2020 година алхимически преобърна утопиите в чист реализъм
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят политическата 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отиващата си година вече беше оценена от списание "Тайм" като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до Новата година, а очакванията за 2021 г. - след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на писателя Георги Господинов. Още обобщения - четете тук.
Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?
- Сбъдна се цял един роман, който писах през 2019 г. с мисълта, че пиша антиутопия. Но 2020 се оказа година, която алхимически преобръща утопиите в чист реализъм. Не очаквах, че толкова скоро ще се случат нещата.
Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?
- Всичко е във въздуха месеци преди да се случи. Ако не сме я прогнозирали, толкова по-зле за нас. Не може да се живее дълго с мантрата "абе, може и така".
Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?
- Всеки протест има поне този смисъл да огласи, да назове на глас очевидното. За съжаление, оттам насетне всички български протести се провалят, по сто и една причини. По същите, с които се провалят и правителствата, не мислят за втората, третата и четвъртата крачка. Хоризонтът у нас е твърде скъсен.
Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?
- А защо не питате "в средата на културата"? Защо мислим, че политическото е по-важно и не е свързано с културата на мислене, на живеене, с литературата и изкуството например? Ето това намирам за проблем.
Нашите кризи са кризи на смисъла в крайна сметка, винаги се стига дотук, това е същинската криза в България - да намериш сили и мотивация да живееш тук, да се бориш с всичко, което се изпречва, да обясняваш на децата си, че доброто побеждава, дори в тази страна, да се опиташ да направиш абсурда поносим.
Това е култура, после чак политическо. Това е отговорът ми.
А какво не Ви изненада?
- След 52 години живеене тук, няма много какво да ме изненада. Усилието ми е да намаля скоростта на разочарованието си. И да продължа да пиша и давам някаква възможна утеха с книгите си.
Коя е думата на 2020 според Вас?
- Вирус. А скритата дума е "колко". Цяла година броим.
Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?
- Имаше в самото начало. Когато хората изведнъж се сетиха, че са едно тяло. И ако боли някъде, боли цялото тяло. Ако умират хора в Италия или Китай, умира част от света буквално и метафорично.
После всичко това се забрави. Трябваше да живеем по-бедно, но по-единни, да разберем каква глупост е била цялата тази алчност и унищожение на природни ресурси. Надеждата ми е, че все в един момент ще ни светне.
Как оценявате състоянието на гражданското общество?
- За да има общество, трябва да има поне общуване между неговите членове. Кризата поляризира, раздели, всяка дума ражда скандал Не виждам общество.