Загадъчният компенсаторен механизъм за ваксините, който шест европейски държави поискаха да бъде спешно въведен, ще бъде разгледан от лидерите на ЕС на 26 март - 10 дни преди изборите в България.

Заявката за механизма дойде изненадващо от австрийския канцлер Себастиан Курц, чиято държава, както и всички останали, изпитва недостиг на ваксини срещу COVID-19, но по собствените му думи не е в дъното на таблиците за ваксинации - а в средата. От края на декември в Австрия първа доза е сложена на 12.6% от населението, а 4.2% са напълно ваксинирани. България, която продължава да държи последното място в ЕС и Европейската икономическа зона, има 5% с първа доза и едва 1.2% от населението си ваксинирано.

Неслучайно Курц предупреди, че ако нещата продължават по същия начин, различията ще се задълбочат и София ще продължи да ваксинира, когато останалите в Съюза отдавна ще имат по-интересни занимания.

Австрийската преса веднага заподозря Курц, че се опитва да отклони вниманието от критиците си в страната за справянето с пандемията, а също и да помогне на българския премиер, от сестринската ЕНП партия ГЕРБ, който има избори.

Подозренията за това бяха обосновани с факта, че с едно изключение в шестте държави управляват правителства от семейството на ЕНП, а напредъкът им във ваксинационната кампания е в много широки граници и съвсем не всички изостават:

✅ Австрия: 💉12,6% - 💉💉4,2%

✅ Чехия: 💉10,6% - 💉💉3,9%

✅ Словения: 💉10,1% - 💉💉4,9%

✅ Хърватия: 💉8,5% - 💉💉2,2%

✅ Латвия: 💉6,3% - 💉💉1,2%

✅ България: 💉5% - 💉💉1,2%

С начинанието Австрия пое лидерски функции спрямо пет източни държави, които в различна степен, но остават в периферията на Европа. При успех проектът за създаване на нов регионална група на влияние би могъл да се развие и използва и при други проекти.

Курц даже стана обект на подигравки с изявлението си, че едва сега научава за неравномерното разпределение на ваксините в ЕС. Процесът на разпределението започна още миналата есен от Управителен комитет, в който заседават представители на всички държави членки на ЕС, включително Австрия.

Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен, която е изключително предпазлива, когато става дума до критика към страните членки, излезе с необичайно категорично изявление. В него беше заявено в прав текст, че всички правителства не само са наясно с механизма на разпределение на ваксините, купени от нея, но и сами са го променили. От разделяне на общото количество пропорционално на населението, те са преминали към допълнително преразпределение между желаещите на останалите непоискани ваксини.

Накратко, всяка държава можеше да поръчка колкото желае в рамките на националната си квота и ако не я запълни, останалите свободни количества се разпределят между останалите. След това всяко правителство подписва с производителите поръчка за закупуване със съответното количество дози и договаря график на доставките им. Ваксините са собственост на всяка държава, която ги е поръчала и тя може да прави каквото желае с тях. Франция например наскоро подари ваксини на Чехия и обеща да изпрати в Африка.

България, чието население е 1.55% от европейското, имаше право на 35 млн. ваксини от поръчаните общо от ЕС 2.3 млрд.дози от 7 производители. В последствие поръчката се увеличи на 2.6 млрд. дози, а българският дял - на 40 млн. Вместо това България е поръчала първоначално 13 млн., а след допълнителните европейски договори - 18.6 млн. Количеството е повече от достатъчно за ваксинирането на 9 млн души. Проблемът е, че не всички ваксини са налични на пазара по едно и също време.

Останалите два договора, с които София трябваше да започне ваксинационната си кампания - с BioNTech/Pfizer и Moderna, съответно за 1 млн. и за 500 000 със срок на доставка до септември, се оказаха недостатъчни.

Още повече, че най-големият наличен договор - с Astra Zeneca, за 4.5 млн. ваксини, беше едностранно намален от компанията със 75% за първото тримесечие и с около 60% за второто. Британско-шведският производител редуцира доставките със същите проценти и за останалите държави членки, но те имаха повече ваксини от другите два производителя, и успяха да напреднат повече във ваксинацията. Процесът се оказа най-бавен в България и в Латвия. Двете държави разчит най-вече на AstraZeneca, поръчките за чиито препарат, са съответно 46% и 47.5% от договорите с първите трима производители, които бяха лицензирани от европейския лекарствен регулатор.

