Унгария и Полша изпълниха заканата си да блокират бюджета на ЕС
Унгария и Полша изпълниха заканата си да блокират приемането на седемгодишния бюджет на ЕС, защото са недоволни от новите условия в него, които обвързват достъпа до еврофондове с върховенството на закона.
На днешната среща на посланиците на страните членки техните представители са блокирали приемането на Многогодишната финансова рамка (МФР) и възстановителния план за икономиката на ЕС (Как ще изглеждат те, четете тук). Те са блокирали и приемането на метода за набиране на "собствени ресурси" на ЕС, които целят да облекчат съюза от зависимостта от вноските на националните държави и да увеличат собствените му приходи.
Варшава и Будапеща обаче не са блокирали точно регулацията за защита на бюджета на съюза, която обвързва достъпа до европейски пари с независимостта на съдебната система и спазването на ценностите на ЕС. (Повече за този механизъм четете тук.)
Това съобщи говорителят на германското председателство на Съвета Себастиан Фишер в "Туитър".
Говорител на унгарското правителство потвърди пред агенция "Ройтерс" по-рано днес, че Будапеща ще гласува против пакета, а полският министър на правосъдието заяви, че Варшава може да последва примера му.
Правителствата в Будапеща и Варшава, които ЕС обвинява, че подкопават независимостта на съдилищата, медиите и неправителствените организации, рискуват да загубят достъп до десетки милиарди евро в еврофондове, ако бъдат въведени новите условия.
"Ако има унгарско вето върху бюджета, ще настъпи криза", каза старши дипломат от ЕС, участващ в подготовката за срещата на посланиците. Той уточни, че вече се водят неформални дискусии по въпроса, включително разговори между ръководителя на Европейската комисия, председателя на лидерите на ЕС и канцлера Ангела Меркел, която отговаря за германското председателство на ЕС.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан вече изпрати писмо до институциите на ЕС със заплаха за вето върху бюджета, а полският премиер Матеуш Моравецки написа подобно писмо миналата седмица.
Във Варшава Збигнев Зобро, министърът на правосъдието на Полша заяви, че това е "решаващият момент за това какво ще се случи в Европа ... когато Полша може да обяви вето". Той каза, че този ход би бил полезен "да се блокира този политически проект, предназначен да ограничи суверенитета на Полша ... Убеден съм, че подобно на министър-председателя Орбан, премиерът Моравецки ще използва това право".
Какъв е този механизъм
"Той ще покрива всяко нарушение на върховенството на закона: от индивидуални провинения до системни или повтарящи се проблеми, за които досега нямаше механизъм", коментира докладчикът по въпроса Петри Сарвамаа от ЕНП. Той изрично уточни, че дефиницията е разширена така, че да обхване и "заплахите" към независимостта на съдебната система, а не самото ѝ увреждане. Превантивният аспект ще се отнася към всички нарушения - включително там, където нарушения рискуват да засегнат европейския бюджет.
Той обаче ще се прилага не само при злоупотреба с еврофондове, но и при системни нарушения на свободата, демокрацията, равенството и спазването на човешките права, включително правата на малцинствата. На пресконференция преговарящият екип на ЕП обясни пред "Дневник", че ще се прилагат и Копенхагенските критерии за присъединяване към ЕС. Това на практика премахва възможността държавите, влезли в ЕС, да започнат да уронват независимостта на съдебната система - както се случи с Полша и Унгария.
За нарушения ще се смятат още данъчни измамни и укриване на данъци, независимо дали става въпрос за индивидуални случаи или за широко разпространени проблеми.
Големият пробив на преговарящите от миналата седмица бе това, че провинилите се държави няма да имат право на вето върху решението, което на практика би обезсмислило целия механизъм.
Решенията ще се взимат с квалифицирано мнозинство в Съвета - тоест "за" трябва да гласуват 55% от държавите членки с общо население 65% от всички европейци. Това е най-често използваният механизъм за взимане на решения в ЕС. При него съществува възможността поне 4 държави, в които живеят над 35% от населението, да оформят "блокиращо малцинство". Въздържалите се държави се броят като гласували "против".
Еврокомисията ще предлага механизмът да се активира спрямо определена държава, а Съветът ще има един месец да гласува предложените мерки (в изключителни случаи - три месеца). Комисията ще има право да свика извънреден съвет, за да се увери, че срокът е спазен. Така цялата процедура ще отнема максимум девет месеца.