Пандемия се управлява и с тестване
Анализът е препубликуван от специализираното здравно електронно издание clinica.bg.
"България най-бързо и адекватно реагира и на здравната, и на икономическата заплаха от COVID пандемията". "България се справи с миграцията, България влезе в банковия съюз, в чакалнята на еврозоната, справи се най-добре и с пандемията". Думите на премиера Бойко Борисов отпреди месец-два звучаха арогантно още тогава, но сега, когато и на практика се оказа, че царят е съвършено гол, са още по-нелепи.
България не се справя, и беше напълно ясно, че няма да се справи още при първото малко по-сериозно изпитание - 2000 души с КОВИД в болниците, напук на всички хвалебствия и клетви от лятото, че сме по-подготвени, знаем повече за вируса, имаме лекарства и апаратура. С малки изключения, никой и в Европа не се справя кой знае колко добре, тук обаче провалът е още на базовото ниво - профилактика и превенция и основни епидемиологични мерки.
България е на последно място в Европа по брой тестове за коронавирус на глава от населението.
Според последните данни на Европейския център за контрол на заразните заболявания, у нас през 42-та седмица на годината са се правили 509 теста на 100 000 души, което е с близо 50% по-малко от следващите страни с най-ниско ниво на тестване, които са с над 700 теста на 100 000 души за отчетената седмица. С първенците с по над 3000 тесте е безсмислено да се сравняваме, но например Румъния прави по 924 теста, Гърция - 1116, Германия - 1400.
Няма директна връзка между масовост на тестовете и заболеваемост - Дания, например, е с малко нови случаи на фона на останалите страни в Европа, а прави огромен брой тестове - 4250 на 100 000 души, и обратно - във Великобритания също се тества масово - 2870 теста, а случаите са 338 на 100 000 - тройно над тези в България за въпросната седмица - 108. Пламналите Чехия и Белгия също тестват много.
Но, както отбелязват и от самия Европейски център, чиито данни се ползват от Европейската комисия, включително и за общата карта на ЕС за пътуване и определяне на рискови зони, броят положителни зависи от броя тестове.
При подобно ниско ниво на тестване е очевидно, че в България скритата заболеваемаст е доста по-висока от страни, където се тества далеч по-мащабно. Последно от щаба за борба с коронавируса обявиха, че тук се откриват един от осем заразени, т.е. при 20 000 активни случая у нас реално имаме 160 000 заразени. И, естествено, колкото повече са скритите случаи, толкова по-голям е рискът от бързо и експоненциално нарастване на заразените.
Защо тестовете у нас са малко? Защото достъпът до тях е възможно най-труден.
Защото дори човек с класически симптоми на коронавирус не може да получи направление за безплатен PCR по линия на здравната каса току така - трябва да иде при личния лекар, който да иска разрешение от РЗИ, или да прати пациента при специалист по инфекциозни болести или пулмология в извънболничната помощ, който вече да назначи теста. Другият вариант е пациентът просто да си плати 100-120 лева в лабораторията. В резултат в най-засегнатите райони кметовете се оплакват, че въпреки, че имат симптоми, хората не се тестват и ходят по сватби и кръщенета болни.
Сега, с нарастването на случаите, и самите РЗИ официално твърдят, че нямат лимити, но реално отказват направления за безплатни тестове, а в Благоевград дори си позволиха да сложат лимит от 30 на ден. Отделно човек може да се тества без пари и като част от епидемиологично проучване, т.е. пак от РЗИ, но и това вече почти не се прави, а и в момента разпространението вече не е на огнища, а дифузно - и не е от компенциите на РЗИ. От известно време в лабораториите има и по-достъпни тестове - т.нар. бързи антигенни - за по 35-40 лева, но при положителен резултат и ако иска да официализира болестта - за болничен, например, човек трябва да направи и PCR.
И това при положение, че официално се смята, че 40 на сто от хората с коронавирус нямат никакви симптоми, а други 40 на сто са с леки и в масовия случай не биха платили 100 лева, за да го докажат, а и за капак да стоят под принудителна изолация 14 дни.
Всичко е оставено на съветта на гражданите, същите тези, 40 на сто от които не смятат, че вирус има. И на които всекидневно се потваря, че всичко зависи единствено и само от тях, че те са тези, които не носят маски и се бутат в дискотеки и по стадиони и не си мият ръцете и съответно
те са виновни, че болниците се пукат по шевовете.
Само че когато говорим за инфекциозно и силно заразно заболяване, говорим за обществено здраве, т.е. за система, която поема отговорността и управлението на епидемия, тъй като не се очаква от всеки един индивид да проявява високо самосъзнание по отношение на обществото и за здравето на хора, които не познава.
С други думи, това е функцията на карантината и активното издирване на потенциални заразени. А тази машина, доколкото изобщо вече е в състояние да се задейства, зависи от тестването. Тоест, ако на гражданина е осигурен възможно най-лесен достъп до диагностика, то вероятността поне част от положителните да си стоят вкъщи, нараства. Но е точно обратното.
Основната причина - според здравната каса - за безплатен тест да се минава през иглени уши, е липсата на капацитет за повече тестване на лабораториите у нас. Сигурно е така, но щом дори Румъния и Гърция са успели от пролетта насам да подсигурят по-големи възможности за диагностика, явно не е непостижимо.
От ноември се очаква бързите антигенни тестове да се назначават от личния лекар, което е добре и осигурява адекватен триаж. Но при положителен резултат и ако гражданинът реши, че ще е отговорен спрямо околните, следва отново същата непреодолима стена - платен PCR. Резултатите от подобна неадекватна политика ще жънем теръпва.