Себ Емина, The Happy Reader: Печатните издания ще оцелеят, те са антидот на тъмния екран на компютъра

Главният редактор на списание The Happy Reader Себ Емина разделя времето си между Лондон и Париж от шест години. Като заместник главен редактор на списанието Fantastic Man и английския клон на издателство Penguin, Себ прекарва по-голяма част от времето си в Англия, но признава, че истинските предизвикателства в журналистическата професия открива във френската столица. За позицията му на главен редактор на списание The Happy Reader, чийто първи брой се появява на 6-и ноември 2014г., е поканен от издателите на Fantastic man, след като екипът попада на книгата му The Breakfast Bible. Главният редактор на другото известно издание на медийната група - Gentlewoman - Пени Мартин ангажира Себ като гост автор за списанието, а след известно време му предлагат да оглави литературното списание, създадено съвместно с издателство Penguin.

В актуалния брой на списанието, номер 15, попада и едно писмо от България, с автор Севда Семер. "Писах им, защото има страница за писма, най-общо казано - и заради това усещане за приобщаване. А и много обичам читателските писма, през броевете е имало няколко страхотни. Стана ми забавно, когато при страниците за "Наопаки" на Жорис-Карл Юисманс, която беше книгата за месеца, видях сред илюстрираните любими питиета на героя малка снимка на мастика Пещера. Бяха направили дребна грешка - всъщност в книгата не се говори за мастика, а за ликьор от мастик, което е нещо много различно. И им писах за грешката, с уточнение колко мило ми е станало, понеже имам лична история, ако не с мастиката Пещера (понеже не понасям аромата на анасон), то поне със сигурност с града, в който я произвеждат - там са семейните ни корени", разказва Севда Семер, която е писател и артист. Нейното включване в рубриката "Писма" и възторгът на Себ Емина от българското участие са повод да се свържем за разговор с него.
В актуалния брой на списанието The Happy Reader се откроява едно интересно включване от България. Публикували сте писмото на Севда Семер от София, а в предварителния ни разговор вие споменахте, че това писмо е много интересно и е доставило удоволствие на всички хора в редакцията. Защо се спряхте точно на него?
- Истината е, че в нашето списание много ценим секцията, в която публикуваме писма на читатели. Тя определено е фаворит на всички в редакцията ни в Лондон, защото е своеобразен канал, чрез който общуваме с най-ценното за екипа ни - читателите ни. Много разчитаме на техния филтър, будни реакции и включване с интересни теми, истории, забележки или коментари. Получаваме писма от всички краища на света, а в новия брой на списанието ни има прекрасно писмо, написано от Севда Семер. Интересна е историята, която стои зад това писмо. Тя е нещо като отговор на снимка, която публикувахме в предишния брой, вдъхновени от романа на Жорис-Карл Юисманс "Наопаки". Писмото на Севда е провокирано от българската мастика "Пещера". "Колко невероятно е да получа 14-и брой на любимото си списание и да открия малка снимка на мастика "Пещера" в последното есе. Всъщност, мастиката носи името на град, който се намира в подножието на планина Родопи, където се произвежда тази напитка и откъдето е моето семейство!", ни пише тя.
Интересното в случая е, че Севда не ни пише просто, за да ни обясни произхода на напитката, а за да ни посочи нашата грешка:
"Моят чичо, продължава тя, е заклет планинар и доста особен човек, който построява малката си къща на върха на планината около Пещера. Прекарала съм много летни ваканции там като дете и дори сега се завръщам често. Ароматът на напитката е много силен. С това да обърна внимание, че "мастик", с което вие илюстрирахте романа на Жорис-Карл Юисманс, е друг тип напитка, която се произвежда в съседна на България - Гърция. Това, което ние наричаме мастика се произвежда от анасон и е по-близо до вкус и аромат с узото. Всъщност, ликьорът "Мастик" е доста различен, произвежда се от билки, има аромат на свежест и чистота, и подхожда повече на странния герой в "Наопаки".

