Интелектуалци: Договор за добросъседство или за високомерие и шовинизъм?

Интелектуалци: Договор за добросъседство или за високомерие и шовинизъм?

Трябва да се заложи изричното изискване към политици, граждани и медии и в двете страни да противодействат активно на езика на омразата и на проявите на исторически реваншизъм, високомерие и превъзходство в политическия и в обществения живот.
Трябва да се заложи изричното изискване към политици, граждани и медии и в двете страни да противодействат активно на езика на омразата и на проявите на исторически реваншизъм, високомерие и превъзходство в политическия и в обществения живот.
"Дневник" препубликува от страницата на Българската общност за либерална демокрация (БОЛД), отворено писмо, подписано от граждани от различни обществени и професионални среди в тяхното индивидуално качество. То е изпратено до министър-председателя Бойко Борисов, министъра на външните работи Екатерина Захариева, адресирано е също до посолствата на страните от ЕС и до представителството на ЕК в България. Писмото отразява позицията и вижданията им по въпроса защо междудържавният договор между България и Република Северна Македония (Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество), има всички изгледи да се превърне в своята антитеза.
Уважаеми дами и господа,
Обръщаме се към вас, за да изразим нарастващата си загриженост, че след периода на кратък подем в отношенията между Република Българи (РБ) и Република Северна Македония (РСМ), последвал подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество (Договора), политическите елити на двете страни допуснаха обратен ход във взаимоотношенията ни.
Изключително тревожещ е фактът на блокиране от РБ на старта за преговорен процес на РСМ за членство в ЕС, с непонятна за съвременните междудържавни отношения аргументация. Според нас, предстои България да търпи имиджови щети на различни извъннационални нива, с непредвидими последствия. На карта са поставени приятелството, добросъседството и сътрудничеството между БГ и РСМ, които са основните стълбове на едноименния договор. На този фон тревожно зачестяват проявите на грубост и от двете страни, вкл. на високо политическо ниво, на високомерие и късогледи исторически интерпретации с ярък националистически и шовинистичен привкус.
Кризата поставя на изпитание не само междусъседските връзки, но и съвместната ни реализация като добронамерени страни-членки в атлантическото семейство. Отлагат се и шансовете за добросъседско сътрудничество в рамките единното европейско политическо пространство. Остава неясно как спорът между РБ и РСМ ще се отрази на другата страна-кандидат за еврочленство - Република Албания, попадаща в една и съща група с РСМ за процеса на присъединяване. Не са маловажни и геополитическите измерения на кризата - повишената ни уязвимост към заплахи от извънрегионално естество, на каквито, в своето разединение, се излагаме.
Ще откроим някои от ключовите според нас причини за това развитие на нещата:
1. Въпреки наличните добри намерения, заложени в договора, отчетливо се откроява неуместният начин, по който той се изпълнява - с прекомерно акцентиране върху въпроси от историята и елиминиране на аспектите на сътрудничеството по останалите групи обществено-политически, икономически и други въпроси, очертани в Договора.
2. Създадената с договора Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси в редица случаи демонстрира подходи (поддържани и от двете страни), несъответстващи на философията и подходите на съвременната историография. Те минират много силно дейността и ефективността ѝ.
3. Погрешното базиране на преговорния процес приоритетно върху проблемите на миналото натовари съвместната мултидисциплинарна експертна комисия с неприсъщи ѝ политически задачи. От тесните ѝ експертни становища започнаха да зависят сложни многоаспектни политически решения с огромен национален, междудържавен и геополитически заряд.
4. Процесът на реализация на договора до този момент остава затворен главно на политическо и дипломатическо ниво. Вместо въвличането на гражданите в реализацията му чрез поредица привлекателни и иновативни граждански, академични, културни, образователни и пр. инициативи, те се оказаха свидетели на остра схватка между тежките историографски артилерии на двете страни, конструирани през миналия век. Така се мобилизираха масови исторически сантименти и стереотипи, вместо креативност в полза на бъдещето.
5. В политически и дипломатически план се допуснаха подходи, несъответстващи на духа, целите и текстовете на договора - сред които непризнаване от България на наименованието на официалния език на РСМ, с който тя е призната в ООН, оспорване съществуването на отделна македонска нация и правото на македонските граждани на самоидентификация - напълно неприемлива практика за европейското политическо пространство. Имаше примери за остра враждебна реч и от двете страни по договора.
Изтъквайки тези дефицити на досегашната реализация на договора, същевременно открояваме и истината, че хиляди граждани на двете страни продължават да споделят естествена съвременна свързаност на всекидневно ниво.
На фона на казаното се обръщаме към вас с призив за висока държавническа отгговорност и в този критичен момент да бъдат предприети спешни мерки в следните посоки:
1. България да даде по съответния ред и без отлагане "зелена светлина" за начало на преговорите за членството на РСМ в ЕС. Призоваваме това да стане до края на 2020 г., в рамките на Германското председателство на Съвета.
2. Въпросът за европейското членство на РСМ и Албания да се прехвърли и в дневния ред на следващите председателства на Съвета.
