Където и в крайна сметка да се окаже, че е първото огнище на коронавируса, причиняващ COVID-19, Китай винаги ще има "специално място" в историята му: там първо бяха обявени случаи, там първо бе овладяна заразата, първо бе разработена ваксина, най-напред започнаха и имунизациите - три месеца преди Великобритания.

Затова светът наблюдава с изненада: страната изостава във ваксинирането.

Причините са няколко, но на запад, където ваксини липсват и станаха най-желаната стока, най-силно впечатление прави, че Китай, изглежда, дава своите на света, вместо да ги използва.

Китай не е известен с прозрачен подход към данните и затова няма надеждна информация колко ваксини са достъпни в страната. Изводи могат да се правят само на базата на вече публикувани числа. Ваксинирането на запад може да върви бавно с изключение на САЩ и Великобритания, но азиатската страна изостава дори от повечето европейски.

Официалният план на Пекин е да разполага с достатъчно ваксини за 70% от населението си от близо 1.4 млрд. души до края на годината. Засега това озвачава над 2 млрд. дози (за сравнение само за Индонезия ще се доставят 125 млн.), макар в тези сметки да не се включва новата ваксина - на "Кан Сино", която е само с една доза. Според представител на компанията с най-добре реализиращ се продукт, "Синофарм", цитиран от "Вашингтон пост", дори само за ваксинирането на 500 млн. души - малко над една трета от населението - биха били необходими "година или две" (думите му също са отпреди изследванията на "Кан Сино").

Към края на януари ваксинираните бяха 23 млн. души, в края на първата седмица на февруари общият брой поставени дози бе 31 млн. Това бе вторият най-голям брой в света след САЩ, но при над четири пъти по-голямо население.

Националният план на страната предполага едва 50 млн. - или 4 на сто - от населението ще са ваксинирани до края на февруари (половин година след началото на ваксинационната кампания) - известно занижаване на целта, която първоначално се отнасяше за китайската Нова година (започнала на 11 февруари). С други думи, решението за тази скорост не е резултат от непредвидено забавяне - така го иска партията. Вероятно дори тази цел ще бъде изместена - за "Блумбърг" запознати източници твърдят, че притеснения за доставките и колебания сред китайците дали да се ваксинират са причина Пекин да я измести за края на март. Според изследовател от Ню Джърси очакването е било за ускоряване на имунизацията "отгоре надолу, както е ставало преди". "Сега изглежда, сякаш сме били големи оптимисти."

Проблемът нито е логистичен, нито е в принципен недостиг на доставки или лошо планиране (а за ваксиниране са определени 25 хил. места). Обясненията са другаде. От една страна, китайците се колебаят заради данните за ефективността на местните ваксини (и пропаганда в държавните медии за лошите странични ефекти на западните), от друга в страната витае усещането, че овладяването на пандемията я е свело само до малки, краткотрайни регионални огнища на север.

Има обаче още една причина.

Изразът "ваксинна дипломация" често се използва на запад за Русия и Китай, откакто започна пандемията. Поне във втория случай има много конкретни измерения - половин милиард дози, договорени с държави на четири континента, от Северна Македония, Турция и Египет до Пакистан, Камбоджа, Индонезия и голяма част от латиноамериканските държави, за които Китай стана незаменим партньор през този век. Вече има случаи на държави с много ниски доходи, на които ваксини направо се подаряват - Екваториална Гвинея получи 100 хил. в четвъртък.

Пекин уверява, че едновременно ще работи за собствените си нужди и за партньорства с други страни, "особено развиващите се". Тази политика съвпада с момент на глобален недостиг на ваксини, който най-обещаващите препарати - на "Пфайзер" и "Модерна" и малко по-малко ефективният на "Астра Зенека" - не могат да компенсират. СЗО критикува Запада, че държавите там мислят само как да се запасят с ваксини (95% от дозите са отишли при 10 богати страни) и да трупат, по възможност да ограничат износа там, където има заводи на тяхна територия.

Китай в момента прави точно обратното.

На пръв поглед цената, която би платил азиатският гигант за такова поведение, би трябвало да е по-скромна от тази в Западна Европа, въвела строги блокади заради заразата. Не е така. Пекин затваря цели градове, когато установи няколко десетки "привнесени" случаи на коронавирус (страната твърди, че е изкоренила местното му предаване). Китайците отново са призовани да не пътуват за лунната Нова година. Китай ограничи ваксинирането на хората над 60 г. и не е известно как ще бъдат предпазени (особено ако данните за заразените от началото на пандемията са верни - тогава естественият имунитет в тази група е много по-нисък от този на запад).

