Комисията "Цацаров" форсира делата си за конфискация срещу неосъдени
Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) ще внесе незабавно искания за възобновяване на 346 спрени дела за гражданска конфискация, става ясно от съобщение на страницата й в интернет.
От април 2019 г. те стояха без движение заради т. нар. преюдициално питане на съдия Петя Алексиева от Софийския градски съд по дело, образувано от КПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество. Чакаше се произнасяне на Съда на Европейския съюз в Люксембург дали българският антикорупционен закон отговаря на европейските стандарти, и в частност на Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, както и дали тя следва да се прилага в производството за отнемане на незаконно придобито имущество.
На 28 октомври съдът се е произнесъл, съобщават от комисията, ръководена от бившия главен прокурор Сотир Цацаров. В съобщението се подчертава, че за втори път КПКОНПИ получава "зелена светлина" от Съда в Люксембург, първия път е било по делото за конфискация срещу бившия мажоритарен собственик на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев.
Сега решението е във връзка с делото за отнемане на имущество от бившата ръководителка на Клиниката по дерматология във ВМА Мирослава Кадурина и съпруга ѝ Бойко Илиев. Кадурина и бившият директор на ВМА ген. Стоян Тонев бяха обвинени в сключване на неизгодни сделки, нанесли според прокуратурата щети за над 6 млн. лв. Това дело още не е приключило на първа инстанция в Софийския военен съд, става ясно от съобщението на КПКОНПИ.
Решението на съда е ключово, защото реално влече последствия както за още неосъдените, така и за оправданите по наказателни дела, срещу които има започнало производство по отнемане на незаконно имущество. Дори оправдателната присъда няма да е пречка съдът да постанови отнемане на имуществото им, ако прецени, че искът на комисията има основание. А законът позволява на КПКОНПИ да твърди, че всяко имущество е незаконно, като тежестта за доказване пада върху собственика му за години назад.
Какво всъщност казва Съдът на ЕС
"Според съда директивата установява само минимални стандарти и всяка държава членка може да предвижда във вътрешното си законодателство и други разпоредби, при които незаконно придобито имущество може да се отнема в режима на т.нар. гражданска конфискация, независимо от развитието и резултата на наказателното производство", съобщават от антикорупционната комисия.
"Съдът в Люксембург реално ни казва: Абе, оправяйте си вътрешните работи и не ни занимавайте с глупости. Какво прави държавата извън правото на ЕС за престъпленията - не ни вълнува", коментираха за "Дневник" адвокати, запознати с решението.
Решението казва, че всъщност производствата, които се водят по инициатива на КПКОНПИ в гражданските съдилища, не трябва да прилагат Директивата на ЕС и правилата за нея. Тя се отнася само за наказателните дела. Съдът на ЕС казва: Законът за противодействие на корупцията третира средства и облаги от други незаконни дейности, а не от престъпления, поради което не се прилага правото на ЕС и в частност директивата.
Ние непрекъснато се оплакваме, че нашият антикоруционен закон не зачита защитата на правото на собственост по европейската конвенция и Хартата за правата на човека. Те обаче не влизат в компетентността на ЕС. Тези неща се тълкуват само от Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Тоест заобиколили сме директивата, разясниха юристите.
Как България заобикаля европейската директива
Преди 3 години парламентът прие спешни промени в антикорупционния закон, за да заобиколи задължителното тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС), според което дело за конфискация не може да се води при отпадане на обвинението, станало повод за сезиране на КПКОНПИ. Скандалната поправка беше приета в полза на КПКОНПИ по предложение на Данаил Кирилов от ГЕРБ, който след това беше назначен за министър на правосъдието.
Преди това законодателите замениха израза "престъпно имущество" с "незаконно имущество" и така разшириха до безкрайност обхвата на закона.
Така ГЕРБ сглоби репресивната си машина, позволяваща с лекота срещу неудобните на властта да се повдига обвинение, което да служи за повод за образуване на производство за отнемане на незаконно имущество, което да продължава и след отпадането на обвинението или след оправдаването на подсъдимия.
Какъв е изходът
Единственият изход е дело в съда в Страсбург, обясниха адвокати. За Страсбург обаче трябват "дълги нерви" - да се изчака 8 години за решението му.
Според юристи обаче делата на КПКОНПИ за конфискация в масовия случай са обречени на неуспех и в българския съд. Методиката на комисията била толкова абсурдна, че 70-75% от делата им падали още на първа инстанция. Юристи посочват като пример делото срещу сина на Христо Бисеров например.