- Годината поднесе неочаквани за целия свят събития, които несъмнено повлияха върху множество аспекти от живота ни. Въпреки това обаче политическият живот в страната ни се разви в логиката на предварителните прогнози, които накратко бяха за: противопоставяне между основните политически играчи; опит за оздравяване на ГЕРБ чрез персонални промени; дефицит на приемливи за обществото решения от страна на БСП; и не на последно място продължаване на сблъсъка между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2.

Извън прогнозираните очаквания останаха може би предизвикателствата пред политическото лидерство, както в страната, така и в международен план, което откроява този дефицит като съществен проблем.

- Предпоставки за политическа криза в България има от години - доверието в основни държавни институции е устойчиво ниско, политическите партии трудно консолидират обществено одобрение, дейността на публичните системи (образование, здравеопазване, сигурност, правосъдие) е съпроводена с много проблеми.

Както показва опитът от тези последни години, само по себе си спонтанното обществено недоволство, макар и ясно декларирано, не успяваше самостоятелно да генерира политическа криза. Политическият сблъсък между представителите на две институции обаче е в състояние да даде по-силен тласък на такова недоволство, а кога съответните фигури ще решат да направят това е въпрос, който надхвърля възможностите на анализа.

- Да, протестите безспорно имаха смисъл. Постигнаха много, макар конкретната им цел (оставка на правителството, на главния прокурор и предсрочни избори) да не е сред тези постижения. Те обаче предизвикаха поредица промени в управлението, поставиха го в ситуация да преосмисли не едно и две свои решения, пренастроиха фокуса, през който ЕС гледа на България. И най-вече накараха всички, които искат да се борят за гласовете на избирателите през 2021 г., да си дадат сметка за обществените очаквания за промяна в начина на управление.

- В поведението на президента Радев също имаше очакван и неочакван аспект. Очаквано, той продължи да се ангажира по-често с текущи политически въпроси, отколкото със стратегически за страната приоритети. Неочаквано, направи това доста по-активно, което даде опора на протеста, но е без принос за разрешаване на политическата криза.

- Стремежът на обществото към нормалност - политическа, икономическа, социална. Въпреки всички глобални и локални предизвикателства, въпреки всички спонтанни или провокирани разделения, доминиращата част от българското общество положи съществени усилия за удържането ѝ.

- Опитът за формиране на политически фронтове между формации с коренно противоположни ценностни и идеологически приоритети. В ситуация на реално управление подобни съюзи по правило работят трудно, а резултатите често са противоречиви.

- Ще повторя стремежа към нормалност. След изпитанията, на които бяха подложени хората в страната, това общо усилие заслужава признание.

- По дефиниция всяка криза е едновременно опасност, но и възможност. В този смисъл - да, позитивни ефекти има. Ако говорим за КОВИД-19 и неочакваното затваряне на света - това стимулира бързата трансформация в бизнеса и обществения живот по неподозиран и сравнително успешен начин. Възвърна доверието в науката, която за по-малко от година даде на света решение срещу вируса.

Ако говорим за политическата криза в страната - позитивните ефекти са в постиженията на протестите, които посочих по-горе.

- През тази година гражданското общество в страната излъчваше повече енергия и голяма заслуга за това имат заявилите заинтересоваността си от политическия живот най-млади поколения. На тази енергия обаче ѝ липсва структурираност и така рискува да бъде оползотворена по нежелан за самото гражданско общество начин.