След броени дни ще започне втората част на преговорите по една от най-трудните за България теми - аграрният сектор. Европейската комисия ще изпрати позицията си по глава "Земеделие" този месец или най-късно в началото на април, а в София се очаква да дойде еврокомисарят по земеделието Франц Фишлер.

Главата беше отворена на 21 март 2002 г. В края на същата година беше затворена частта по ветеринарните и фитосанитарните въпроси. Земеделският министър Мехмед Дикме очаква преговорите за Общата селскостопанска политика (ОСП) и развитието на селските райони да приключат в рамките на ирландското председателство на ЕС, тоест до края на юни. От министерство казват, че дали срок до 10 февруари на всички браншови организации в сектора да предоставят исканията си за квоти, преходни периоди и други, но до изтичането му не постъпили писмени предложения. "След това ще се оплакват, че не са им отстоявани интересите", коментира зам.-министър Меглена Плугчиева, която отговаря за евроинтеграцията. Браншовиците обаче отговарят, че неведнъж са си представяли исканията.

Според Плугчиева от ЕС очакват организациите на заетите в сектора да бъдат партньори на бъдещата разплащателна агенция, тъй като няма шанс да има индивидуално плащане на субсидиите - " Не може да се ходи с торбата с пари от човек на човек, тази роля трябва да я изпълняват браншовите организации".

Българският екип се подготвя за тежки преговори, свързани с лошо водената агростатистика. ЕС е получавал данни до 1998 г. от Националния статистически институт (НСИ) по българска методика. От 1999 г. влязла в действие агростатистиката по европейски стандарт и се получили разминавания.

 

Спънка е раздробената земя

 

За преодоляването й трябва да започне комасация (уедряване), за да се увеличи обработваемата площ. Според Плугчиева е добре да заявим пред ЕС по-голяма реално обработваема площ, за да получим повече финанси. Същото важи и за лозовите масиви. "Не можем да излъжем, защото всичко се следи от сателит и веднага ще ни бъдат отрязани средствата", обясни тя. По същия начин били наблюдавани маслиновите градини на Гърция, Кипър и Малта.

"Затова, ако продължаваме да крием и не регистрираме земите си, никой от ЕС няма да ни даде пари за тях. При положение че стопанин има 1000 дка и е скрил половината от тях, а пък иска подпомагане за 1000 дка, няма кой да му даде пари за скритите 500 дка", даде пример зам.-министърът. Същото се отнасяло и за отглеждането на животни. В този бранш има задължителни ветеринарни и санитарни норми, както и изисквания за хуманно отношение, от които България все още е много далече. "Кравите трябва да не са вързани с вериги, а едва ли не с копринени кърпички. Кокошките пък трябва да се разхождат свободно", посочи Плугчиева.

Българското земеделие да получи над 1.436 млрд. субсидии от ЕС в периода 2007-2010 г., предлага Европейската комисия. От тях 388 млн. евро ще отидат за пазарна подкрепа, 431 млн. евро - за преки плащания, а за развитие на селските райони - 617 млн. евро.

Предстои финансовата рамка да бъде приета от Съвета на министрите

 

след което ще се преговаря конкретно по параметрите. На този етап предложението е България да получава парите по преките плащания в размер на 431 млн. евро. Те представляват 25% от общата сума, която ще се предоставя след десетата година от присъединяването. Средствата ще се увеличават с по 5% през първите пет години, а от шестата до десетата година този размер ще нараства с 10% годишно до достигането на 100% през 2017 г. Така в рамките на 10 години България ще се изравни с плащанията в страните от ЕС.

Искаме да бъдем равнопоставени с присъединяващите се тази година 10 държави, казва Плугчиева. Според нея е реалистично България да се стреми към изравняване на условията и да започне да получава 40% от директните плащания от 2007 г. По останалите две пера - за пазарна подкрепа и за развитие на селските райони, се предвижда още след присъединяването да получаваме 100% определените пари.

Всички средства ще минават през разплащателна агенция, която ще започне да работи от 2006 г. Тя ще бъде създадена с подкрепата на Холандия и Великобритания по проект, финансиран по ФАР. Към разплащателната агенция ще има интервенционна агенция. Чрез разплащателната от 1 януари 2007 г. ще се отпускат преките плащания за фермерите и парите за подпомагане на селските райони, които се очаква да достигнат над 1 млрд. евро. Разплащателната агенция ще наследи предприсъединителната програма САПАРД.

"Важно е да има административен капацитет, защото в противен случай няма да могат да се използват парите", подчерта Плугчиева. Тя обясни, че допреди 20 дни Полша е нямала акредитация на разплащателната си агенция въпреки, че влиза в ЕС на 1 май - "Такива пожарни работи не трябва да допускаме".

Интервенционната агенция ще тръгне през 2005 г. с бюджетни средства, а след присъединяването към ЕС ще работи и с пари от Брюксел. Тя

 

ще балансира цените на най-чувствителните стоки

 

в защита на производителите. Правителството ще решава кои да са продуктите. Интервенирането ще става по три начина - чрез намеса на пазара, външнотърговски режим и директни плащания. Агенцията ще изкупува определени продукти, като например пшеница, ечемик, царевица. По този начин ще се изтеглят от пазара в ЕС излишните количества, за да се поддържат високи цени. Страната ще бъде задължена да изкупува цялата продукция, при условие че тя е с произход от ЕС и отговаря на минималните изисквания за качество. Цената съответно може да бъде намалена или увеличена, ако качеството е различно от установените минимални изисквания.

Производителите сами ще избират дали да предадат стоката си за интервенция, като подадат оферта, или да я продават на пазара. След като продукцията бъде изкупена, тя ще става собственост на ЕС и страната ще носи отговорност за качеството и наличността. За целта трябва да има специално определени бази за съхранение. Продажбата на вътрешния пазар или за износ ще става при спазване на условия за публичност - чрез оферти и търгове.

