В последната година, откакто светът живее с коронавируса, милиони хора търсят отговорите на тези въпроси, в зависимост от това дали още не са, или пък вече са се срещнали със вируса причинител на болестта COVID-19.

Ако в първите месеци на разпространение на заразата изследванията бяха труднодостъпни - правеха се само в определени лаборатории и по непознатия за широката публика метод PCR, то напоследък фармацевтичната индустрия дава все повече възможности за тестове в домашна обстановка. Разбира се, с условностите за точността на резултатите, в зависимост от умението да се вземе проба и да се разчете резултатът. Потокът от хора в лабораториите също не секва, тъй като освен за зараза, мнозина вече се проверяват и за антитела след преболедуване или ваксина, или пък просто се нуждаят от документ, за да пътуват.

Двата теста изследват напълно различни неща. Антигенният тест установява наличие на вирус в организма, докато този за антитела свидетелства за вече прекарана инфекция и имунитет.

Вирусът SARS-CoV-2 е изграден от рибонуклеинова киселина (РНК) и белтъчна част. Антигенният тест открива белтъка, а другата методика - PCR (полимеразна верижна реакция) доказва нуклеиновата киселина. И при двете изследвания се търси доказване на инфекция и се взима проба от носоглътката.

Тестовете за антитела пък показват каква е реакцията на имунната система към патогена - т.е. към причинителя на болестта. Антителата се търсят в кръвта, затова се взима кръв в лаборатория или се убожда пръст за домашните тестове. Образуването на антитела означава, че имунната ни система вече се е срещала с вируса и е създала имунен отговор към него.

Антитела могат да се образуват, дори човекът да е бил безсимптомен носител на вируса. Антитела се образуват и след ваксинация, но не всички тестове за антитела са пригодени за да установяват антитела, произведени вследствие на ваксинация.

Невинаги са достоверни и това зависи както от качеството на теста, така и от начина на употребата му, например. Това важи както при антигенните текстове, така и при тези за антитела.

По думите ѝ при антигенните тестове (независимо дали са направени в дома или в лаборатория) от основно значение са чувствителността и специфичността на тестовете.

Плочката на теста е изградена от поле с филтърна хартия, където са съответните реактиви. Мястото, където трябва да се накапе пробата, е отбелязано с S (от sample - проба на англ. език - бел. авт.). Буквата C обозначава полето за проверка (control на англ. език): "Ако имаме чертичка срещу C, означава, че тестът е качествен и валиден. Ако никъде няма чертичка, тестът не работи", обяснява д-р Иванова. Появата на една линия само при контролната зона (C) означава, че тестът е отрицателен.

Буквата T е за тестовата зона. Появата на линия при нея, дори и да е бледа, означава, че тестът е положителен. Ако се появи линия само при T, означава, че тестът е невалиден и трябва да се направи нов. Маркировката CE означава, че тестът отговаря на всички регулации за диагностика.

Специфичност означава възможността на антигенния тест да разграничи само и единствено патогена, който търси, а не близки на него молекули. Чувствителността означава да хване със сигурност и най-ниската концентрация на търсеното вещество или на търсения патоген.

Имунологът д-р Цветелина Великова обобщава за "Дневник", че както при антигенните тестове, така и при изследванията за антитела, C се използва за означаване на контролна линия. Тя трябва да е положителна винаги (т.е. да се появи на теста - бел. авт.), за да бъде тестът валиден и резултатът му да се приема за истински. S обозначава мястото за поставяне на пробата на пациента, като при антителните тестове се използва кръв.

G, M или IgM, IgG показват вида на антитела. Грубо казано, IgM са маркер за текуща инфекция, докато IgG показват предходна инфекция. "Това обаче не бива да се абсолютизира - понякога само единият имуноглобулин може да се установи в кръвта, в други случаи - и двата", обяснява д-р Великова.

Тя също така обяснява, че наличието на IgM не може да се тълкува еднозначно и затова той не се използва за потвърждаване на текуща инфекция. В случаите на позитивиране на IgM се препоръчва използване на допълнителни тестове за детекция на вируса.

По думите ѝ при изследване за антитела е важно да се знае какъв метод използва лабораторията - дали измерва анти N антителата, анти S антитела или двата вида: "Защото, ако човек, който не е боледувал и е само ваксиниран, но попадне на лаборатория, която му измери само N антителата, ще получи отрицателен резултат и ще си каже погрешно, че не реагира на ваксината", обяснява д-р Иванова. Тя припомня, че ваксините карат човешкия организъм да синтезира шипестия протеин (S) на вируса и да изгради антитела срещу него, без да е боледувл от COVID-19.

Различните производители дават ориентировъчни титри и референтни граници за своите тестове. Трябва да се има предвид обаче, че поради липсата на достатъчно данни, няма консенсус кои са защитните титри при хората. В същото време липсата на антитела не означава автоматично, че изследваният няма защита срещу вируса. Динамиката на антителата е такава, че те може да намаляват след определен период от време и при излагане на вируса да се стимулират в лимфоцитите. Последните са тези клетки, които произвеждат антителата", гласи обяснението на д-р Великова.