Недохранените мечки могат да претърпят репродуктивна недостатъчност, учените прогнозират, че полярните мечки могат да изчезнат от Арктика почти изцяло до 2100 г.
По мразовития бряг на залива Хъдсън стотици полярни мечки скитат от седмици в очакване да се образува морскиян лед през зимата, за да могат да се върнат на лов за тюлени.
Те представляват опасност за 900-те души, живеещи в близкия Чърчил - отдалечен, субарктически град в Канада, известен с гостуващите месоядни животни.
Градът работи по план за предотвратяване на конфликти между гладните мечки и хората, използвайки нова радарна система, която може да наблюдава и предупреждава, когато мечка се приближава, дори в снежна буря и през нощта.
"Радарът може да вижда всичко това", казва Джеф Йорк, старши директор по опазване в Polar Bears International, който тази година "обучава" изкуствения интелект на системата да разпознава мечки в тундрата близо до Чърчил.
Догодина системата ще бъде внедрена за първи път в туристическия къмпинг в Longyearbyen, бивше градче на въгледобивници в норвежкия архипелаг Шпицберген, където през август холандец беше убит от полярна мечка.
Тази мечка беше застреляна от властите, за да не се стигне до нови нападения.
Тъй като заради изменението на климата Арктика се затопля по-бързо от останалия свят, регионът привлича повече туристи, поне преди пандемията на коронавируса сериозно да ограничи пътуванията.
С разтапянето на морския лед по-рано и образуването му по-късно, "виждаме повече мечки на брега на повече места и за по-дълги периоди от време", казва Йорк.
Последното нападение на мечка в Чърчил е през 2013 г., когато своенравно животно е нападнало млада жена . Жената оцеляла, но след инцидента били умъртвени две мечки. 
Монтиран в тундрата, където мечките се събират по време на миграцията към морския лед всяка година, мечият радар или "Beardar" е адаптиран от система, проектирана от частна фирма за наблюдение за военна употреба.
Компютърният алгоритъм на системата се учи да различава мечките от други големи обекти, включително северния елен карибу, превозни средства и хора.
Когато радарът открие мечка да се приближава до човешко селище, той ще алармира природозащитни органи, които прилагат различни тактики от гумени куршуми до хеликоптери, за да отстрелят мечката.
Без тази система властите научават за приближаването на мечка само ако я забележи човек.
Жителите на Чърчил са свикнали да живеят заедно със стотици мечки през част от годината: по правило жителите на града оставят вратите на колите и домовете си отключени, в случай че някой трябва да се скрие от животните.
24-часова гореща линия получава до 300 сигнала за наблюдение на полярни мечки всяка година. Рейнджъри патрулират с камион в града.
Ако една мечка се приближи твърде близо, местните я затварят в стар хангар за военни самолети, който вече наричат "затворът на полярната мечка", а оттам я прехвърлят на брега. 
Но тъй като Арктика се затопля повече от два пъти по-бързо от останалия свят през последните три десетилетия, този лед се разпада по-рано след всяка зима и отнема повече време през есента.
Тазгодишното образуване на морски лед е особено бавно във Висока Арктика поради по-топлите температури на водата и рекордната лятна гореща вълна.
В района на залива Хъдсън мечките често се задържат до четири седмици по-дълго на сушата спрямо четирите месеца, прекарвани там през 80-те години. През това време те гладуват и губят около 2 килограма телесни мазнини дневно.
Тъй като недохранените мечки могат да претърпят репродуктивна недостатъчност, учените прогнозират, че полярните мечки могат да изчезнат от Арктика почти изцяло до 2100 г., тъй като морският лед продължава да намалява с изменението на климата, според проучване, публикувано през юли в списанието Nature Climate Change.
