Виното вече ще се продава свободно в търговската мрежа на страната, без да се изисква лиценз. Режимът отпадна с промените в Закона за виното и спиртните напитки, които бяха публикувани в петък в Държавен вестник. Той обаче остава да важи за търговията със спиртни напитки. По този начин продажбата на дребно на вино в магазини, ресторанти, хотели, кораби, самолети и други обекти ще се третира както бирата и безалкохолните напитки. Досега за нея се изискваше лиценз от кмета на общината по местонахождението на обекта или по регистрацията на превозното средство.

Мярката се приветства добре от страна на винопроизводителите. "Отпадането на лиценза за търговия с вино е изключително положително и ще постави продукта на равни начала с бирата и безалкохолните напитки. Мярката ще стимулира търговския оборот и по-голямото потребление", заяви изпълнителният директор на "Винимпекс" Радослав Радев. Според него вече няма да има административни пречки при продажбата на вино, която е ясно разграничена от търговията със спиртни напитки.

Същото мнение изрази и Жаир Агопян, председател на съвета на директорите на "Букет Телиш". Според него бранша се облекчава. Идеята е добра, защото виното ще стига до повече хора и те ще могат да консумират повече от него вместо концентрати, каза Агопян. Управителят на винарска къща "Мизия" Георги Йоцов смята, че се дава рамо на търговията с вино. Той също отбеляза, че с отпадането на лиценза се премахва административна и финансова пречка пред свободната продажба на продукта. Йоцов обаче е скептичен, че потреблението на вино в страната ще се увеличи заради слабата покупателна способност на населението. Според него винопроизводителите не разчитат много на българския пазар, а на износа.

Законът за виното и спиртните напитки предвижда още създаването на фонд "Българско вино". Той ще бъде към Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) и ще функционира при условия и ред, определени с нейния устав. Средствата от фонда ще се използват за провеждане на рекламни кампании, финансиране на участия в панаири и изложения, организиране на промоции и всякакви други дейности, имащи за цел популяризиране на българското вино в страната и в чужбина. Средствата в него ще се набират от доброволни годишни вноски на винопроизводителите в размер, определен от общото събрание на НЛВК, внесени в срок до 31 март на съответната година. Освен това всяка година Държавен фонд "Земеделие" ще му отпуска целева субсидия, която ще бъде равна на сумата, която е събрана от производителите.

Създаването на фонд "Българско вино" е първата добра стъпка за рекламата и популяризирането на продукцията, смята Радослав Радев. Според него трябва да се изгради точен и ясен механизъм за формирането на вноската в него. Необходимо е да има консенсус сред всички винопроизводители за размера на вноската, подчерта Радев. По-скептично е мнението за фонда на Георги Йоцов. "Не съм негов противник като цяло, но има недомислици при плащането на вноската", каза той. Според него първоначалната идея да се дават по 5 стотинки на литър във фонда не е добра. Не е ясно как трябва да отчитам тази сума и как да я вкарам в цената на виното, което означава увеличение на крайната продажна стойност, обясни Йоцов. Той посочи, че при производство на 1 млн. литра вино годишно производителят трябва да внесе във фонда 50 хил. лв. Това въобще не е малко, а да не говорим колко трябва да плащат големите, които имат производство към 15-20 млн. литра. Йоцов смята, че определянето на голяма вноска ще доведе до укриване на производството.