Марин Лесенски, "Отворено общество": Фалшивите новини са опасни за здравето
Индекс за медийна грамотност за 2021 г. показа, че България е на последно място в Европейския съюз по устойчивост към разпространението на фалшиви новини. Изследването е на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество - София, като използва индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. Индексът е създаден като инструмент за оценяване на това доколко европейските общества са податливи на това да възприемат и разпространяват безкритично т.нар. пост-истини. Докладът се изработва от 2017 г. насам с оценка за състоянието през предходната година и тенденцията е България непрекъснато и с ускоряващо се темпо да влошава показателите си. Разговаряме с автора на изследването Марин Лесенски.
Каква е новината в последното изследване отвъд мястото на България в класацията ?
- Открояват се две неща. Първото е, че този индекс излиза във времето на двойна криза, предизвикана от пандемията от Ковид-19 и инфодемия, която е свързана с нарастване на фалшиви новини, което ги прави буквално и преносно опасни за здравето.
Второто е, че виждаме определени географски модели, при които имаме групи от страни със сходни характеристики според резултатите на индекса. Т.нар. клъстери се виждат ясно върху картата на Европа, като България е в групата на съседните държави - Гърция, Румъния, Сърбия, Турция и Черна гора. В същото време обаче, географията не предопределя непременно представянето - например Естония е сред петте най-добри в класацията.
България е на последно място в Европейския съюз по устойчивост към разпространението на фалшиви новини, като причините за това са основно ниските резултати по четивна грамотност в изследването PISA. Какви са факторите, които се отразяват на ниското ниво на функционална грамотност на българите?
- Тези проблеми не са пряк обект на изследването, но знаем че PISA отразява и качеството на образованието като цяло, тоест това е проблем на образователната система в България. Затова, когато ние препоръчваме специализирано обучение по медийна грамотност, за страни като България би трябвало да се положат усилия за повишаване на функционалната грамотност.
Специално за медийната грамотност, трябва да има усилия насочени не само към децата, а и към възрастните, за много от които променената медийна среда, начинът по който получават информация и си взаимодействат е различен.
В изследването за резултата на България отражение дават и данните за ниско доверие между хората. На какво се дължи то?
- Самото изследване не ни дава отговор защо това е така. Но според мен има връзка между нивото на доверие и фалшивите новини. Такива новини подкопават доверието в обществото, увеличават поляризацията и така захранват един порочен кръг. Това трябва да се промени. От други изследвания и наблюдения знаем, че успешните общества са с високи нива на доверие в обществото.
Доколко липсата на доверие между хората се отразява и на липсата на доверие в авторитети и на способността да се формират общества?
- Ние избрахме доверие между хората като индикатор, тъй като не зависи толкова от временни обстоятелства, както например доверието в институции или политици, които могат да се променят при избори, политически пристрастия. Затова и ниските резултати тук за мен са по-обезпокоителни.
При предишното издание на индекса през 2019 г., сравнихме резултатите на индекса и доверие в учени и журналисти. Оказа се, че ниски резултати в индекса съответстват на високо недоверие към учените и журналистите. Ние не знаем кое е причината и кое е следствието, но има зависимост. Това създаде много голям проблем през сегашната двойна криза на пандемия от Ковид-19 и инфодемия, където и учените и журналистите имат огромна роля.
Кои са факторите в България, които поддържат разпространението на фалшиви новини и дезинформация? Как ситуацията с медийната среда се отразява?
- Ще отговоря първо на последния въпрос. Медийната свобода е една от двете най-важни групи индикатори (наред с образованието), които използваме в индекса. Причината е, че контролираните медии по дефиниция произвеждат фалшиви новини, неистини, полуистини, а отслабената медийна среда не дава възможности за качествена, проверена информация или пълноценни принос за здравословен обществен дебат. В такава среда много малко медии могат да изпълняват и образователна роля за обществото.
Индексът измерва уязвимост към фалшиви новини, като България с ниските си резултати означава, че обществото е много уязвимо. Когато повече хора и обществто като цяло са възприемчиви към фалшиви новини и дезинформация, това на свой ред захранва цикъла, като няма достатъчно прегради, защитни механизми към негативните ефекти на тези фактори.