3. Да бъдат утвърдени нови приоритети, подходи и инициативи за взаимодействие между двете страни, като бъде взето предвид следното:
- Обсъждането на каквито и да е въпроси по изпълнение на Договора да бъде единствено и само в духа и стандартите на съвременото международно право и чрез съвременни подходи за уреждане на двустранни и многостранни междудържавни отношения. Убедени сме, че в подобен формат на съвременно договаряне няма как да залегнат условия, принуждаващи едната от страните да приме поставени й от другата страна нереалистични искания, като например това за отказ (пълен или частичен) от самоопределението на своя народ и отказ от самоидентификацията на своите граждани.
- Неуместно е очакването, че в рамките на какъвто и да е договорен процес, който и да е управленски екип в света ще се нагърби със самубийствени действия, вземайки политическо решение относно самоидентификацията на своите граждани и утвърждавайки, че от дадена година назад цялото население целокупно е прескочило от една етническа група в друга.
- Да не се забравя травматичният опит на България от времето на комунистическия режим за постигане на "историческаТА истина", когато с политически решения неколкократное натрапван асимилационен процес към етнически турци, помаци и роми, с цел "ревизиране" на присъщите им етнически произход и религиозна принадлежност и налагане на българска и християнска "самоидентификация" - на живите и на починалите.
- Не бива да се пропуска и фактът, че въпросната "историческа истина" е постигана с решенията на "авторитетни исторически комисии".
4. Да се осигури прозрачност и отвореност за консултации и обсъждане в гражданското общество.
5. Да бъде разработена "пътна карта" на съвместните действия по изпълнение на договора със съответните срокове, като по-конкретно призоваваме:
- Да се даде решителен първоначален тласък на дейностите със силен потенциал да затоплят почвата на сътрудничеството чрез насърчаване на политическия, дипло-матическия и гражданския обмен, военно-техническото сътрудничество, взаимодейст-вието в областта на икономиката, екологията, образованеието и културата, научното сътрудничество, медиите и защитата на човешките права.
- Да бъдат регламентирани и създадени междудържавни и обществени координационни и експертни структури, подпомагащи съвместните действия между двете страни по утвърдените в договора сфери на сътрудничество, с осигурено силно гражданско представителство. Да се утвърдят гъвкави механизми за реализиране на съвместни граждански инициативи по сферите на дейност.
- Въпросите и дейностите, свързани с историята, да не се екстраполират и да не заемат доминиращото място, което заемат към момента, а да се впишат като възможен конкретен аспект на сътрудничеството по въпросите на културата и образованието. Обсъждането на исторически въпроси следва да се реализира при прилагане на съвременни историографски подходи и осигурена плуралистична експертиза на поканените в дискусиите участници.
- Да се заложи изискване към състава на всички координационни и експертни структури за съвместно действие по сферите на дейност да отразяват по открит и плуралистичен начин обществено-политическото многообразие и възгледи, като се осигурява широк достъп на институционални и граждански експерти от демократичния проевропейски спектър.
- Да се заложи изричното изискване към политици, граждани и медии и в двете страни да противодействат активно на езика на омразата и на проявите на исторически реваншизъм, високомерие и превъзходство в политическия и в обществения живот.
В обобщение, призоваваме да бъдат сериозно променени приоритетите, подходите, средствата и дейностите за реализация на Договора за добросъседство приятелство и сътрудничество, така че той да постигне мисията си, обозначена в заглавието му.
Подкрепяме и идеята предстоящата за изграждане транспортна инфраструктура между двете страни (в рамките на Коридор №8) да се именува "Гоце Делчев". Няма ли това да е онази емблема, завещана ни от миналото, която не противопоставя, а сбилжава хората от двете страни на границата?
Призовавайки за проява от ваша страна на убедителна държавническа политическа воля за постигане на горните цели, оставаме с уважение!
ПОДПИСАЛИ ПИСМОТО (По азбучен ред на имената)
Проф. Албена Хранова - Пловдивски университет
Проф. Александър Кьосев - културолог и литературен теоретик, Софийски университет
Антоанета Ненкова - журналист
Проф. Антоний Тодоров - политолог, НБУ, Българска общност за либерална демокрация
Антонина Желязкова - историк
Владимир Колев - правозащитник, Българска общност за либерална демокрация
Бойко Ценков - клиничен психолог, Българска общност за либерална демокрация
Боян Захариев - икономист, изследовател в Институт Отворено общество
Ваня Кънева - експерт по правата на детето, Българска общност за либерална демокрация
Димитрина Петрова - правозащитник, Българска общност за либерална демокрация
Димитър Атанасов - историк
Проф. Димитър Вацов - философ и културолог, Нов български университет
Проф. Евгения Иванова - историограф и етнолог, Нов български университет
Калина Бозева - експерт по етнически въпроси, Българска общност за либерална демокрация
Кети Мирчева - историк
Красимир Кънев - председател на Български хелзинкски комитет
Мила Минева - гл.асистент, катедра Социология, Софийски университет
Доц. Милена Якимова - социолог, Софийски университет
Доц. Михаил Иванов - съветник на празидента Желев по националните и етническите въпроси (1990-1997)
Михаил Мишев - студент, Българска общност за либерална демокрация
Проф. Надя Данова - историк, балканска история
Радост Николаева - арт мениджър, Арт движение "Кръг"
Росица Атанасова - юрист, Българска общност за либерална демокрация
Румен Аврамов - икономист и историк
Румян Русинов - политолог
Савелина Русинова - правозащитник
Доц. Светлана Иванова - историк, Софийски университет
Стефан Дечев - историк
Цветозар Томов - социолог
Юлиана Методиева - журналист за човешки права, Маргиналия