Интересно е, че въпреки онлайн платформите и медиите, които излагат цялото си съдържание онлайн, създателите на списанието, които са доказали качеството на идеите и селекцията на хората в другите си две списания Fantastic Man и Gentlewoman, вие поддържате списанието с упорство и ентусиазъм. Защо четенето на книги и респективно на печатната форма на списанията ще бъде винаги на мода?
- Списанието се появи на бял свят през 2014-а, точно в пика на манията по технологиите, когато изглеждаше, че все едно цялата културна продукция ще бъде отнесена от дигиталното съдържание. Но за мен винаги е било ясно, че книгите и печатните издания ще оцелеят, защото са антидот на тъмния екран на компютъра. Те не променят съдържанието си в зависимост от читателя, както често се случва с дигиталното съдържание, което е подчинено на маркетинг и реклама. Освен това са красиви обекти, забележете, че всеки качва видео интервюта в Инстаграм на фона на библиотеката си. Друг е въпросът вече какво и как е чел.
Интересна е концепцията ви за лица на корицата. Много често това са известни хора като актрисата Кристин Скот Томас или актьорът Оуен Уилсън. В актуалния ви брой от корицата се усмихва Сара Джесика Паркър. Толкова ли е важно да имате знаменитост на корицата?
- По-скоро търсим интересни хора, важни фигури в културния живот, който са и заклети читатели. Например, никой не подозира колко много чете Сара Джесика Паркър и каква изумителна библиотека има в дома си в Ню Йорк. Хората не знаят, че тя има и собствено издателство, наречено Hogarth Press. Беше интересно и за нас да погледнем на нея през призмата на книгите - какво чете, какво и е повлияло от книгите и авторите през годините, какво я вдъхновява и движи в последно време.
Във време, в което всички бързат да качат актуално съдържание онлайн, вие инвестирате пари и концепции в печатно издание. Защо?
- Защото печатът има качества и дълбочина, които онлайн медиите никога няма да имат. Разбира се, аз също чета много неща онлайн, но ако трябва да определя нашето списание, ще го нарека пост-интернет списание. Структурата, писането, дори дизайна не отхвърлят дигиталните медии, напротив, дори се вдъхновяват от тях, но оставаме верни на текста, на дълбочината, смисъла, съдържанието. Разбира се, качваме много неща онлайн, в бюлетина ни, който е безплатен - thehappyreader.com/newsletter.
Как ще се отрази кризата от разпространението на коронавируса върху хората и техния културен, духовен баланс. Ще го жертват ли в името на физическото оцеляване или ще станем свидетели на нов Ренесанс?
- О, този въпрос е отвъд моята експертиза. Появиха се забележителни романи, създадени в този противоречив и страховит период. Като например, новия роман на Зайди Смит - Intimations, където сама тя признава, че е била вдъхновена от "Към себе си" на Марк Аврелий. Но истината е, че бих предпочел да няма такъв Ренесанс, ако цената са толкова много човешки животи.
Колко важно е днес да се чете?
- Много, много важно. Повече от самото знание, защото е форма на мислене, на еволюция, на превръщане в една по-добра версия на самите нас. Бих искал списанието да е отговор на този въпрос.
Мислите ли, че авторите днес пишат, за да създадат търговски хит или следват добрата, стара традиция да избират теми и герои, в които влагат цялата си душа и сърце, в опит да провокират читателите да мислят, да търсят отговори, да си задават въпроси?
- Зависи от автора. Има създатели на бестселъри, чийто имена са написани с големи, златни букви, а има и такива, които ще направят книга, стъпвайки върху трите коментара за видео в You tube, но има такива, които живеят цял живот между споменатите две категории. Мен лично ме интересуват повече те.

Ако трябва да изберете пет автора, които препрочитате често и в чийто книги откривате смисъл, дълбочина и отговор на въпроса "Защо обичам да чета", кои ще са те?
- О, това е невъзможно. Или по-скоро ме попитайте, когато съм на смъртния си одър. Това, което ще препоръчам обаче, са петте автора, които чета последните дни и, за които не спирам да мисля. - Мейвис Галант, Джордж Ламинг, Хилари Мантел, Марсел Пруст, Лусия Бърлин.