Най-вече сигурност

Най-вече сигурност

Едно ново проучване на общественото мнение в осем югоизточноевропейски страни, поръчано от норвежкото Министерство на външните работи, показа, че в България и в съседните държави неправителствените организации получават най-малко доверие сред всички институции. Причините са комплексни, част от вината носят и самите неправителствени организации, които нерядко се съсредоточават главно върху "усвояването" на съответното външно финансиране. Факт е обаче, че мнозинството граждани в по-бедната част от Европа не се вълнуват особено от дневния ред на неправителствените организации, който включва най-вече такива теми като граждански, човешки и малцинствени права, екология, обществен контрол над институциите. И ако за Средна и Източна Европа това е разбираемо поради липсата на традиция, в страните от ЕС отстъплението от традиционни либерални позиции на пръв поглед изглежда изненадващо.

Напреженията около германските либерали (СвДП) например са трудно разбираеми извън Германия. Партията, която дълго време се отъждествяваше с имената на такива видни либерали като Ханс-Дитрих Геншер и граф Ото Ламбсдорф, през последните години успя да спечели нови гласоподаватели, но от друга страна, попадна във вътрешна криза поради опита на сегашното й ръководство тихомълком да напусне някои либерални позиции. Тези процеси намират логично обяснение едва когато се анализират в международен контекст, включително и от гледна точка на евроразширяването.

И другаде в Европа (Австрия, Холандия) традиционни либерални партии или политици-либерали през последните години преформулираха позициите си и, запазвайки икономическия либерализъм, правят опит да се профилират като пазители на реда, законността и статуквото. Гражданските, човешките и малцинствените права, които дълго време бяха сърцевината на западноевропейския либерализъм, след края на студената война се оказаха недостатъчно популярна платформа. Смъртните страхове на западноевропейците пред очаквания наплив на нископлатени работници от Изток, както и реалното навлизане на дребна и средна престъпност по същия географски вектор, подсилиха "кръчмата" и отслабиха гражданското общество като генератор на политически идеи. А масовите убийства в САЩ от 11 септември и обявената война срещу тероризма окръглиха картината, тъй че в момента мнозинството в промишлените държави сякаш залага повече на реда и контрола и по-малко - на свободите и правата.

Добрата новина е, че и в ЕС, и в държавите кандидатки, отношението към евроразширяването си остава положително. Според цитираното проучване в България ЕС все още е лидер в общественото доверие, а евробарометърът показва трайна подкрепа за разширяването и на Запад. С други думи: от голяма и силна Европа нейните граждани в момента очакват най-вече политическа и икономическа сигурност и стабилност, тоест онези гаранции, с които ЕС стартира преди повече от 50 години. Общественото мнение и на Изток, и на Запад сякаш подсъзнателно "отлага" развиването на либералния проект за по-спокойни времена. Но, както показва досегашната история на ЕС, след икономическото и политическо стабилизиране неизбежно идва ред на гражданските ценности и на либерализма.

Александър Андреев е журналист, преводач и писател. В периода 2008-22022 е ръководител на българската редакция на "Дойче веле" в Кьолн и Бон. Автор е на книгите "Степени на свобода", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свобода", съавтор на още 4 книги. Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат и др. Има журналистически публикации на повече от 12 езика в медии по цял свят. Носител на голямата журналистическа награда "Робер Шуман" на Европейската комисия за България през 2008 година. Член е на Европейския преводачески колегиум в Щрален (Германия), на Европейската академия за изследване на живота, интеграцията и гражданското общество EALIZ (Австрия), съпредседвтел на германското дружеството за Югоизточна Европа, секция Кьолн-Бон.