Любопитни моменти от живота на известни личности от цял свят са разкрити в книгата на Мейсън Къри "Всекидневни ритуали. Как творят великите". В нея са събрани кратки истории от живота на Бетовен, Пикасо, Уди Алън, Лев Толстой, Чарлс Дикенс, Марк Твен, Волтер, Никола Тесла, Айнщайн, Стивън Кинг и много други.

Описани са всекидневните ритуали и на Чарлс Дарвин, Анди Уорхол, Джон Ъпдайк, Бенджамин Франклин, Уилям Фокнър, Джейн Остин, Ан Райс и Игор Стравински, който не можел да композира, ако не бил сигурен, че никой не може да го чуе, а когато изпаднел в блокаж, правел челна стойка, за да прочисти мозъка си.

Мейсън Къри е американски журналист, а "Всекидневни ритуали. Как творят великите" е дебютната му книга. Тя излиза през 2013 г. и досега е преведена на 17 езика. Literary Review определя изданието като "задълбочена и възхитителна енциклопедия на приумиците и странностите на човешката комедия", а Wall Street Journal и The Believer я обявяват за една от най-добрите книги на годината.

Книгата има и продължение - Daily Rituals: Women at Work", в което Мейсън Къри представя 143 минибиографии на писателки, артистки и певици.

Но създаването на филми за Бергман включвало също писане на сценарии, което той винаги правел в дома си на отдалечения остров Форьо, в Швеция. Там той следвал на практика един и същ режим в продължение на десетилетия: ставане в 08.00 ч., писане от 09.00 ч. до обед, после скромно хранене. "Той постоянно обядва едно и също - спомня си актрисата Биби Андершон. - Храната му не се променя. Тя включва бито кисело мляко, много мазно, и конфитюр от ягоди, много сладък - странна бебешка храна, която той яде с корнфлейкс."

След обяда Бергман отново работел от 13.00 до 15.00 ч., а после поспивал около час. В късния следобед излизал да се разходи или отивал с ферибота до съседния остров да си вземе вестниците и пощата. Вечер четял, срещал се с приятели, прожектирал някой филм от огромната си колекция или гледал телевизия (проявявал особено предпочитание към "Далас").

Но дори когато се оттегля от активна дейност през 1982 г., Бергман продължава да прави филми за телевизията, да режисира театрални и оперни постановки, да пише пиеси, романи и мемоари. "Работя непрекъснато - казва той - и това е като потоп, който преминава през пейзажа на душата. Това е добре, защото отнася доста неща. Действа пречистващо. Ако не работех непрестанно, щях да се побъркам."

Бетовен ставал призори и без да губи време, се залавял за работа. Закуската му била кафе, което приготвял грижливо сам - според неговата рецепта в една чаша трябвало да има шейсет зърна и често ги броял едно по едно, за да получи точна доза. После сядал на бюрото си и работел до 14.00 или 15.00 ч., като от време на време си почивал, разхождайки се навън, което помагало на творческите му усилия. (Може би по тази причина продуктивността на Бетовен по принцип била по-голяма през по-топлите месеци.)

След като обядвал около дванайсет часа, Бетовен се впускал в дълга енергична разходка, която обикновено заемала по-голяма част от останалия следобед. Той винаги носел в джоба си молив и няколко нотни листи, за да записва случайните си музикални хрумвания. Към края на деня понякога се отбивал в някоя кръчма, за да прочете вестниците.

Вечерите често прекарвал с компания или в театъра, въпреки че зимно време предпочитал да остава у дома си и да чете. Вечерята обикновено била скромна - да кажем купичка супа и остатъци от обяда. Бетовен обичал да пие вино, когато се храни, а след вечеря предпочитал да изпие халба бира и да изпуши лула тютюн. Той рядко работел над музикалните си произведения вечер и си лягал рано, в най-лошия случай около 22.00 ч.

Струва си тук да споменем за необичайните навици за къпане на Бетовен. Неговият ученик и секретар Антон Шиндлер си спомня за тях в биографията "Бетовен, какъвто го познавах":

После започваше да крачи из стаята със зареян или втренчен поглед, записваше си нещо, след това продължаваше да излива вода и да пее високо. Това бяха моменти на дълбока медитация, на която никой не би се възпротивил, ако не бяха две злополучни последици.

Първо, прислужниците често избухваха в смях. Това разгневяваше господаря и той понякога се нахвърляше словесно върху тях, като използваше език, който го правеше да изглежда още по-смешен. Или, второ, влизаше в сблъсък с хазяина, защото твърде често изливаше толкова много вода, че тя потичаше право през пода. Това беше една от главните причини да не харесват Бетовен за наемател.

Подът на дневната му би трябвало да бъде покрит с асфалт, за да предотврати просмукването на всичката тази вода. А господарят изобщо не си даваше сметка за излишъка от вдъхновение под краката му!

Когато пише роман, Мураками се събужда в 04.00 ч. и работи непрекъснато в продължение на пет или шест часа. Следобед бяга или плува (или прави и двете), изпълнява разни задачи, чете и слуша музика; ляга си в 21.00 ч. "Придържам се неизменно към този режим всеки ден - казва той на "Парис Ривю" през 2004 г. - Самото повторение се превръща в най-важното нещо; то е форма на хипнотизъм. Аз сам се хипнотизирам, за да достигна до по-дълбоко умствено състояние."

Мураками заявява, че поддържането на тази повторяемост през времето, необходимо за написване на един роман, изисква нещо повече от умствена дисциплина: "Физическата сила е не по-малко необходима от артистичната чувствителност."

Когато за пръв път започва да работи като професионален писател през 1981 г., след като в продължение на няколко години държи малък джаз клуб в Токио, той открива, че заседналият начин на живот го кара бързо да трупа килограми; освен това пушел по шейсет цигари на ден. Мураками скоро решил да промени напълно навиците си, като се преместил със съпругата си да живее в селски район, отказал цигарите, започнал да пие по-малко и да се храни почти изцяло със зеленчуци и риба. Освен това започнал да бяга всеки ден, навик, от който не се отказва повече от четвърт век.

Единственият недостатък на този самоналожен режим, признава Мураками в есе от 2008 г., е, че не дава възможност за активен социален живот. "Хората се обиждат, когато неколкократно откажете поканите им", пише той.

Но писателят решил, че най-важната връзка в живота му е с неговите читатели. "Читателите ми ще приветстват всеки начин на живот, който избера, при положение че се старая всяка нова творба да бъде по-добра от последната. А нали това трябва да бъде моето задължение - и най-важен приоритет - като писател?"