"С невероятен потенциал и изключителен ум": Даниил, който мечтае да остане в България
Обича да играе шах. Любимият му предмет е математика. Иска да напише разказ, който да е популярен. Може би иска да стане хирург. Мечтае да остане в България. Накратко, това е Даниил Ахметов - момче на 14 години, което преди няколко години пристига от Русия заедно с майка си.
Неговата житейска история, е по-сложна от краткото му представяне. Но в нито един момент той не я е използвал като оправдание или причина за нещо, казват неговите учители. Даниил живее в център за настаняване на бежанци заедно с майка си Флора Ахметова.
Преди близо десет години Флора по думите й става основен свидетел по наказателно дело в Санкт Петербург за имотна измама, за която са разследвани служители на общината. Оттогава тя има редица неприятности, свързани с тормоз и заплахи, както и инциденти с нея. Започва да се страхува за себе си и за детето си - спира го от училище и живее в една стая с майка си. Флора твърди, че не е смятала да емигрира, но през 2015 година двамата със сина й идват в България. Първият опит да получи хуманитарен статут е през 2019 година, когато Агенцията за бежанците отказва това. Причините са - че не отговарят на критериите за получаване на закрила, а проблемите на майката на Даниил - Флора, в Русия са от "лично и криминално естество".
Флора решава да обжалва отказа да получи статут пред съда. В началото на тази година Административен съд - София-град, връща случая на агенцията, като приема, че изложените обстоятелства обосновават достоверността на историята на Ахметова и че ако се върнат в Русия, двамата ще търпят сериозни ограничения в правата си на свободно придвижване, на медицинско и социално обслужване.
"Лицето свързва страната си на произход с изселване, неприемане, лишаване, като цялото развитие на казуса със загубата на жилище и последвалите съдебни процеси са се отразили лично на статута и възможността й да намери работа, както и по отношение на детето - да бъде ограничено в развитието си - ограничителни механизми и генерализиране на репресията, характерни за тоталитарните общества", пише още в решението на Административен съд - София-град. То е обжалвано от Агенцията за бежанците пред Върховния административен съд, който през октомври тази година отменя окончателно решението на долната инстанция.
Според върховните съдии по делото не е установено съществуването на каквито е да е заплахи спрямо заявителя - доказани проблеми с властите или други факти и обстоятелства, които да обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и други. "Резултатът от тези събития - липсата на адресна регистрация и затруднена медицинска помощ и достъп до учебни заведения, дори и да се приеме, че поставят лицата в уязвима група, не сочи автоматично на извод, че същите отговарят на изискванията за предоставяне на бежански и хуманитарен статут."
Решението на върховния съд е окончателно. Но адвокатите на Флора Ахметова са подали нова молба за статут, като Агенцията за бежанците отново е отказала. Предстои този отказ да бъде обжалван и да бъде разгледан пред съда, вероятно през януари. Според защитниците на Ахметова съдът не е взел предвид най-добрият интерес на детето. Ако Флора и Даниил се върнат в Русия, момчето няма да може да продължи да учи, защото нямат адресна регистрация, а освен това самата ситуация около майка му допълнително създава стрес. В подкрепа на семейството се организира подписка от учителите на Даниил в София, както и от хора, които ги познават (вижте мнението на учителите по-долу в текста).
С Даниил разговаряме онлайн заради ситуацията с коронавируса. "За какво мечтая... Има много такива неща, едно от които е да напиша някакъв разказ (не знам за какво), който да бъде популярен. Може би даже искам да напиша книга, но като професия искам да стана хирург", казва момчето. То колекционира монети и рисува, а в свободното си време се опитва да пише. Любимата му книга е "Хари Потър", а любимият сериал - "Доктор Хаус". Отговоря на въпросите бавно и след като се замисли.
"Дани ми даде урок": Какво казват учителите за Даниил?
"Когато дойде в нашето училище преди две години, Дани не говореше много добре български език. Преподавам история, а историята задължително изисква много четене с разбиране. Затова бях убедена, че ще имаме ученик, който няма да се справя сам с ученето и ще трябват много допълнителни усилия за да върви напред", казва Валентина Караджова, учител по история и цивилизации. Тя казва, че момчето й е дало урок. "Показа ми, че когато човек има мотивация, може да се справи с почти всичко. Никога не се е случвало да се оправдае, че е забравил домашното, че няма време, че не разбира урока, че му е прекалено трудно. Той не само разбира и знае отлично задължителния учебен материал, но още през първата година участва и националната олимпиада по история. Трябва да призная, че бях много щастлива, но и много изненадана, когато на областния кръг на олимпиадата Дани получи най-висок резултат от всички петокласници в София", казва още Караджова.
