Правителствата и представители на различни власти изразяват надежда, че ваксините за COVID-19 могат да предизвикат "стаден имунитет", като някои твърдят, че имунизирането само на две трети от населението може да спре пандемията и да помогне за защитата на цели общности или държави.

Но концепцията идва с много неясноти и големи изисквания за това какво биха могли да предотвратят ваксините. Някои експерти казват, че подобни очаквания са погрешни, разказва "Ройтерс".

Като начало, за да разберем какво е необходимо за постигане на стаден имунитет с COVID ваксини, трябва да имаме предвид редица фактори, няколко от които още нямат ясен отговор.

Каква е скоростта на разпространение на вируса, причиняващ COVID-19? Ще могат ли първите ваксини да спрат предаването на вируса или просто ще предотвратяват разболяването на имунизираните? Колко души от населението ще приемат да им поставят ваксина? Ще предлагат ли ваксините еднаква защита на всички?

ECDC използва праг на стаден имунитет от 67% за своите модели, докато канцлерът Ангела Меркел заяви този месец, че ограниченията заради COVID-19 в Германия могат да бъдат премахнати, ако 60% до 70% от населението придобие имунитет - чрез COVID-19 ваксина или чрез заразяване по естествен път.

Експертите на Световната здравна организация също посочиха 65-70% степен на покритие на ваксините като начин за достигане на популационен имунитет чрез ваксинация.

От основно значение за изчисленията за ефекта върху общественото здраве според тази концепция за COVID-19 е скоростта на репродукция, или R показател, на вируса, който го причинява. Това е мярка за това на колко други хора един средно заразен човек предава патоген при "нормални" обстоятелства, т.е. без наличие на ограничителни мерки.

Тъй като толкова много страни все още работят при обстоятелства далеч от нормалните, трябва да се приеме, че R стойността на COVID-19 ще бъде "по-близо до 4, отколкото до 2", обяснява той, тъй като дори при полублокади или пълни мерки за блокиране на държави и общности R е със стойност около 1.5.

Освен това всичко, което е по-малко от 100% ефикасност на ваксината - като например 90% или поне така, както твърдят в предварителните си данни Pfizer-BioNTech и Moderna - ще е нужно съответстващо нарастване на процента на покритие с такава ваксина, за да достигне прага на стадния имунитет.

Амеш Адаля, учен от Центъра за здравна сигурност на "Джонс Хопкинс", заяви, че добра цел за имунизиране в Съединените щати ще е то да обхване над 70% от населението. Но той добави, че числото може да нарасне, ако ваксините са с по-ниска ефективност.

Експертите казват, че друг важен фактор е дали COVID ваксините, които властите решат да използват, могат да спрат предаването на вируса.

Досегашните доказателства сочат, че първите ваксини срещу COVID-19, които излизат на пазара, поне ще попречат ваксинираните да развиват заболяването. Но не може да се изключи, че тези хора ще продължат да са носители на вируса SARS-CoV-2 и да го предават незабелязано на други.

Бодо Плахтер, професор и заместник-директор на Института по вирусология в болницата към университета в Майнц в Германия, каза, че по-специално инфекциите на дихателните пътища може да се окаже особено трудно да бъдат блокирани изцяло с ваксини - въпреки че ваксинациите ще помогнат за намаляване на количеството на циркулиращия вирус.

Райли от Единбург заяви, че това предполага, че засега е безсмислено преследването на стаден имунитет чрез ваксинация срещу COVID-19.

По-добър подход, казва тя, би могъл да бъде "преобръщането на стадния имунитет нагоре с краката" и използването на първите ограничени запаси от ваксини, за да се защитят най-нуждаещите се, без притеснения за по-силните членове на "стадото", които могат да живеят относително нормално с вируса.

Професор Дени Шридхар от Университета на Единбург коментира за "Гардиън", че в крайна сметка стратегията за излизане от пандемията ще включва безопасни и ефективни ваксини, лечение на заразените и достъпно масово тестване на населението. Според него някои от тези елементи вече са налични и макар да ни предстоя трудни зимни месеци, има достатъчно оптимизъм напролет да започне чувствителна промяна.

Аргументите му са, че имаме 12 ваксини в заключителната трета фаза на тестване и предварителните данни са изключително обещаващи. Но тепърва трябва те да бъдат сертифицирани, произведени, разпространени и поставени. А все още не знаем за какво ще се използват първите ваксини - премахване, потискане или ограничаване на коронавируса. Националните стратегии ще се определят според отговорите на тези въпроси.

Важно е, че днес вече имаме доста по-ясна представа как основно се разпространява COVID-19 - по въздуха от дребни капчици (т.нар. аерозоли), предимно в закрити и със слаба вентилация помещения с много хора. На такива места не помага и 2-метровата дистанция. Очевидно проветряването, маските, дистанцията и срещи/спортуване на открито са фундаментални за спиране на заразата.

Проф Шридхар посочва още, че за разлика от грипа при коронавируса 10% от заразените стоят зад 80% от новите инфектирани. Иначе казано, обяснява той, вместо да преследваме всеки случай, трябва да откриваме тези суперразпространители и да забраним събитията, на които се случва подобно суперразпространяване.

Ахилесовата пета на пандемията си остават асимптоматичните носители - те се чувстват добре, но са заразни. Винаги ще сме пропуснали някого, ако разчитаме откриването да става чрез нормалното следене за симптоми. Затова масовите тестове ще продължат да бъдат важен фактор.

Проверките за антитела ни показват, че хората, които ги имат, са малко, а и не сме сигурни колко дълго се задържат те. Докато имаме случаи като тези в квартали в Ню Йорк с над 50% от населението с антитела и въпреки това епидемията там не намалява, това ще попарва надеждите, че с ваксинирането на определен процент ще се постигне стаден имунитет, казва проф. Шридхар.