Може ли да се съхрани преживяването на публиката на фестивал, трансформирал се дигитално, заради пандемията? Трима организатори на големи културни събития чрез новата платформа ГРАДОСКОП (gradoscope.com) кръстосаха идеи и действия за позитивна промяна в градската среда. В разговора от поредицата #НовотоНормално на тема #Събития, модериран от арх. Ина Вълканова, участваха създателят на музикалния фестивал A to JazZ Петър Димитров, Найо Тицин - създател на фестивала за документални филми Master of Art, и Жозефин Мишо - директор на Copenhagen Architecture Festival. Това е най-голямото архитектурно събитие на Скандинавия, което представя годишна филмова програма, дебати, публикации в офлайн и онлайн формати, семинари. Фестивалът се провежда в Копенхаген, Арус и Одензе.

За първите дни след обявяването на пандемията през март 2020 г. Жозефин Мишо разказва: "Случващото се в цяла Европа беше удар и за нас, но много бързо го превърнахме във възможност. Само след месец започвахме фестивал с над 200 събития в няколко града и трябваше веднага да разберем дали част от програмата може да се прехвърли онлайн, а част от съдържанието да се дигитализира. Свързахме се с нашите спонсори, за да разберем дали биха ни подкрепили в новата ни стратегия за трансформиране на голяма част от програмата в дигитален формат. Разговаряхме и с авторите ни, отговорни за съдържанието на събитията за това дали са съгласни да бъдат трансформирани в дигитален формат. Действахме светкавично, просто реакция от наша страна към кризата, обмислянето дойде после."

За Мишо новият хибриден модел от онлайн и онлайн присъствие има и плюсове. "Обикновено работим цяла година, за да направим 12 дни фестивал. Това е огромен логистичен пъзел и е много натоварващо. Голямото облекчение на 2020 г. беше, че намалихме физическото усилие за подготовка и имахме повече време за нашите сътрудници. Друг плюс е възможността за целогодишно присъствие в комбинация от онлайн и офлайн. Когато през есента имахме късмета да проведем фестивала и на живо, видяхме колко ожаднели са хората за събития", разказва тя.

Жозефин Мишо вижда положителни страни на "другата" реалност, включително от полза за планетата. "Не мисля, че дигиталният свят превзема физическия, по-скоро добавя ново ниво. Той демократизира достъпа до култура и дава възможност да прелетиш мигновено до далечни градове и събития. И преди COVID-19 си задавахме този въпрос - наистина ли трябва да пътуваме толкова много и да присъстваме на всеки семинар? Често имам гузна съвест заради моя СО2 отпечатък и вече намалявам пътуването за фестивали. Истината е, че понякога посещаваме събитие само за да изпием питие с интересни хора. Да, и това също е важно, но струва ли си", пита тя.

Петър Димитров и неговият джаз фестивал понасят COVID-19 много по-тежко, защото усещането на живата музика е незаменимо.

За локалната сцена фестивалите са бизнес, една голяма машина, в която участват хотели, ресторанти, доставчици. Ударът не е само върху културния сектор, много от фирмите - доставчици също изчезват.

Екипът на A to Jazz е фокусиран в момента върху 2021 г. и една от най-важните им задачи е да стимулират диалога, дискусиите и представянето на изпълнителите. "Вярвам, че сега е моментът българските изпълнители да се фокусират върху представянето си. Преди COVID, по време на COVID и след COVID музикалният пазар функционира по еднакъв начин. Всеки културен продукт изисква представяне. Нашият артистичен отдел работи с местните изпълнители, за да им помогне за представянето им в дигиталните канали, за подобряване на техния мениджмънт и маркетинг, за по-добра презентация на рекламните материали и портфолиото им на пазара. Това е нашата работа в момента", обясни Димитров.

Само три седмици преди официалната дата за откриване на фестивала, организиран от Найо Тицин през 2020 г., бе наложен локдаун с прекратяване на на почти всички дейности. "Трябваше да вземаме решения за изключително кратко време. Ние бяхме първият фестивал в България, който реши да премине онлайн, защото до миналата година никой у нас не използваше дигиталните платформи. Не бях голям оптимист, очаквахме не повече от 200 зрители, когато обявихме, че фестивалът ще се реализира първо дигитално, а през септември ще бъде на живо, на открити сцени. Но в рамките на една седмица получихме повече от 1000 заявки от зрители за дигиталния формат - впечатляващ резултат. Беше добра идея да минем онлайн, защото локдаунът беше в пика си, всички бяха вкъщи и им дадохме възможност да използват това време за гледане на документални филми за изкуство. Беше голям успех."

Екипът на фестивала сега търси открита сцена за лятното издание на фестивала, защото е ясно, че хората с удоволствие ще излязат навън след месеци затворени вкъщи пред компютърния екран.