Три градски фестивала – кой ще оцелее въпреки COVID-19

Три градски фестивала – кой ще оцелее въпреки COVID-19

Фестивалът A to JazZ в София преди пандемията
Дневник
Фестивалът A to JazZ в София преди пандемията
Може ли да се съхрани преживяването на публиката на фестивал, трансформирал се дигитално, заради пандемията? Трима организатори на големи културни събития чрез новата платформа ГРАДОСКОП (gradoscope.com) кръстосаха идеи и действия за позитивна промяна в градската среда. В разговора от поредицата #НовотоНормално на тема #Събития, модериран от арх. Ина Вълканова, участваха създателят на музикалния фестивал A to JazZ Петър Димитров, Найо Тицин - създател на фестивала за документални филми Master of Art, и Жозефин Мишо - директор на Copenhagen Architecture Festival. Това е най-голямото архитектурно събитие на Скандинавия, което представя годишна филмова програма, дебати, публикации в офлайн и онлайн формати, семинари. Фестивалът се провежда в Копенхаген, Арус и Одензе.
За първите дни след обявяването на пандемията през март 2020 г. Жозефин Мишо разказва: "Случващото се в цяла Европа беше удар и за нас, но много бързо го превърнахме във възможност. Само след месец започвахме фестивал с над 200 събития в няколко града и трябваше веднага да разберем дали част от програмата може да се прехвърли онлайн, а част от съдържанието да се дигитализира. Свързахме се с нашите спонсори, за да разберем дали биха ни подкрепили в новата ни стратегия за трансформиране на голяма част от програмата в дигитален формат. Разговаряхме и с авторите ни, отговорни за съдържанието на събитията за това дали са съгласни да бъдат трансформирани в дигитален формат. Действахме светкавично, просто реакция от наша страна към кризата, обмислянето дойде после."
Мишо: Фестивалите без местна "котва" ще изчезнат
Жозефин Мишо
Жозефин Мишо
За Мишо новият хибриден модел от онлайн и онлайн присъствие има и плюсове. "Обикновено работим цяла година, за да направим 12 дни фестивал. Това е огромен логистичен пъзел и е много натоварващо. Голямото облекчение на 2020 г. беше, че намалихме физическото усилие за подготовка и имахме повече време за нашите сътрудници. Друг плюс е възможността за целогодишно присъствие в комбинация от онлайн и офлайн. Когато през есента имахме късмета да проведем фестивала и на живо, видяхме колко ожаднели са хората за събития", разказва тя.
"Онлайн имахме и международни участници от различни части на света. Но в крайна сметка реализирахме един повече местен фестивал с разглеждане на проблеми, които са сходни на толкова много места по света. Моето мнение е, че много от фестивалите, които нямат "котва" на местно ниво ще изчезнат."
Пандемията показа, че има потенциал в дигиталния формат
"Разбира се, пандемията показа, че има демократичен потенциал в дигиталния формат.", споделя Жозефин Мишо бъдещите планове за своето събитие. "Ние вече експериментирахме с тв станция, кураторски Youtube клипове, нови формати публикации. Всъщност направихме няколко изложби, които се трансформираха в дигитални публикации. Това е, което бих взела като идея за бъдещето, ако намеря финансиране и ресурси. Имаме възможност с онлайн присъствие да бъдем активни през цялата година и да постигнем демократизиране на платформата. Мислим да създадем една медийна платформа, в която да представяме голяма част от нашите предварителни проучвания и работата на всички интересни хора, с които работим и които правят подкасти, филми, текст, фотография. Можем паралелно да ги представяме онлайн и офлайн."
Страничен ефект: Е-фестивалите ще намалят вредните емисии
Жозефин Мишо вижда положителни страни на "другата" реалност, включително от полза за планетата. "Не мисля, че дигиталният свят превзема физическия, по-скоро добавя ново ниво. Той демократизира достъпа до култура и дава възможност да прелетиш мигновено до далечни градове и събития. И преди COVID-19 си задавахме този въпрос - наистина ли трябва да пътуваме толкова много и да присъстваме на всеки семинар? Често имам гузна съвест заради моя СО2 отпечатък и вече намалявам пътуването за фестивали. Истината е, че понякога посещаваме събитие само за да изпием питие с интересни хора. Да, и това също е важно, но струва ли си", пита тя.
Дигитално няма как да стигнеш до живата музика
Петър Димитров и неговият джаз фестивал понасят COVID-19 много по-тежко, защото усещането на живата музика е незаменимо.
Петър Димитров
Петър Димитров