Към външнотърговския режим ще има лицензи, мита, експортни субсидии или такси, с които се регулират износът и вносът в ЕС. Лицензите ще се издават от националните власти и ще важат за целия съюз. За да се избегнат спекулации, кандидатите ще внасят депозит. Например при внос на зърно в ЕС ще се прилагат мита, а при износ за трети страни ще се дава експортна субсидия, която ще компенсира разликата между по-високите цени в общността и по-ниските цени на световните пазари.

 

Субсидиите са допълнителен доход

 

за земеделските стопани в ЕС и се изплащат по определени схеми. Известни са още като преки плащания и се дават за повече култури в сравнение с интервенцията - за зърнени (пшеница, царевица, ръж, ечемик), маслодайни (соя, рапица, слънчоглед), протеинови (грах) и др. Измененията в Общата селскостопанска политика на Евросъюза предвиждат от 2005 г. всички схеми за директни плащания да бъдат обединени в единно плащане на ферма. То няма да зависи от размера на производството или да бъде само частично обвързано с него. В момента директните плащания са в размер на 63 евро на тон за полските култури, които, умножени по средния добив за страната през определен референтен период, ще показват какъв ще бъде размерът на помощта на хектар.

Количествено исканията за директни плащания са въз основа на площи и брой животни в периодите, когато страната ни е имала най-голямо производство.

Те ще подкрепят дохода на значителен брой фермери и ще гарантират социалната сигурност, която да ги задържи в селските райони. Отпускането на тези плащания ще направи невъзможна нелоялната конкуренция сред земеделските производители в ЕС.

По принцип ЕС определя производствени квоти след присъединяването въз основа на последните три години преди влизането в Евросъюза. За България се очертава да бъде взет под внимание периодът 2000-2002 г., но страната настоява за някои култури да се отчетат и по-предни години.

Ще се опитаме, където е намаляло производството заради климатични условия, да го докажем и да поискаме завишение на квотите, обясни Плугчиева. Според нея не трябва да се забравя, че България мина през тежък период на външни неблагоприятни обстоятелства като войните в Югославия. Освен това ЕС вече има такава практика - при балтийските републики била взета предвид банковата криза в Русия.

 

- - - - - - -

 

Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз ще стане задължителна за България след присъединяването й през 2007 г.

Изискванията по нея са залегнали в глава "Земеделие" - най-обемистата преговорна глава.

Исторически ОСП е първата обща политика на ЕС и има ключова роля в интеграцията. Около половината от бюджета на съюза е предназначен за нея. През 1975 г. Европейската общност приема директива за подпомагане на развитието на селските райони в планинските и някои необлагодетелствани райони. През 1999 г. тя е осъвременена и се превръща в регламент на ЕС.

Аграрното законодателство на евросъюза регулира единния вътрешен пазар като защитава потребителите, осигурява безопасност на храните и опазва околната среда. Принципите на ОСП са единство на аграрния пазар, общностни преференции и финансова солидарност. Единството на пазара означава, че селскостопанските продукти могат да се движат свободно във вътрешния пазар на ЕС.

Прилагането му предпоставя единни цени на стоките, които се определят по предложение на Европейската комисия за всяка пазарна година в евро.

Те се определят така, че да бъдат малко по-високи от средния размер в съюза и значително по-високи от световните. Това са цени, гарантирани чрез интервенционни механизми вътре в ЕС и защитени от евтин внос или недостатъчно търсене на външния пазар.

Общностните преференции гарантират защита на продукцията от конкурентен внос от трети страни, както и от отклонения в световните цени, и е предпочитана пред чуждата. Чрез мерки за износ и внос (променливи вносни мита и експортни субсидии) се дава предимство на стоките, произведени в евросъюза.

Всички селскостопански разходи се поемат от бюджета на ЕС. Страните членки участват във финансирането на ОСП, а набраните средства се изразходват независимо от това коя страна колко е предоставила. Това се осъществява чрез фонд за ориентиране и гарантиране в селското стопанство (FEOGA).

 

- - - - - - - 

 

Предстоящи промени в земеделието преди влизането в ЕС

 

- създаване на разплащателна и интервенционна агенция;

 

- създаване на интегрирана система за администриране и контрол;

 

- мрежа за земеделско счетоводство;

 

- програма за привеждане на преработвателните предприятия към стандартите на ЕС;

 

- създаване на организации на производителите и междубраншовите организации;

 

- въвеждане на маркетингови стандарти за качество;

 

- изплащане на субсидии при износ на качествени продукти;

 

- развитие на биологичното земеделие;

 

- регистър на лозята;

 

- завършване на националния кадастър и имотния регистър;

 

- комасацията на земята;

 

- контрол за хуманно отношение към животните;

 

- разширяване на системата ЕВРОВЕТ върху територията на цялата страна и възстановяване на търговията с ЕС с живи животни и животински продукти без ограничения;

 

- идентификация на преживните животни с двойни пластмасови ушни марки;

 

- подобряване на условията в кланиците и преработвателните предприятия;

 

- решаване на въпроса какво да се прави с животинските отпадъци, които в момента замърсяват околната среда;

 

- да се следи спазването на забраната за използване на преработени животински протеини във фуражите;

 

- завършване на изграждането на осемте дългосрочни пункта за граничен ветеринарен контрол;

 

- подобряване борбата с болестта луда крава по говедата и използване на методите на ЕС за диагностициране;

 

- осигуряване на достатъчен административен капацитет на Националната служба за растителна защита за прилагане правото на ЕС във фитосанитарния сектор;

 

- закон за безопасност на хранителните продукти.