Парламентът бетонира сегашното ръководство на Комисията за защита на конкуренцията
Парламентът удължи с две години мандатът на сегашното ръководство на Комисията за защита на конкуренцията, след като на второ четене прие промени в Закона за защита на конкуренцията. Въпреки недоволството на БСП с 65 гласа "За", 33 "против" и 8 "въздържал се" мандатът на председателя, зам.-председателя и членовете беше удължен от 5 на 7 години, като така вместо да бъдат освободен, сегашният състав ще продължи работата. Друга промяна позволява членовете на комисията веднага да бъдат избрани за нов мандат.
Мандатът на сегашните седем души в КЗК изтича през юни 2021 г. След приемането на предложенията, той е удължен до 2023 г., като те могат да бъдат избрани за още 7 години. Днес депутатите от ГЕРБ се отказаха от приетата при първото четене на проекта идея автоматично за удължат мандата на сегашното ръководство.
Предложението за удължаване на мандата дойде от самите членове на КЗК с мотива съгласуване на българското законодателство с европейското.
Ефектът на калинката
Преди гласуването депутатът от БСП Крум Зарков отбеляза, че мандатите на регулаторните органи винаги са променяни или за наказание, или за награда. "Няма спор, че сегашният състав се награждава за "Цялостно творчество", отбеляза народният представител от левицата.
Той попита за какво от свършеното членовете се награждават - дали за работата им по пазара на горива, където проверките за картел до момента не намират сериозни нарушения, дали за отказите и позволенията им за придобиване на медии, дали за практиките им в областта на обществените поръчки, или за намесата им на пазара на детски играчки с проверката и глобата на веригата "Хиполенд", след като нейният собственик подкрепи протестиращите срещу кабинета.
Зарков отбеляза, че управляващите са заменили принципите за растеж в кариерата на база компетентност и почтеност, от единствен критерий вярност към управляващите. "Това води до отпадане на професионалистите и заместването им с "калинки"", каза депутатът. Като припомни популярният "Ефект на пеперудата", Зарков описа и "Ефектът на Калинката" - малък кариерен бонус тук, още малко мандат там и се срива държавността".
Председателстващият заседанието Валери Симеонов на няколко пъти прекъсва изказването на Зарков с аргумента, че не е по текстовете на закона."Ако приемете този текст сега, това е поредното доказателство за арогантност и неразбиране, че вятърът, който ще породите, ще е разрушителен за вас", каза в заключение Крум Зарков.
С какво се занимава КЗК
Комисията за защита на конкуренцията е независим специализиран държавен орган, който е оправомощен да прилага Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Закона за концесиите (ЗК).
Работата на КЗК е да установява нарушения на свободната конкуренция съгласно вътрешното законодателство и договора с ЕС, да извършва секторни анализи и застъпничество за конкуренцията. Също така разглежда и се произнася по жалбите за незаконосъобразност на решения, действия и бездействия на възложители или концеденти в процедури по възлагане на обществена поръчка или концесия съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите.
Кои са "бетонираните" членове на КЗК
Настоящият състав на КЗК, избран от предишния парламент след сложни договорки и включва хора с ясна партийна ангажираност и неафиширани връзки с различни лобита, обобщава "Капитал". Председателят Юлия Ненкова е зам.-кмет на София по времето, когато Бойко Борисов е кмет, а след това дълги години оглавява надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Синът й Александър Ненков е депутат от ГЕРБ.
Предложеният за член на КЗК от СДС Димитър Витанов по времето на управлението на Пламен Орешарски е председател на надзорния съвет на "Булгартрансгаз", а за основен кадровик в държавните енергийни дружества към оня момент се сочи Делян Пеевски.
Връзка с енергийното дружество "Булгартрансгаз" има и втората предложена от ГЕРБ за член на КЗК - Георгица Стоянова. Нейният съпруг Владимир Малинов е началник на управление "Правно" на газовото дружество по същото време, по което Витанов е бил председател на надзорния съвет на "Булгартрансгаз".
Другият от общо седемте членове на КЗК - Красимир Зафиров е издигнат за поста от партията на Христо Ковачки "Лидер", която впоследствие беше преименувана на "Български демократичен център".
С две правителства като зам.-министър е свързана и предложената от БСП за член на КЗК от БСП Ана Янева - това на Сергей Станишев и на Пламен Орешарски. Освен това тя е и ярка партийна фигура, защото беше начело на софийската организация на социалистическата партия и се сочи за близка до Румен Овчаров.
Списъкът от членове се допълва от юристът и преподавател в СУ Димитър Кюмюрджиев, който е работил като съдия, следовател и експерт в Главна прокуратура, бил е член на основния екип за преговори по присъединяване на България към Европейския съюз като ръководител на работна група "Политика на конкуренцията", а през 2002 година е ръководител на междуведомствената група към МС за изработване на Закона за държавните помощи.
Последният член е бившият конституционен съдия проф. д-р Пламен Киров, който е бил и юридически секретар, и председател на Правния съвет на президента.
Спорните решения на комисията
В последните години имаше няколко дискутирани решение на КЗК. Най-пресните сред тях са свързани с разрешението за смяна на собствеността на "Нова телевизия", свързваният с Делян Пеевски "Канал" 3 и медиите на депутата от ДПС. Те бяха купени от "Юнайтед Медия" С.а.р.л., Люксембург.
В началото на 2019 година КЗК отказа на чешкия милиардер Петер Келнер да придобие "Нова телевизия", а няколко месеца по-късно позволи неин собственик да стане считаният за близък до властта бизнесмен Кирил Домусчиев.
КЗК се оказа основен играч и за сделката за българския бизнес на ЧЕЗ, като първо не позволи той да бъде купен от "Еврохолд" през лятото на 2019 година, но разреши придобиването от същия купувач малко повече от година по-късно.
Покрай тази сделка се появиха и индикации за намесата на правителството в работата на принципно независимите регулаторни органи. През юни миналата година в един от поредицата анонимно разпространени аудиозаписи глас ,наподобяващ твърде много този на премиера Бойко Борисов, дава "нареждане": "Раздуйте това, че вкарах КФН (Комисията за финансов надзор - бел.ред.) по "Еврохолд", на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно".