Христина Клисурова: Най-тежко е, когато държиш простреляно или отровено диво животно

На живо
На живо: Протестът на "Боец" пред МВР

Христина Клисурова: Най-тежко е, когато държиш простреляно или отровено диво животно

Христина Клисурова работи от 24 години в Спасителния център за диви животни на сдружение "Зелени Балкани" в Стара Загора. По образование е ветеринарен лекар, като освен с лекуване на животни в центъра се занимава и с разработване на проекти, организиране на информационни кампании и дарителска и осиновителска програми. "Дневник" разговаря с нея във връзка с годишнината от четвърт век на Спасителния център, която ще се чества утре.
Как се роди идеята за спасителен център за диви животни?
- Тя датира още от края на миналия век, когато група ентусиасти, ученици във Ветеринарния техникум и Тракийския университет в Стара Загора започват да лекуват в домовете си случайно намерени ранени диви животни. Сред първите пациенти, например, е еднокрак скален орел с името Джон Силвър, който живее в хола на Симеон Марин.
Доколко нагласите на хората към дивите животни и помощта за бедстващи животни се е променила през тези 25 години? Вече сме свидетели и на други инициативи, като фондация "Дивите животни" в София, а и все повече хора подават сигнали, когато срещнат бедстващо животно?
- С годините успяхме да покажем на хората, не само че сме сериозни в начинанието си, но и че те също, могат помагат. На практика всички над 20 450 диви животни, преминали тези 25 години през вратите на Центъра са намерени от граждани и именно благодарение на тях е станала възможна нашата намеса. Радваме се, че сме станали вдъхновител на други подобни инициативи. Това само и единствено показва, че основателите на Центъра са били на прав път и че техните последователи сме съумели да го следваме през годините.
Кадри от историята - много шофьори по пътя Стара Загора - Резерват Сребърна щяха да се блъснат при вида на пеликан през прозореца на колата на "Зелени Балкани".
Зелени Балкани
Кадри от историята - много шофьори по пътя Стара Загора - Резерват Сребърна щяха да се блъснат при вида на пеликан през прозореца на колата на "Зелени Балкани".
Какви са разликите между Спасителния център преди 25 години и сега?
- Разликите по отношение на материалната база, екипа и значително по-модерните условия, в които днес отглеждаме своите пациенти, всеки, който ни посети, може да види. Приликите като че ли са по-важни. Все още го има духът, енергията и вярата в това, което правим. Преследваме начертаните цели през годините и постигнатите резултати могат само да ни дават нови сили и да изпълват дните ни с надежда, че нещата могат и се случват.
Христина Клисурова: Най-тежко е, когато държиш простреляно или отровено диво животно
Зелени Балкани
Каква е ролята на Спасителния център за реинтродукция на редки видове в България?
- Колкото и безумна да се е струвала идеята преди 25 години, в наши дни ние сме свидетели на сбъдването на мечтите за завръщане на изчезнали видове на поколения природозащитници. Смело можем да заявим, че без Спасителния център на Зелени Балкани днес нямаше да можем да се любуваме на полета на ловния сокол, белошипата ветрушка, белоглавия, черния и египетския лешояд. Ролята на Центъра в тези пионерни за България дейности се изразява в отглеждането на двойки, размножаването им и освобождаването на техните малки в природата. Нещо, в което хората от екипа на Спасителния център са специалисти.
<a href="https://www.dnevnik.bg/zelen/2019/04/13/3418482_bulgarski_proekt_za_riadka_ptica_se_bori_za_dve/" target="_blank">Проектът "Възстановяване на белошипата ветрушка"</a> е една от най-успешните за Европа природозащитни инициативи за възстановяване на изчезнал от природата вид, като днес този малък насекомояден сокол наброява около 60 птици в Сакар. Към началото на работата на "Зелени Балкани" няма потвърдено размножаване на белошипи ветрушки в България.
Зелени Балкани
Проектът "Възстановяване на белошипата ветрушка" е една от най-успешните за Европа природозащитни инициативи за възстановяване на изчезнал от природата вид, като днес този малък насекомояден сокол наброява около 60 птици в Сакар. Към началото на работата на "Зелени Балкани" няма потвърдено размножаване на белошипи ветрушки в България.
И това далеч не е всичко. Вече пет години в небето над Австрия, Испания и Франция летят "наши" брадати лешояди - птици, излюпени във волиерите на Спасителния център. Те са част от мащабната европейска инициатива за завръщане на вида на континента. Инициатива, която в съвсем близко бъдеще ще заработи и в България.
Каква подкрепа имате на международно ниво? Дори само получаването на двойка брадати лешояди е огромна финансова помощ за реинтродукцията на този вид?
- Името ни се нарежда до водещи европейски природозащитни организации и зоопаркове, които работят в областта на реинтродукцията на изчезнали видове. С голяма част от тях сме партньори в различни природозащитни проекти, а други, като зоопарк Шонбрун във Виена и Пражкия зоопарк, например, са наши дарители. Засвидетелстване на уважение и признанието за работата ни от такова ниво е едно от най-големите подкрепи, които някога сме получили.
Доколко разчитате на доброволци и доколко - на експертен ветеринарен персонал в работата на Спасителния център?
Христина Клисурова: Най-тежко е, когато държиш простреляно или отровено диво животно
Зелени Балкани
- От основаването си до ден днешен Спасителният център на Зелени Балкани разчита на доброволците не само в ежедневните си дейности. За екипа ни, състоящ се от 10 човека, доброволците са извор на ентусиазъм, нестихваща енергия, идеи и най-голямата ни подкрепа. Без тях не би било възможно съществуването на Центъра. Затова използвам възможността да им благодаря от сърце.
Успявате ли да поемете случаите от цялата страна, които се обръщат за помощ към вас?
- Ние работим в тясно сътрудничество с всички 16 регионални инспекции по околната среда и водите в България. Благодарение на това успяваме да се отзовем на сигналите, които постъпват при нас. Разбира се, не всички диви животни, за които получаваме обаждане по телефона, имат нужда от нашата намеса. Обследваме всеки случай внимателно и според ситуацията даваме своите указания на хората, подали сингнала.
Христина Клисурова: Най-тежко е, когато държиш простреляно или отровено диво животно
Зелени Балкани
Кои бяха най-трудните Ви случаи през последната година?
- Най-трудно преживяваме случаите, в които виждаме човешката намеса, повод за страданието на невинните диви същества. Тогава е и най-болно. Когато в ръцете ти лежи простреляно или отровено диво животно или неволна жертва на човешката небрежност, тогава е най-тежко. А, за съжаление, в нашата работа се случва постоянно да се сблъскваме с това.
Какви са мечтите Ви за бъдещето на Спасителния център?
- Продължаваме напред, имаме своите цели, поставени още преди 25 години. Главната е съхраняването на природата ни. За да се съхрани и нашият, човешкият, вид!