Когато димящият пистолет е намерен, но е негодно доказателство
Дискусията в "Дневник" по повод предложенията на главния прокурор Иван Гешев за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) продължава.
Поканихме специалисти по наказателно право и процес да коментират идеите на ръководителя на държавното обвинение и неговия експертен съвет. Адвокатите Емилия Недева и Стоян Мадин и гл. ас. д-р Красимир Манов от Софийския университет анализираха рисковете в проекта по отношение на правата на гражданите. В интервю за "Дневник" Емил Дечев, член на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България и съдия в наказателното отделение на Софийския градски съд, нарече поправките опасни. Рискове за провеждането на справедлив процес посочи и адвокат Силвия Петкова. Всички бяха категорични и че главният прокурор няма право изобщо да предлага промени в закона.
Потърсихме и членове на експертния съвет към главния прокурор, на които се позовават предложенията му. Единственият, който се съгласи да говори по темата, е Ивайло Цонков, главен асистент в Катедрата по наказателно-правни науки в СУ "Св. Климент Охридски", преподавател по наказателен процес. Най-често посочвано в аргументацията на текстовете е неговото становище, изготвено през юни т.г. по поръчка на главния прокурор. Той изложи аргументите си пред "Дневник" за най-спорните предложения.
Адвокат Стоян Мадин коментира тезата на г-н Цонков.
В хода на дискусията по направените предложение за промени в НПК се откроява мнението на гл. ас. Ивайло Цонков.
По отношение на ползването на доказателствени средства, изготвени при допуснати процесуални нарушение, т.е. при неспазване на определените условия и ред, се дават аргументи, че нямало диференциран подход и че не се вземало предвид значение и доколко доказателственото средство е важно за разкриване на истината и за справедливо решаване на делото.
Не бих квалифицирал твърдението като невярно, а като несъобразено
с възможното езиково тълкуване на сегашната редакция на разпоредбата.
Законът поставя изискване за допустимост, при което да са спазени условията - това са основанията за извършване на съответните действия, например при претърсването да е имало данни, че в определено жилище се намират предмети, които да съдържат информация от значение за делото, и кумулативно с това да е спазен редът за документиране на процесуално-следственото действие - съставяне на протокола за претърсването. Тук се прави разграничението между основания за извършване на действията по разследването - гаранция за неприкосновеност на личността в наказателния процес, и ред за събиране на доказателствата, което е гаранция за достоверността им.
Опасно е да се приема като критерий за допустимост важността на доказателството за разкриване на истината и за справедливото решаване на делото. В практиката на ЕСПЧ това обстоятелство (важността на доказателството) се ползва за преценка на цялостната справедливост на процеса, т.е. един процес може да е справедлив, ако незаконно събраното доказателство, ползвано при постановяване на присъдата, не е решаващо за признаване на обвиняемия за виновен.
Предлаганата редакция, в която се представя в алтернативност - съществени нарушения или такива, които поставят под съмнение достоверността,
има опасност да засегне и правата на пострадалите.
Мислима е хипотеза при която имаме съществено нарушение при събиране на доказателствата, но пълна гаранция за достоверност, т.е. несъмнено е, че димящият пистолет е намерен, но поради някакво неясно съществено нарушение този факт да се изключи.
Финално трябва да се каже, че доколкото в съдебна фаза съдът е този, който събира доказателства, по важното в случая е не дали е допуснато доказателството, събрано при съществени нарушения, а дали същото е послужило за постановяване на присъдата. В някои държави това е решено на конституционно ниво.
Така например с Решение 8 юни 1995 г. Конституционният съд на Словения постановява, че на основание принципа за установяване на истината допустими са всички доказателства, но съдът е този, който следва свободно да реши накрая кои от тях да ползва при постановяване на съдебния си акт. С решение от 4 ноември същият този конституционен съд признава, че
изключването на доказателства е средство за защита срещу нарушения на права и свободи.
В самия процесуален кодекс на Словения в чл.18, ал.2 се приема, че съдът не може да основава решението си на доказателства, получени в нарушение на правата на човека и основните свободи, предвидени в конституцията, нито на доказателства, получени в нарушение на разпоредбите на наказателния процес и които по този закон не могат да служат като основа за съдебно решение или които са получени въз основа на такива недопустими доказателства.
По-нататък, според гл. асистент Цонков, премахването на касационния контрол нямало да засегне ничии права, тъй като осъденият ще може да иска възобновяване. Тука обаче трябва да се направи уговорката, че доколкото производството за възобновяване е извънреден способ, то и в това производство нямаме гаранциите за справедлив процес по чл.6 от ЕКПЧ.
В производството по възобновяване не се решава въпросът за основателността на наказателното обвинение. Този въпрос вече е решен с влязъл в сила акт на втората инстанция. Това означава, че имаме или може да имаме по-занижени критерии за справедлив процес, което пък
разколебава аргумента, че нямало да се нарушат правата на осъдените.
Не без значение е и обстоятелството, че след влизане в сила на присъдата и решението, същите подлежат на изпълнение. Така може да се стигне до реално нарушаване на права.
Също така, ако нищо не се променяше (както твърди Цонков) с отпадане на касационния контрол, то кое тогава въобще налага промяната?
На следващо място, в предложението на прокуратурата навсякъде четем как трябвало да се борим с формализма в наказателния процес.
Трудно е да си представим нещо по-формално от това да се ограничи изначално достъпът до касационна инстанция -
на единственото формално основание, че първоинстанционната присъда на окръжния съд е потвърдена от апелативния съд. С това законодателно решение се зачеркват много от принципите на наказателния процес, сред които е и установяване на истината.
Доводът и сравнението между процесуалните права на един министър и обикновен гражданин е несъстоятелен, доколко не сме свидетели на многобройни присъди и влезли в сила решения спрямо министри. Натовареността на ВКС също не би трябвало да е аргумент, доколкото и самият Цонков потвърждава, че след отпадането на касацията, ще може пак да се иска възобновяване, т.е. ВКС пак ще бъде сезирано и ще разгледа същите оплакванията.
Също така следва да се отбележи, че "затрупването на ВКС" с наказателни дела при намаляла с една трета регистрирана престъпност за последните 20 години е несъстоятелна теза. Освен това ВКС е инстанция по правото, не установява факти (по правило) и много по-облекчено се гледат делата.
Колкото и аргументи да се дават от експерти по наказателен процес (по мое мнение Ивайло Цонков е един от най-добрите специалисти по наказателен процес в България), отвсякъде прозира намерението на изпълнителната власт чрез прокуратурата да капсулира специализираните съдилища.