Освен това, ако със сегашната скорост са необходими 4-5 години за ваксиниране, азиатският гигант ще се сблъска с трудности в един нов свят на бариери за непреминалите през имунизацията (например за пътуване). Колективния имунитет ще се забави и от относително по-малката ефективност на китайски ваксини спрямо разработените досега в Русия, Европа и САЩ. Тази на "Синофарм" например е със 79% ефективност, на "Синовак" - с малко над 50 на сто. Новият продукт, ваксина с една доза (подобно на тази на "Джонсън енд Джонсън"), е с 66 на сто.

На пръв поглед Китай изпълнява идеала на Световната здравна организация - не пази ревниво ваксините си, а споделя с други държави. При това тази мисия е с подчертано глобален привкус. Докато държави като Камбоджа очаквано купуват или получават дарения на такъв продукт заедно с Тайланд, Малайзия или най-голямата мюсюлманска държава Индонезия (без непременно да разчитат само на "Синофарм", напротив), правят впечатление сключените или оформяните в момента договори на два други континента, където Китай положи много усилия, за да утвърди влиянието си - региони, в които на практика няма конкуренция.

Младото население и малкият капацитет за тестове са сред причините едва 3.5 млн. случая да са регистрирани в над 50-те държави (малко повече, отколкото в Испания), но това са данните от едва 10 млн. теста и то основно в тежко засегнатата Южна Африка и други големи държави като Етиопия, Кения, Нигерия и Уганда. След появата на "южноафриканския вариант" обаче смъртността се увеличава, а с него - и интересът към ваксините.

Африка е договорила доставките на 900 млн. дози - чрез механизма КОВАКС и двустранни сделки - но те ще стигнат за малко над една трета от населението и преговорите продължават. Договорени извън КОВАКС са и западни, и руски (и дори кубински) ваксини, но най-вече китайски. Някои като Нигерия, Кения, Кот д'Ивоар или Сейшелите комбинират договорите със "Синофарм" с тези със западни компании.

Повечето държави все още чакат ваксините си. Политическият пиар трудно може да скрие неудобния въпрос "къде са те" - доставките от "Синофарм" се бавят, както закъсняват тези от "Пфайзер" или "Астра Зенека" за Европа. Китайският ангажимент в повече африкански държави, отколкото показват западните компании (но и Русия), обаче вероятно ще затвърди стереотипа сред част от гражданите на континента за богатите, алчни, трупащи ваксини европейци: десетки милиони са ваксинирани, а замисленият в голяма степен за техните страни КОВАКС едва предстои да заработи. В някои африкански държави политиците вече остро нападат Запада - не може да се разчита само на него, Европа лицемерно обещава ваксини, които нито идват бързо, нито ще стигнат за достатъчно голяма част от населението.

В Латинска Америка картината е по-сложна. На континента има държави от ОИСР, осем страни започнаха кампаниите си, но там все още са поставени едва 3% от всички дози при 15% от всички случаи по света). Чили с над 18 млн. население премина прага от 1 млн. ваксинирани, като разчита основно на дози от водещия си търговски партньор Китай. Перу започна месец и половина покъсно, със стотици хиляди дози от "Синофарм". Бразилия, поставила над 2 млн. (при много по-голямо население) получава доставки от Китай и реши да произвежда руската "Спутник V", която няколко държави като Аржентина и Боливия предпочетоха за начало пред продукта на "Синофарм".

От Латинска Америка до Близкия изток и Южна Азия до Източна Европа, все повече държави дават "вот на доверие" на китайските ваксини," се отбелязва в испаноезичната версия на държавен китайски вестник, където изборът на латиноамерикански страни на "Коронавак" се посочва в аргумент на това твърдение.

С други думи, редица латиноамерикански държави са получили ваксини приоритетно от Китай, това могат да кажат и някои близкоизточни, очакват ги много африкански, а други водят преговори - всичко това в момент, когато ваксинирането на самите китайци се забавя все повече. Показалият непознати на запад способности за мобилизация (и дисциплиниране и принуда) азиатски гигант не ускорява, а дори забавя ваксинирането и не спира да заделя за други страни от собствения си капацитет. Политическият анализатор от Аржентина Нелсън Кастро описва ситуацията така:

От този интерес Африка и Латинска Америка могат само да спечелят, а и осигуряването на ваксини - както и RFI отбелязва - е важен елемент от политическата пропаганда. За Китай обаче има още една голяма награда - в споменатата от държавния китайски вестник Източна Европа.