- Чувствам се добре, все още имам лека умора, но постепенно се връщам към всичко, което обичам да правя. На 2 ноември стана точно седмица от отрицателния ми тест.

- Аз знаех точно кога съм се заразила, което беше полезно за статистиката на заболяването. В момента, в който разбрах, че съм била в контакт, се изолирах у дома, уведомих всички, с които се бях виждала, те направиха тестове и, за радост, никой не беше заразен. Симптомите се повиха няколко дни по-късно - болка в главата, в мускулите, вдигнах температура около 37. Поддържах я няколко дни, не повече от 37.6, след това премина и после пак се появи.

Това, което според мен много добре описва заболяването, е, че всеки ден е различен. Малко като в атракционните влакчета - непрестанно нещо изниква - аз преминах през болки в гърлото, кашлица, стомашно неразположение, ужасна умора, каквато никога не съм имала - за да ме разберете - не можех да си извадя чаршафите от пералнята и да ги сложа в сушилнята например. Още едно предизвикателство е, че колкото и да си уморен, ти се налага да правиш всичко сам. Но въпреки всичко при мен протече леко.

- За мен лично беше една необяснима потиснатост и страх от това как ще се развие болестта нататък. Разбирате, че всеки, който се обажда най-добронамерено дава съвети, без да си дава сметка, че всичко е много лично. Много деликатен момент на влизане в пространството на болен човек.

- Още от началото на пандемията избрах да се информирам много умерено и много избирателно. Чета само "Дневник", в петък - "Капитал", както и техният бюлетин по темата, за който съм абонирана и получавам в понеделник, сряда и петък. Слушам Хоризонт, имат изключително балансирано и интелигентно поведение, истинска обществена медия. Чета ВВС, защото децата ни живеят в чужбина и следя какво се случва. Не гледам българска телевизия, сутрешни блокове и политически предавания много отдавна.

Когато си болен и не знаеш накъде вървиш, да четеш колко души са се разболели и колко са починали е доста перверзно.

- Да. Случи се, че бях сама, когато се заразих, реших да изолирам мъжа ми, при нас това беше възможно. Давам си сметка, че за много хора не е постижимо. Той идваше и ми носеше всичко до вратата. Аз не обичам да стоя сама, винаги съм с хора, привързана съм към семейството си. Но в този момент усетих, че имам нужда от тишина и абсолютно спокойствие.

Когато излезе положителният ми тест, изпитах някакво облекчение, казах си, че съм наясно срещу какво се изправям и трябва да мобилизирам тялото и мислите си само в посока оздравяване. Разбира се мисълта, че щом е започнало, ще свърши, е доста утешителна.

Според мен в тези дни, когато всички усещаме, че кръгът около нас се затяга, е известно спокойствие, че вече си прeминал през болестта.

- От мои приятели лекари съм чувала често, че най-сложното е да поставиш точна диагноза. В този случай беше ясна. Когато започнах да мисля с разум, а не със страх и емоции, си казах, че живея разумно, движа се, храня се здравословно, стоя на слънце и въздух, нямам придружаващи заболявания. Още от март по схема пиех витамини и хранителни добавки, които са важни за имунната система: C, D, Zink, Selen, Quercetin.

Каквото зависеше от мен, беше свършено, тялото ми беше подготвено за сблъсък с вируса, оставаше да удържи. Вероятно това е и късмет, още много фактори имат значение, аз избрах да се събера в себе си, да спя много и да почивам.

- Забелязвам, но темата е много деликатна. Аз лично меря думите си не защото се притеснявам да кажа, че съм преминала през болестта, а защото в редките случаи, когато чета какво се случва в социалните мрежи например, се смайвам от агресията, от незачитането на различно мнение.

Мисля, че е много важно да се избере един спокоен тон, да няма крайности, да се чуват позициите на умни, компетентни лекари, на психолози и психоаналитици. Важно е кои са, какво казват и как го казват.

Екстремистки мнения и в двете посоки намирам за изключително непродуктивни, дори опасни. Има хора, които могат да те успокоят само с интонация, с емпатия, има други, които плющят като камшик.

- Всеки минава през болестта по различен начин. Ние бяхме пет приятелки, боледувахме си заедно, чувахме се по няколко пъти на ден да си даваме кураж, имаше общи симптоми, но като цяло всяка една от нас го преживя по своя си начин.

Вирусът отключва травми, слаби места, страхове, всеки организъм е малка вселена.

- Да се изолира веднага. Да не се самолекува. Аз имах късмета да ме консултира един от най-добрите ни пулмолози - проф. Коста Костов, който освен компетентно лечение ми даваше много кураж. В никакъв случай да не се пият лекарства, които са били предписани на някой друг.

Да, има протокол за лечение на вируса, но при някой се налага сериозно лечение, антибиотици, при други това не е необходимо. Да не се слушат приятели, които макар и много добронамерено дават съвети, разказват на кой какво му помогнало. Беше ми трудно, признавам, но избрах да слушам и следвам предписанията само на един лекар. Колкото до близките - пак е лично, човек винаги е добре да знае кога да говори и кога да мълчи.

- Това беше най-големият ми страх. На шега казвах, че имам само една цел - да не се озова в "Арена Армеец". Аз се обадих в РЗИ веднага след като излезе положителният ми тест.

Никой не ме потърси, нито ме провери, но аз 17 дни не излязох от дома си. Слава Богу, не ми се наложи да викам Спешна помощ или да имам нужда от болница. Благодарна съм за това, не всеки има този късмет.

- Аз съм много дисциплиниран човек, в началото, докато не беше ясно какво може да зарази, какво не, правех някакви неща, които сега ми се виждат безсмислени - миех пода у дома всеки ден, дезинфекцирах продуктите от магазина, оставях дрехите навън. Вече не. Опитвам се да имам мярка.

Истината е, че имам близка приятелка от детството, която е лекарка в Ломбардия. Тя даваше дежурства в корона отделения и ми беше казала да правя всичко това. Лекарите на първа линия бяха много уплашени от това колко малко знаят за вируса и колко той е агресивен. През март се изолирахме в извънградската ни къща, останахме там, идваше пролетта. Сега сме в града. Нося маската си, където е задължително, и много внимавам къде ходя и с кого се срещам. Не ми е приятно, но се заразяваме така - изправени един срещу друг без защита. Намирам си приятни занимания, работя онлайн, тежи ми най-много, че толкова рядко виждам децата си. Но и това ще свърши - нищо не е вечно - нито лошото, нито хубавото.

Тревожа се за агресията, пак повтарям това, за липсата на нормалност, на човещина, на доброта.

- Много сериозно. Сбогувах се с опитите си да контролирам непрестанно живота си.

Генерално - мисля, че и слепите видяха в каква държава живеем, колко е крехък света около нас и колко много трябва да сме съпричастни към оцеляването му. Няма да стане иначе. Няма да стане без любов и мисъл за другите. Учим го всеки ден, по най-трудния начин.

- Направих си, включително и за антитела. Мисля, че така е редно. Чувствах се по-добре, но доста слаба, стълбите ме затрудниха. Но тези първи крачки няма да ги забравя цял живот.