След като забавянето на ваксината на AstraZeneca стана ясно България поръча чрез допълнителните опции на договорите още 2.9 млн дози от ваксината на BioNTech/Pfizer и още 460 000 от Moderna, но сроковете им за доставка са след като приключи изпълнението по първите договори - т. е. от третото тримесечие на годината.

Има ли нужда България от всички 40 млн. ваксини, които ѝ се полагат? Определено не, но по-балансирано разпределение на риска между различните производители, определено би ѝ дало възможност за повече сигурност и предвидимост в кампанията по ваксинация.

Макар държавите да се справят с различен успех с ваксинацията, Европа като цяло изостава от САЩ, Великобритания, Израел. Световните лидери планират да приключат до лятото с кампаниите си, като обхванат цялото си възрастно население и така не само намалят драстично смъртността от COVID-19, но започнат да възстановяват икомиките си.

Към 20 март едва 10,3% от европейското население е получило първа доза, а напълно ваксинирани са само 4,5% от хората. Европейската комисия, която сключи предварителните договори за покупка от името на държавите членки, стана обект на общо недоволство заради качеството на договорите, което позволява на производителите да не изпълняват ангжиментите си.

При сегашните темпове на ваксинация е малко вероятно да има ревизия на разпределението по вече сключените договори. Държавите са разпределили всички количества по тях, платили са ги и ги очакват с нетърпение. Извън отделни жестове, едва ли може да се очаква повече. България вече обяви, че се опитва да осигури ваксини от Германия и Франция, засега без успех.

Еврокомисията успа да се договори с BioNTech/Pfizer да достави предсрочно 14 млн. дози (4 млн. през първото и 10 млн. през второто тримесечие). Тя предлага тези ваксини да бъдат разпределени не между всички държави, а между тези, които се намират в пик на епидемията или са силно изостанали във ваксинирането. България e и в двете групи, бидейки последна във ваксинациите и очакваща в близките седмици пик на третата епидемична вълна.

Предстои да видим дали ще се събере единодушие в подкрепа на каузата на шестте, но е вероятно, ако такъв компенсаторен механизъм бъде приет, той да е с еднократно действие или да се прилага само в изключителни случаи. Всички държави бързат да приключат с епидемията, макар че си дават сметка, че ако всички не са на финиша по едно и също време, това ще предизвика повече главоболия. Засега ЕС е фиксирал края на кампанията в края на септември, когато 70% от европейското население би трябвало да е ваксинирано. Намерението 80% от хората над 80 г. да бъдат имунизирани до края на март беше тихомълком изоставена заради недостига на ваксини, но Еврокомисията продължава да смята, че голямата цел все още може да бъде достигната.

Другата възможност е поръчване на допълнителни дози ваксини чрез така наречените "опции" по договорите. Става дума за допълнителни количества, които производителите са се съгласили да осигурят, ако това бъде изрично поискано от поръчителя - Европейската комисия. След консултации със страните членки, тя вече активира допълнителните дози по договорите с BioNTech/Pfizer за 100 млн и с Moderna за 80 млн.дози, благодарение на което и България успя да си поправи баланса. Проблемът на тези опции, както и на вторите договори, сключени от Еврокомисията с двете компании, е че доставките по тях са планирани в втората половина на годината. Те ще дойдат тъкмо на време за третата инжекция за защита от новите щамове на вече ваксинираните, но твърде късно за масовата кампания. Освен ако Комисията не успее да уговори нови предсрочни доставки по изпълняваните в момента договори и AstraZeneca по чудотворен начин не успее да разреши производствените си трудности.

Иначе Европейската комисия обещава три пъти повече ваксини през април, май и юни - над 300 млн. дози за ЕС, вместо доставените през първото тримесечие 70 млн. Най-големите надежди на Брюксел отново са свързани с BioNTech/Pfizer, която трябва да осигури над 200 млн. дози, следвана от AstraZeneca, която обещава 60-70 млн. вместо договорените 180 млн. Johnson&Johnson, които би трябвало да започнат да доставят в ЕС в края на април, имат ангажимент за 55 млн. дози за второто тримесечие, а Moderna - за 35 млн.