"A to JazZ е през юли и (през 2020 г.) първо решихме да изчакаме, защото не знаехме какво ще се случи. Впоследствие разбрахме, че няма как да проведем фестивала в оригиналния му вид, и затова го отменихме. За съжаление, това трябваше да бъде неговото десето, юбилейно издание. Живата музика е жива музика, тя трябва да се почувства на място и да бъде споделена", казва още той.
"Няма как да стоиш пред своя екран и да споделиш преживяването с още екрани. A to JazZ е много популярен в България, събираме повече от 35 000 души през сцената. Това ни прави желан партньор за много организации. Един от основните доходи на фестивала идва от този тип сътрудничества и спонсориране. Друга част идва от продажбата на напитки по време на фестивала, а третата част е публично финансиране."
За локалната сцена фестивалите са бизнес, една голяма машина, в която участват хотели, ресторанти, доставчици. Ударът не е само върху културния сектор, много от фирмите - доставчици също изчезват.
"Звучи романтично да успеем да се трансформираме в дигитално събитие, но къде остават другите", опонира Петър Димитров за ефекта от миграцията на събитията в дигитална среда. "За нас е ясно, че не можем да дигитализираме фестивала. Не е само музиката, а цялото усещане на живата музика. Затова ние се връщаме към корените си и работим върху стратегия за съвсем нов фестивал, много различен в сравнение с фестивалите в последните две-три години."
Екипът на A to Jazz е фокусиран в момента върху 2021 г. и една от най-важните им задачи е да стимулират диалога, дискусиите и представянето на изпълнителите. "Вярвам, че сега е моментът българските изпълнители да се фокусират върху представянето си. Преди COVID, по време на COVID и след COVID музикалният пазар функционира по еднакъв начин. Всеки културен продукт изисква представяне. Нашият артистичен отдел работи с местните изпълнители, за да им помогне за представянето им в дигиталните канали, за подобряване на техния мениджмънт и маркетинг, за по-добра презентация на рекламните материали и портфолиото им на пазара. Това е нашата работа в момента", обясни Димитров.
Локдаунът породи първия онлайн фестивал в България
Само три седмици преди официалната дата за откриване на фестивала, организиран от Найо Тицин през 2020 г., бе наложен локдаун с прекратяване на на почти всички дейности. "Трябваше да вземаме решения за изключително кратко време. Ние бяхме първият фестивал в България, който реши да премине онлайн, защото до миналата година никой у нас не използваше дигиталните платформи. Не бях голям оптимист, очаквахме не повече от 200 зрители, когато обявихме, че фестивалът ще се реализира първо дигитално, а през септември ще бъде на живо, на открити сцени. Но в рамките на една седмица получихме повече от 1000 заявки от зрители за дигиталния формат - впечатляващ резултат. Беше добра идея да минем онлайн, защото локдаунът беше в пика си, всички бяха вкъщи и им дадохме възможност да използват това време за гледане на документални филми за изкуство. Беше голям успех."
Найо Тицин
Найо Тицин
Дигитално културата става по-достъпна
"В дигиталното издание на фестивала показахме една трета oт филмите, които бяха избрани, като дадохме възможност на зрители от цяла България да гледат онлайн. По този начин зрители извън София успяха да видят филмите от фестивала през април. През август и септември показахме останалите заглавия в live streaming, излъчен на екрани на открито. Беше невероятно преживяване."
"Макар идеята на фестивалите е да се споделя едно колективно преживяване, с дигиталната им трансформация културата става по-достъпна за всеки с интернет, без значение къде се намира. Дигиталното спаси фестивала ни през 2020 г. , но то не е панацея. Затова нашата цел е през 2021 г. да проведем три издания на фестивала, една доста амбициозна задача, за да можем да отговорим на очакванията на различен тип аудитория."
Екипът на фестивала сега търси открита сцена за лятното издание на фестивала, защото е ясно, че хората с удоволствие ще излязат навън след месеци затворени вкъщи пред компютърния екран.
"Ние сме пионери - за пръв път в историята има такъв локдаун, но и с такива дигитални възможности. Основното предизвикателство пред културния сектор е да намери правилния начин. Засега няма един правилен. Ще опитваме различни начини и може би след 10 години ще имаме правилните стъпки", обобщи опита си Тицин.

Основател на агенцията за градски комуникации и инициативи Imp-Act. Председател на Сдружение Градски идеи и дизайн, което развива още два градски проекта – независимата платформа #soSofia, разказваща истории за символите на града, и ГРАДОСКОП, разглеждащ различни градски предизвикателства. Част от екипа на Визия за София (дългосрочна стратегия за развитие на Столичната община до 2050).