри в стил Дан Браун, научна фантастика, фентъзи.

- Това е било някъде в детството ми - мисля книгите на Астрид Линдгрен. И разбира се, някои книги, подарени ми от писатели и преводачи, които безкрайно харесвам и ценя.

- Пипи, защото като всяко дете исках да съм като нея. Не исках да раста, не исках да ми се случва бъдещето, защото инстинктивно знаех, че освен хубавото, то носи и болката от загубите, през която, щом пораснем, ще минем.

- Не мисля. За да не е чувал никой, трябва да е още в ръкопис.

- Няма нищо особено оригинално във вкуса ми - сред любимите ми автори са Софокъл, Шекспир, Кафка, Рилке, Емили Дикинсън, Борхес, Бекет... Сред българските Светослав Минков, Димитър Димов, Атанас Далчев, Виктор Пасков, Георги Рупчев... Сред журналистите - Ориана Фалачи, Тициано Терцани и всички, които развиват жанра на репортажа.

- Имам библиотеки във всички стаи без кухнята. Преди много ми се искаше да опиша всички книги, да ги подредя по някакъв ред, но отдавна се убедих, че това е абсурдно начинание, и се отказах.

- "Къща отвъд света" на Георги Данаилов - разсмяха ме някои от историите, а ме разплака усещането за безвъзвратната отминалост на времена и хора.

- Знам какво да очаквам от съответната книга, така че рядко се разочаровам. Научила съм се да нюансирам очакванията си.

- Не се лаская, че това би могло да се случи. Иначе ако питате за писател, който пише за писатели, много харесвам как го правят Колъм Тойбин и Нанси Хюстън.

- Мисля, че разголването, което правя в поезията си, е пределното, което мога да понеса като навлизане в личния ми свят.

- Опитах да прочета "Живот в скалите", защото много мои студенти я харесват и исках да мога по-обосновано да говоря с тях, но след първите две-три страници я оставих.

- "Бдение над Финеган" на Джойс.

- Препрочитах в ученическите си години - препрочитала съм "Брулени хълмове", романите на Джейн Остин. С времето започнах да препрочитам проза само ако работя по конкретния текст. Има твърде много нови книги, които искам да прочета, и затова не мога да си позволя препрочитите за удоволствие. Но последното не важи за поезията, там се връщам периодично към любими автори. Напоследък препрочитам Рилке.

- Мисля, че преди предпочитах класиката, докато сега определено ми се четат повече съвременни книги.

- Много интересен ключ към писането на Маргьорит Дюрас дава книгата й "Материалният живот", която се появи съвсем наскоро на български в превод на Тодорка Минева.