Този спор потенциално можеше да сложи край на ЕС, поне в сегашния му вид, и затова нямаше как да бъде загубен. На фона на корона кризата и драматичната опашка на търговските преговори за Брекзит той мина между капките, но битката беше без вземане на пленници.

Дори самата идея, че ЕС би бил готов на каквато и да деликатност пред заплахата да се сгромоляса най-амбициозното му икономическо начинание - фондът за възстановяване от най-тежката криза от създаването му - епидемията от коронавирус, изглежда неразумна. Полша и Унгария играха ва банк при прогнозируем развой. Неясно беше само колко дълго ще издържат.

Макар че силите бяха неравни, Германското председателство на ЕС си заслужи признанието, даже и без да броим, че преди това договори с изненадваща лекота с европарламента многогодишния бюджет на ЕС до 2027 г. и спасителния фонд. Така българският инат за преговорите със Северна Македония се очертава като най-смирено признатия му провал. Може би защото не успяха да схванат какво се искаше от тях.

Ще отнеме време да се сглоби цялата картина на узнаем постигнатия в сряда компромис между Полша и Унгария и останалите 25 държави, защото видимата част от спора - по регламента, обвързващ достъпа до европейско финансиране със спазването на законност, беше само поводът за това премерване на силите между съперничещите си идеологии за бъдещето на Европа.

В средата на ноември Полша и Унгария заявиха, че не могат да подкрепят регламента за собствените приходи на европейския бюджета, защото имат съмнение, че привързаният към него и към фонда за икономическо възстановяване от корона кризата механизъм за върховенство на правото нарушава Лисабонския договор. Налагането на финансови санкции заради пропуски в законността е неуместно, тъй като само независимият съд (Съд на ЕС), а не политически орган (Съвет на ЕС) може да преценява дали държава членка нарушава принципите на върховенството на правото.

Полша и Унгария, които отдавна имат проблеми с Брюксел за независимостта на съдебната власт, свободата на изразяване, демократичното управление и разделението на властите, обявиха, че имат притеснения, че са нарочени за първи жертви на механизма. Тъй като европейските лидери, включително Виктор Орбан и Матеуш Моравецки, се бяха разбрали през юли той да бъде включен в бюджета и фонда, Унгария и Полша решиха да блокират друг регламент, свързан с бюджета, който изисква единодушно приемане, а не квалифицирано мнозинство като механизма. Така, без формално да нарушават дадената дума, те размахаха юмруци и спряха парите.

Механизмът, който за първи път поставя европейското финансиране в зависимост от спазването на принципите на правото, беше иницииран от Германия и Белгия преди години и наложен от Нидерландия, Австрия, Швеция, Дания и Финландия през юли. Аргументът на привържениците му е, че поради извънредните разходи на съюза, планирани на 1.8 трилиона евро за 7 години, както и на необходимостта от бърз достъп до парите (особено за възстановяване), условията за ползването им ще бъдат облекчени и рисковете за злоупотреби ще се увеличат. Трябва да има начин за спирането на притока на пари, ако властите в дадена държава не са в състояние да гарантират спазването на законността, казаха те.

Петте държави, нарекли се "спестовни", направиха отстъпки от исканията си за размера на бюджета и за фонда за възстановяване срещу въвеждането на контролно-санкционен механизъм против кражби.

След преговорите обявяването на полско-унгарското вето, спестовниците поставиха условие на германското председателство на ЕС, което трябваше да посредничи, да не допуска промени в механизма.

Канцлерът Ангела Меркел описа ситуацията така: От двете страни ни казват - намерете компромис, без да пипате нищо.

След три седмици, основно задкулисна работа, се получи следното:

- Същността на механизма не се променя и ЕС за първи път в историята си ще има законова процедура за санкции при отклонения, засягащи финансовите му интереси.

- Европейската комисия ще поиска Съдът на ЕС да се произнесе дали той не противоречи на Европейските договори.

- До решението на магистратите в Люксембург механизмът няма да бъде прилаган.

- Механизмът ще се прилага само по отношение на разходването на бюджета.

- Размерът на санкцията трябва да е пропорционален на нарушението.

- Задействането на механизма трябва да е предхождано от задълбочен диалог със засегната държава.

- Европейската комисия е отговорна за достоверността на фактите за установените нарушения.

- Доказателствата за нарушения трябва да са добре обосновани. Простата им констатация не е достатъчна за задействане на механизма.

- Механизмът няма да има ретроактивна сила и да се прилага спрямо настоящия бюджет на ЕС 2014 - 2020 г.

Всички тези обяснения вече присъстват в текста на проекта за регулация, с която се въвежда механизмът, и на брюкселски се наричат "обяснителна декларация".

Макар и приет на хартия, механизмът за върховенството на правото няма да се прилага до произнасянето на Съда на ЕС за неговото съответствие с основополагащите договори. Унгария вече даде да се разбере, че не би подкрепила искане за гледане на делото по бърза процедура. Така че излизането на решение вероятно ще отнеме около две-три години, през което време част от бюджета и голяма част от спасителния фонд ще бъдат разпределени към държавите членки за харчене. Тъй като механизмът няма да има обратна сила, контролът върху разходването на средствата остава, както досега, без "екстрата" за върховенството на правото.

Решението на съда не се очаква преди насрочените за пролетта парламентарни избори в Унгария и ще позволи на премиера Виктор Орбан да се обяви за победител в спора в ЕС поне за нуждите на предизборната кампания.

Полша и Унгария ще получат полагащите им се средства от европейския бюджет и от фонда за възстановяване в предварително съгласуваните размери. ЕС запазва своята цялост.