В цитирания от "Дневник" меморандум са подадени основните теми за разговор на срещите на ръководството на НЛРС-СЛРБ с кандидатите за депутати, представители на основни политически сили. Тези срещи продължават над 90 минути и в тях ние аргументирано представяме проблемите в конкретика.

В материала на "Дневник" "Предизборно обещание против европейските природозащитни норми: възможно" некоректно е интерпретирана една от темите на разговор в тези срещи. В статията се твърди, че ловците сме против зоните по "Натура 2000", при положение че ние бяхме активна страна при тяхното въвеждане през 2006 година. Още повече, че ловът и риболовът са разрешени в тези зони.

В Обръщението към кандидатите за народни представители става въпрос за обсъжданата забрана в 10% от територията на ЕС на лова и любителския риболов, както и приравняването им към минното дело. Това е в категорично противоречие с позицията на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN - една от най-авторитетните световни природозащитни организации, която съставя Червения списък на застрашените видове), в която ловът официално се признава за инструмент за управление и опазване на дивата природа. Посочените теми са във фокуса и на Федерацията на европейските ловни асоциации (FACE), както и на Международния съвет по лова и опазване на природата (CIC). Тези теми са наднационални, като ние активно се включваме в дискусията и участваме в инициативите на двете световно признати ловни организации.

В пълния текст на Обръщението на Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" ясно са посочени темите на разговорите, като е добавено и пояснение към тях, като никъде не присъства думата "Натура", както и обявяване против природозащитни директиви. Текстът, касаещ европейските инициативи, е следният:

Забраната за използване на муниции за ловни и спортни цели и риболовни принадлежности със съдържание на олово по-високо от 0,1% е ограничение, което освен седемте милиона ловци в Европа ще засегне и десетки милиони любители риболовци. Същото е прибързано и не е подкрепено с необходимите научни изследвания, потвърждаващи неговата необходимост, не е направена адекватна оценка на социално-икономическия ефект от подобно ограничение върху всички заинтересовани страни.

Налагането на мораториум върху лова на гургулица по Централно-източния миграционен път в Европа, без да са налични научни доказателства за неговото негативно влияние върху популацията на вида, е неприемливо за нас. Още повече поради факта, че по-голямата част от държавите членки по миграционния път докладват за стабилни популации през последните 6 години.

Друг съществен проблем е липсата на гъвкави механизми за оценка и изменение на статута на видовете, нуждаещи се от специална защита. Необходимо е регламентирането на възможност статутът им да бъде изменен веднага щом съответният вид достигне благоприятен природозащитен статус. Особено когато се касае за видове, които в определени региони могат да застрашат популациите на други диви животни. Такива видове у нас са мечката, вълкът и дивата котка, които имат стабилни числености, много по-големи от тези в Западна Европа на единица площ подходящи местообитания, но са етикетирани от нашите природозащитни НПО като застрашени или уязвими.

През май 2020 г. Европейската комисия представи своята Стратегия за биологично разнообразие за 2030 г. Една от целите в нея е създаването на защитени територии върху 30% от територията на Европейския съюз (ЕС). Предвижда се 1/3 от тях, или 10% от общата площ на ЕС, да бъдат "строго защитени".

Като организация, чийто основен предмет на дейност е устойчивото стопанисване, възпроизводството и опазването на дивеча и рибата, съхраняването на екологичното равновесие и биологичното разнообразие, приветстваме основните цели, заложени в Стратегията, но сме изключително разтревожени от текста в помощния документ към нея, който беше представен от ЕК и който гласи:

Нещо повече, забраната на ловностопанската и рибностопанската дейност в тези територии ще доведе до дисбаланс в екосистемите, които са оформени в сегашният им облик именно под въздействие на тяхното влияние стотици години назад във времето.