По думите й Дани "е скромен и сдържан". "Виждала съм го тъжен или притеснен, но никога не е споделял за трудностите, през които преминават с майка му. Никога не е очаквал специално отношение или компромиси", казва учителката. Според нея държавните институции трябва да работят в защита и полза на хората. "Струва ми се недопустимо, че това дете отново трябва да се бори за оцеляването си, вместо да получи подкрепа и шанс да развие качествата си. Убедена съм, че Дани и майка му трябва да получат право да останат в България."
Учителката му по математика Жулияна Кузманова определя Даниил като "тихо, внимателно и затворено в себе си момче, но с впечатляващи знания по математика". "Това даде силен стимул и на останалите деца в класа да станат още по-добри. В шести клас се класира за втория кръг на олимпиадата по математика. Ще се радвам, ако можем да помогнем на това дете да има спокоен и нормален живот, да се развива в желаната област, а не да мисли за оцеляването на семейството си", казва още учителката.
"Познавам Даниил от две години. Първото ми усещане за него беше като за възрастен човек, а не дете. Изненада ме със способността си да учи сам. Има много добре изградени навици, а когато поеме ангажимент за нещо, го изпълнява стриктно", споделя впечатленията си учителката по технологии и предприемачество Светлана Манаскова. "Иска ми се ние, като възрастни и като учители, сега в тази ситуация така да си свършим работата и помогнем на Дани, че той и майка му да получат спокойствие и сигурност. Той заслужава да има възможност да развива силните си страни и потенциала си", смята още учителката.
"Знаете ли какво е чувството, когато слушате дете, което не е българче, да рецитира с патос цялата поема "На прощаване" или "Хайдути", да разказва с най-малките подробности за живота и творчеството на Ботев и Вазов, за българските традиции и обичаи? А да гледате как нашите български деца го слушат с възхищение и посрещат с аплодисменти всяко негово участие? Вълнуващо е!", казва учителката по литература Елеонора Петкова.
"Това е Дани! Дете с невероятен потенциал и изключителен ум. Моят ученик, на когото преподавам вече трета година. Момчето, на което се възхищавам всеки ден, защото у него са се слели сериозността на възрастния и светлата усмивка на детето, богатите познания и скромността, родната култура и уважението към нашата. На тази крехка възраст той вече е помъдрял и знае, че е необходимо да притежава изключителна езикова култура, да чете, пише и се изразява на българския език, отлично да познава историята на нашия народ, нашите герои", казва още преподавателката. По думите й той е осъзнал, че е дете и само това би могъл да даде, че само с труда и със знанията си може да изрази своята благодарност и признателност към чуждата страна, която го е приютила.
"В общността на децата всички са ценни един за друг, учат се един от друг. Всички заедно създават един малък, пъстър свят от характери, националности, вероизповедания, една общност на разбирателство, която и възрастните не могат да изградят. Благодарение на Дани децата разбраха какво е да бъдеш чужд и заедно с това обичан от всички. Той създава хармония сред тях, създава баланс между тяхната емоционалност и своята скромност, пример е за тях със своята любознателност и знания, с поведението си им показва какво е да бъдеш възпитан и отговорен."
"У дома и в училище учим децата да бъдат добри, да съчувстват и помагат на по-слабия, на изпадналия в беда, да бъдат толерантни към различните. Да, но възрастните в лицето на държавните институции какво правят? Нима е толкова трудно да се помогне на Дани и неговата майка? Нима нямаме нужда от една добра и работлива жена, от едно трудолюбиво и умно дете? Нима обществото ни е затворено за тяхното страдание? Вазов го е казал за българите емигранти някога "бяха сред общество, но бяха в пустиня". Нека днес не е така! Достатъчно тежко за него е да живее далече от близки и любящи хора, да гледа ежедневно мъката в очите на майка си. Но не е трудно да бъде приет в нашето общество и да има шанс да расте и живее достойно", споделя още учителката.
"Всеки ден виждам Дани, усмихнат, спокоен, знаещ, можещ, без да предполагам какво се крие в душицата на това дете, какво е преживяло. Нито за миг през този период в поведението му не прозрях и късче от тежката му житейска история, винаги подготвен, дори когато боледува, се справя сам, без пропуски, за което отправям поздравления и благодарност към г-жа Ахметова. Справят се някак с майка му сами в чуждата страна. Това са достойни хора, достойни за уважение, които искат само достоен живот тук, сред нас. Нека им го дадем!", завършва преподавателката.