Тънкият баланс на COVID-19: молекулярният генетик, който пуска музика
В тъмните часове на денонощието обичайно Любомир Балабански може да бъде срещнат в някой бар да пуска музика... след дълъг работен ден в генетична лаборатория.
Определя себе си като молекулярен генетик и музикален селектор - не диджей, защото заниманието му е по-скоро хоби и в заведения на приятели пуска музика, която харесва, без да миксира песни и да прави сетове. Е, 2020 г. определено не е обичайна година - не е бил в заведение от месеци, но пък е на финалната права на докторантурата си (посветена на гените на столетниците в България) и е направил много PCR тестове за коронавирус.
В свои води в лабораторията
"Аз съм от лекарско семейство и още в училище ми беше зададена посоката да уча нещо в сферата на медицината. Но аз избрах нещо малко по-странично от чистата медицина - генетиката". Бакалавърската си степен взима в Единбург (Шотландия). Казва, че там "четири години ми се сториха достатъчно" и магистратурата е вече в биологическия факултет на Софийския университет. Следва докторантурата към Медицинския университет в София.
"Тук със сигурност съм в по-свои води", казва Любомир Балабански, когато разговорът се насочва към гени, тестове и вируси. В лабораторията на клиниката, където работи, обособяват място за COVID изследвания през април, разделят потока от пациенти. Наблюденията му са, че малката лаборатория е огледало на съобщаваните национални данни за епидемията през месеците - за затишието на вируса през лятото и втората вълна от началото на есента.
"При въвеждане на мерките на държавно ниво се усети спад на процента на позитивните случаи. Имаха ефект", смята Балабански. Той самият (на 32 г.) вече е бил заразен със SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на COVID-19) и го е изкарал леко. Казва обаче, че има генетично обяснение, защо при възрастните болестта протича по-тежко:
"Вирусът влиза в човешките епителни клетки на респираторния тракт чрез един протеин, който се намира на повърхността на клетките - казва се ACE2. При възрастните хора този протеин се произвежда в по-голяма степен в носния епител, съответно вирусът има повече таргет (от англ. език target - цел, бел. авт.), към който да се свърже и да влезе в клетките", обяснява молекулярният генетик. По думите му, извън възрастта, като цяло, дали човек ще изкара коронавируса леко или тежко зависи от гените, които носи.
"Има хора, които носят генетични варианти, без въобще да подозират, че ги носят, които дават някаква частична протекция към по-леко или напълно асимптоматично изкарване, докато при други, въпреки по-младата възраст, може да има такива генетични варианти, които да обусляват по-тежко изкарване".
Заключението му е, че "никой не е застрахован", защото освен генетиката, протичането на заразата зависи и от първоначалния вирусен товар и от имунитета на даден човек.
Решението за него е ваксината срещу COVID-19 и се чуди на парадокса:
Много хора са готови да вкарат в организма си ядене или пиене, без да знаят нищо за тях, но като става дума за ваксина, минала през сериозни клинични изпитвания, са скептични.
Тънкият баланс
Заради хобито на музикален селектор молекулярнит генетик не е никак безразличен към отражението на коронавируса извън здравето и най-вече към удара върху бизнеса.
В България от началото на епидемията най-осезаемо недоволството си изразява развлекателният бранш. "Много е тънък балансът и знам, че не е еднозначно. Сравнително малък брой са хората, които ходят по нощни заведения, но пък те се срещат с други хора и лавинообразно броят се увеличава", казва Балабански и затова одобрява решението за ограниченията - заради здравето на хората. Но пък е и съпричастен с хората, които са пред фалит.
"Имам много приятели - собственици на заведения и хората, които работят при тях - които в момента се чудят как да си платят наем, въпреки че осъзнават смисъла от затварянето. Винаги има две поне страни на нещата", заключва музикалният селектор. Песента, която би пуснал на 2020 година, която "удари шамар на човечеството", е Love is noise на английската рок група The Verve.
Генетиката извън коронавируса
"Характеризиране на генетични параметри, предразполагащи към здравословно дълголетие в български столетници" - с това обширно заглавие докторската работа на Любомир Балабански търси отговори какво в гените на столетници подпомага те да живеят с една трета повече от средната възраст в страната.
"Гените на тези столетници са изключително чисти от патологични мутации. Това означава, че не се наблюдават някакви дефекти, които водят до предразположеност към болести, които пък най-често се изразяват на средна или напреднала възраст. При столетниците такива генетични дефекти - например за онкологична предразположеност или за определени сърдечно-съдови отклонения, се наблюдават с много по-ниска честота отколкото в общата популация", казва Балабански и обяснява, че по думите на голяма част от столетниците те отдавали дълголетието си на спокойствието. Така че не всичко зависи само от гените.
"Мнозинството от тях са гледали да преминат през живота си без много да се отдават на негативни емоции. Казаха, че са обичали да са сред хора и да се чувстват полезни на себе си и обществото. Били са и физически активни през почти целия си живот", обобщава Балабански. Впрочем, този разговор се състоя на 22 декември - часове след като е спазил традицията си с приятели да посрещне първия изгрев на астрономическата зима на връх Мусала.