След кратко затишие и укротяване на страстите, тази седмица темата за промените в Закона за радио и телевизия отново ще сблъска Българското национално радио и Министерството на културата, тъй като на 18 ноември, сряда, изтича срокът за обществено обсъждане на измененията в проекта. На практика, въпреки че генералният директор на БНР Андон Балтаков оттегли оставката си, промяна в позициите няма.

От една страна, Министерството на културата стои зад предложения вариант, който включва промяна на начина на финансиране на двете обществени медии - Българското национално радио и Българската национална телевизия, спрямо това как изпълняват заложената им обществена мисия и нови правомощия за Съвета за електронни медии. От друга - БНР публикуваха своите предложения и вариантът, който експертната група в министерството на културата е приел, но от който са отпаднали идеите на Балтаков и представителите на националното радио, свързани с управлението на двете медии.

Основната точка, по която двете институции се разминават, е дали в промените да бъдат включени текстовете, с които се увеличава мандатът на генералните директори на БНТ и БНР от три на пет години, да се уеднаквят мандатите на управителните съвети с тези на шефовете и от кога да влязат тези изменения.

Позицията на Министерството на културата е, че не иска да предизвиква реакции, подобни на тези през лятото. Тогава председателят на комисията по култура и медии в парламента Вежди Рашидов предложи промяна на закона именно с акцент увеличаване на мандатите на генералните директори. Това доведе до силна обществена реакция и протести (защото беше прочетено като измислено за удължаване на мандата на управляващия БНТ Емил Кошлуков) и измененията бяха оттеглени.

Позицията на Българското национално радио е, че качествена промяна на закона няма как да има, ако не се поправят и текстовете, свързани с управителните съвети. На практика сега генералните директори на двете обществени медии трябва да работят със съветите на своите предшественици и не могат да сформират свой екип. Това създаде напрежение в началото на годината, когато начело на БНР застана Андон Балтаков, защото част от решенията му бяха оспорвани от членове на УС.

На сайта на общественото радио са публикувани предложенията, около които работната група в Министерството на културата се е била обединила и които включват основно текстове за това как генералните директори и управителните съвети да работят по-добре и със синхронизирани мандати, така че избраните директори да могат да избират с кого да работят.

Основното притеснение на критиците на тези предложения е, че с тях се цели автоматичното удължаване на мандатите на настоящите шефове на обществените медии. Пред "Дневник" Андон Балтаков заяви, че идеята е настоящите генерални директори да довършат мандатите (Балтаков до януари 2023 година, а Кошлуков - април 2022 година), за които са били избрани, но да могат да изберат нови или потвърдят настоящите членове на управителните съвети.

Ето какво точно предлагат от националното радио.

- увеличаване на мандата на генералните директори на БНР и БНТ, както и на управителните съвети от три на пет години;

- синхронизиране на продължителността на мандатите - при предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор се прекратява и този на членовете на УС;

- преизбирането на генерални директори само за два последователни мандата;

- предлага се въвеждането на договор за управление, в който се включва: концепция за управлението на БНТ и БНР и за изпълнение на обществената мисия, срокове за изпълнение на основните задължения по договора, периодичност на отчетите на генералния директор пред Съвета за електронни медии и отговорност при неизпълнение на договора;

- предлагат се подобни договори да се сключват и с членовете на управителните съвети. За тях са разписани четири задължения: за изпълнение на обществената мисия на БНР и БНТ, задължения, свързани с концепцията на генералния директор, други правомощия, свързани с правомощията на управителния съвет, и също отговорност при неизпълнение на договора, т.е. неспазването на договора се превръща в основание за предсрочното прекратяване на мандата на генералния директор или на член на управителния съвет;

- предлага се не по-късно от месец преди изтичането на мандата на генералния директор на БНТ и БНР СЕМ да открива процедура за нов директор. Ако при изтичане на мандата нов избор не е осъществен, старите шефове продължават да ръководят обществените медии до встъпването на новоизбраните;

- в преходните и заключителните разпоредби на предложения от БНР вариант и одобрен от работната група е записано, че "в едномесечен срок от влизането в сила на този закон генералният директор на БНР, съответно на БНТ, предлага на СЕМ за утвърждаване членове на управителните съвети, с които да бъдат сключени договори за управление по реда на... Мандатите на членовете на УС, изпълняващи задълженията си към влизане в сила на този закон, се прекратяват от датата на встъпване в длъжност на утвърдените по ал. 1 членове.

За този текст Балтаков уточни, че има предвид, да се изберат нови или да се потвърдят настоящите членове на управителните съвети, които да довършат с генералните директори мандатите им.

Общественото обсъждане ще приключи на 18 ноември. След това предстои Министерството на културата да внесе проект в Министерския съвет и оттам проектът да потегли към Народното събрание.