В анкета след изборите в поредица от онлайн семинари за Университета в Мелбърн попитахме няколкостотин души от аудиторията дали поражението на президента Доналд Тръмп ще означава край на тръмпизма. Безапелационните 92% казаха "не".

Сега, когато демократът Джо Байдън спечели изборите и ще стане следващият президент, логичният въпрос за Републиканската партия е: "Какво следва?"

Дали Тръмп - и тръмпизмът - ще останат доминиращи черти на американския живот след изборите и - ако да - какво означава това за републиканците?

Ако сте с консервативни убеждения, има поне пет причини да се чувствате загрижени за наследството на Тръмп - и още пет, за да бъдете оптимисти за него, разказва "Ройтерс" в рубриката си "Разговорът".

Поради тази причина неговият мандат е внушителен. Сега той трябва да установи политическия дневен ред на страната както във вътрешен, така и в международен план. Републиканците ще се стремят да го блокират на всяка крачка, но със загубата на президентството те губят и инициативата.

Това несъмнено ще разстрои консервативни критици и хора с позиция "Никога Тръмп!" като Дейвид Брукс, Брет Стивънс, Питър Уенер и Дженифър Рубин, както и активисти на проекта "Линкълн", които демонстрират отвращение от Тръмп още когато беше кандидат за президент.

За тях той представлява вид популизъм, противоположен на консервативните ценности, държащи на значението на институциите в обществения живот, почитта към доброто поведение и върховенството на закона.

Това ще се случи на две нива. Поляризацията вероятно ще се задълбочи между двете партии, което ще направи невъзможно вземането на двустранни решения относно COVID-19, Китай, изменението на климата и националния дълг.

И разривът между двете крила на Републиканската партия вероятно ще се разшири, което ще направи връщане към цивилизоваността и компромиса да изглежда по-скоро носталгична мечта, отколкото реалност. Партията, изглежда, ще вдига много шум в иден спорен протест - "Тези избори бяха откраднати!" - а не ключова сила на консервативното обновление.

Вече има доказателства за разделение в рамките на Републиканската партия относно това дали да се подкрепят твърденията на Тръмп за изборна измама, като мнозина избират да мълчат, вместо да заемат страна.

Тези две демографски групи са в дългосрочен спад, което прави възпроизвеждането на изборния успех на Тръмп на национална сцена в загубена кауза. Докато брандът "Тръмп" за етнически национализъм и т.нар. бяла идентичност задържи господстваща позиция, републиканците трудно ще създадат управляващите коалиции, необходими за федерална власт.

Републиканската партия трябва да стане по-привлекателна за небелите в градовете и предградия. Тръмпизмът усложнява тази задача.

Публичният дискурс ще се превърне допълнително в надвикване на крайностите. Рационалността и здравият разум, толкова важни за консервативната нагласа, ще се борят дори за възможността да бъдат чути и изслушани.

Републиканците имат добри шансове да запазят контрол над Сената (в зависимост от два балотажни избора в Джорджия през януари) и укрепиха малцинството си в Камарата на представителите.

С неотдавнашното назначение на Ейми Кони Барет Върховният съд има и шестима консервативно настроени съдии срещу трима либерали.

В резултат на всичко това консерватизмът ще остане жизненоважен институционален компонент на американската политика.

Най-бедните щати в съюза обикновено гласуваха за републиканци, а най-богатите - за демократи. Тази тенденция е очевидна от известно време, но бе потвърдена на изборите.

И въпреки че Байдън навлезе сред белите избиратели без висше образование, подкрепата им за Тръмп остана силна. Според екзит пол на "Вашингтон пост" президентът спечели 60% от тези гласоподаватели на национално ниво.

Очаквайте републиканците да усъвършенстват умението си да привличат работническата класа, докато се стремят да си върнат Белия дом (със или без Тръмп) през 2024 година.

Въпреки използването на расизма като метод за сплотяване на симпатизантите Тръмп се представи по-добре от очакваното сред чернокожите избиратели. Според сондажи на "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост" сред гласували (взето е предвид и предсрочното гласуване) почти всеки пети чернокож е гласувал за Тръмп.

Той също така опроверга твърдения, че избирателите от латиноамерикански и азиатски произход са изключителна територия на Демократическата партия. Тръмп се представи по-добре сред двете демографски групи, отколкото се очакваше, особено сред латино избирателите във Флорида и Тексас, където увеличи преднината си по брой гласове спрямо 2016 г.

Като цяло Тръмп спечели 26% от небелите гласове според "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост". Номерът сега е да превърнете това в траен мултирасов консервативен блок за гласуване.

Той надхвърли предизборните социологически проучвания в ключови оспорвани щати, в които всичко - от икономическата рецесия до глобалната пандемия - предполагаше, че ще се бори за запазване на постигнатото преди 4 години.

Преодоляването на дългата сянка на Тръмп ще бъде централен въпрос за републиканците - 52% от гласоподавателите от партията заявиха, че гласуват от лоялност лично към него.

Байдън беше компромисен кандидат - единственият приемлив както за прогресистите, така и за умерените крила на своята партия. Според екзит пол на "Ню Йорк таймс" само 47% от демократите са гласували за Байдън, за да го подкрепят, докато 67% са заявили, че го правят, защото искат да разкарат Тръмп.

Байдън ще трябва да се научи как да се пазари не само с републиканците в Конгреса, но и със собствената си партия. Тази задача би била изтощителна за всеки лидер, не на последно място и за най-възрастния мъж, който някога е заемал поста.

Тръмп засили привлекателността на американския консерватизъм, но и обърка какво точно означава той. Републиканците и демократите сега трябва да намерят начин да се обърнат към забравената американска средна класа, на която Тръмп наля енергия. Това може да е най-трайното и положително негово наследство.

В крайна сметка това е добре за демокрацията. И ако републиканците могат да направят тази подкрепа рутинна в партийната си програма, може да е добре за консерватизма и разнообразието от идеи, от които зависи самият "американски експеримент" с демокрацията.