Покрай публикувания проект на бюджет за следващата година и Средносрочната бюджетна рамка между капките се промуши предложената втора актуализация на държавния бюджет за 2020 г. Корекциите са както при приходите, така и при разходите, но при последните липсва повече информация за необходимостта им, като общият ефект е увеличение на дефицита по държавния бюджет от 3,4 млрд. лв. (актуализация от 6 април) на около 5,2 млрд. лв., или увеличение с 1,7 млрд. лв.

В приходната част неизпълнението се дължи на неданъчните приходи, които се очаква да са с близо 900 млн. лв. по-ниски в сравнение с актуализацията от април. Обективните причини за това са последствията от пандемията върху транспортния сектор и понижени очаквания за събиране на тол и винетни такси.

Постъпленията от тол такси за цялата година се очаква да са едва под четвърт от планираните 450 млн. лв., докато при винетните такси се очаква преизпълнение с 89 млн. лв. Сходна е ситуацията и с концесията на Летище София - предвид ограниченията във въздушния транспорт не се очаква предвидените постъпления от първоначалното концесионно възнаграждение в размер на 660 млн. лв. да бъдат преведени през тази година.

В разходната част са предвидени допълнителни средства в размер на 840 млн. лв., от които 765 млн. лв. (91%) насочени за

- Укрепване на свлачища (неотложни дейности) - 49,5 млн. лв.;

- Текущ ремонт и поддръжка (неотложни дейности) - 367 млн. лв.;

- Строителство на АМ "Струма" (авансови плащания) - 107 млн. лв.;

- Модернизация на "Калотина-Софийски околовръстен път" (извършени дейности) - 30 млн. лв.;

- Ремонтни дейности по АМ "Хемус", АМ "Тракия", АМ "Люлин" и "АМ "Струма" (извършени) - 114,3 млн. лв., и стартирал ремонт (неотложен) на АМ "Тракия" - 90 млн. лв.

Заедно с това се увеличава таванът на ангажиментите за плащания на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 424 млн. лв. на 2 546 млн. лв. Този таван ограничава възможностите за сключване на нови договори, които водят до бъдещи ангажименти за плащания от страна на министерството, които се финансират държавния бюджет в следващите години, като тези, които Агенция пътна инфраструктура възлага на държавната компания "Автомагистрали". Друг начин да се илюстрират тези ангажименти за плащания е

от предходното правителство, което е оставило скрити договори по чекмеджета. Нещо подобно може да се твърди и в момента - подписват се договори, поемат се ангажименти, а как ще се изпълняват - да му мисли следващото правителство.

Ако има нещо положително в цялата история, то е че, за разлика от предни години, допълнителните разходи минават през актуализация на бюджета за годината, а не се приемат в последните три седмици на декември с постановление на Министерския съвет. По този начин те имат поне възможността да станат обект на обществено обсъждане, да получат допълнителна аргументация за тяхната ефективност, да се обсъди дефиницията на "неотложен" и целесъобразността на отпускане на авансови плащания, възможните алтернативи и т.н.

Разбира се, няма гаранция, че това ще има реален резултат -

но поне е стъпка в посока повече прозрачност и отчетност.

На консолидирано ниво управляващите очакват дефицит от 4,9 млрд. лв. (4,1% от БВП) в сравнение с дефицит от близо 5,2 млрд. лв. по държавния бюджет, което означава, че другите големи бюджети - тези на социално и здравно осигурителните фондове, се очаква да приключат годината с излишък.

Промяната в консолидираните разходи е най-ярко изразена в отпускане на допълнителни възнаграждения, извън тези за заплати, в бюджетната сфера, по-високи разходи за пенсии (добавките от 50 лв. към пенсиите се оценяват на около 650 млн. лв.), а капиталовите разходи и тези за издръжка отново разочароват, както вече писахме.

Доколкото предложената актуализация е стъпка в правилната посока заради допълнителната прозрачност, която осигурява, то предлаганите промени и очакваното изпълнение на консолидирания бюджет

Независимо дали икономиката расте или се сблъсква с безпрецедентна криза, фокусът на правителството са доходи, социални помощи, включително пенсии, и магистрали.

Всичко останало, свързано с иновации, включително наложилото се дистанционно обучение в училища и университети, подобряване на условията за повече инвестиции в outsourcing и очаквания nearshoring, и като цяло трансформацията на икономиката под натиска на конкурентни и административни фактори е оставено да се развива безпризорно, а внимание му се обръща само ако има достатъчно голям скандал.