Напълниха се само паркове и площади - какво показа "Гугъл" за пандемията в България
Независимо от месеците със силно облекчни мерки срещу пандемията България така и не се е върнала към нормалния ритъм на живот преди да започнат новите ограничения. Единственото по-забележимо раздвижване е на откритите обществени места, но това се обяснява по-скоро с топлото време, отпуските и донякъде с протестите.
Няма завръщане към нормално присъствие на работните места, а за молове, заведения, кина и театри има кратка и малка нормализация само от средата на юли до последните дни на септември, т.е. едва за около 9-10 седмици. При криза в икономиката, увеличена безработица и съкратени доходи тази активност има обяснение, но допреди седмица не се вижда и някакъв ефект от антикризисните програми и обещания на правителството.
Това показват данните на "Гугъл" за движението на хората с мобилни устройства, допускащи проследяването им благодарение на глобално позициониране или приложения в смартфоните, за които собственикът е позволил обозначаване къде се намира. Информацията в Community Mobility Reports е анонимна, а публикуването им започна периодично веднага след избухването на кризата с новия коронавирус. Докладите са за всяка страна, като за повечето държави, включително за България, има и разбивка по региони и големи градове.
За отправна точка се използва периодът между 3 януари и 6 февруари, защото след това вече COVID-19 беше плъзнал по света. В България това са седмици без големи празници и неработни дни, а времето е студено, така че се предполага, че хората не са навън и се забавляват на закрито.
Спрямо този базов критерий все пак се вижда, че преди налагането на карантината българите са били навън повече - на моменти с до 30% (около 3 и 8 март). Но следва главоломен срив на тази активност до минус 51% на 28 март, т.е. седмица след въвеждането на най-строгите ограничения. От 8-9 май излизането по паркове, планини и площади се връща към нормалното, за да достигне пик на 15 август, когато е над 108% спрямо отправната точка.
За магазините и аптеките завръщането към активността от първите седмици на годината идва чак в началото на юли. Посещението им се увеличава с над 7% спрямо януари в средата на септември и остава на това ниво и до момента.
При транспортни центрове - спирки, авто-, железопътни и аерогари, отбивки на магистрали - някаква нормализация има около 13 септември и тя се запазва и в момента на ниво малко над 6% повече от януари и началото на февруари.
Заведенията и местата за забавление, фитнеси и басейни излизат на зимното ниво на активност чак около 16 юли, но след един пик от около 7% в средата на септември за тях всичко приключва на 22 септември. След тази дата данните на "Гуъл" сочат, че активността на българите по тези места бързо намалява и към 22 октомври тя еминус 11% спрямо отправната точка, а от днес са им наложени още ограничения.
Най-яркият пример колко необичайна е ситуацията са данните за работните места. До 3 март активността там е в рамките на 3% над средното за първите 6 седмици на 2020 г. След началото на налагането на стротиге мерки от 13 март започва бързо намаляване, за да се стигне до над минус 51% на 22 април. Проблемът е, че според данните българите така и не са се завърнали на работа като в началото на годината. "Нормализация" се появява в средата на юни - малко под минус 12%, следват летните месеци на почивки, но и с настъпването на есенния активен сезон, няма промяна - най-добрият показател от началото на октомври е около минус 11%.
