"Говорещи глави" заместиха предизборните дебати
Разрив в политическия диалог, превес на платените над безплатните формати в програмите на обществените медии, отказ от участие в дискусии, дебати, заместени от "говорещи глави" и монолози, кандидат- депутати, които са водещи,
Това е част от картината на предизборната кампания в обществените и частни радио - телевизионни програми, според мониторинг на Съвета за електронни на медии (СЕМ). Той включва наблюдение на 16 медии в периода на предизборната кампания (5 март - 4 април 2021 г.). Целта му е да установи как доставчиците на медийни услуги отразяват кампанията и дали спазват закона. Докладът е бил приет на 28- ми април на заседание на регулатора единодушно. Документът ще бъде изпратен до Централната избирателна комисия.
Според заключенията му медиите спазват принципите на гарантиране правото на свободно изразяване на мнение, гарантиране на правото на информация, гарантиране на правото на отговор в програмите и спазват Закона за радио и телевизията, но са констатирани различни тенденции, които не гарантират предоставянето на "плътна и достоверна информация".
"За мен същественото в доклада е въпросът за съотношението на безплатните и платени форми на сържание в програмите на обществените медии. Според нашите експерти превес са имали платените форми, което не е смисълът на журналистиката, както и не е в полза на обществото", коментира пред "Дневник" членът на СЕМ София Владимирова. По думите й дебатите са били заместени от "говорещи глави", които не предоставят съществена информация, а монолози, от които зрителите или слушателите не могат да придобият смислена информация.
Наскоро фондация "Конрад Аденауер" представи изследване, изготвено от "Алфа рисърч", според което половината българи смятат, че партиите са ги информирали за политическите си програми недобре или лошо и неразбираемо и че медиите са свършили работата на политическите участници в изборите.
Липса на лидерски дебат
В предизборната кампания доминират темите за коронавируса, здравеопазване, ваксинация, лекарства. В отделни предавания по различните медии намират място теми за корупцията и съдебната система.
"Кампанията очертава наличието на разрив в политическия диалог в страната между политическите сили и по тази причина може да бъде определена и като доминиращо монологична, защото в голямото си множество участниците в диспутите не дебатират по същество със своите опоненти, а предпочитат да изложат в интервюта само своята позиция, своята програма, своята визия за случващото се, включително да критикуват медиите и социолозите", е записано в доклада.
Според експертите на СЕМ липсва лидерски диспути в радио- и телевизионните програми. "Вместо директен и персонален сблъсък на политически платформи, на каквито избирателите са били свидетели в предходни кампании, партийните лидери предпочитат на тези избори по друг начин да контактуват с избирателите", отчитат експертите на регулатора.
Докладът е констатирал, че към БНТ 1 някои участници в изборите проявяват отрицателно отношение и не изпращат свои представители във формите за агитация или предаванията. "Други участници имат собствено виждане и драматургия за своето участие като напускат ефира по лична воля и желание (бел. ред. в доклада не е посочен конкретен пример). Трети се доверяват на обществената медия и възможността да достигнат до масовия гласоподавател".
От програмата на БНТ 1, Би Ти Ви, "Нова тв" отсъстват представители на "Има такъв народ", които участват в предизборната кампания само през собствената си телевизия 7/8 ТV и не се възползват от предоставената възможност за безплатни форми (бел.ред. - това беше политика на партията, силно ограничава медийните си изяви)
В БНТ1 участват редица партийни лидери - Волен Сидеров, Петър Москов, Красимир Каракачанов, Веселин Марешки и Валери Симеонов, Мая Манолова, Корнелия Нинова, Христо Иванов. "От ДПС почти липсват представители - от партията се появяват на екран само в началото на кампанията и после присъствието им се свежда до участие в "Панорама", при това не с лидера", отчитат от СЕМ. В националната телевизия липсва кампания за преференциален вот. "Има присъствие на лидерите и на най-изявените кандидати от партиите и коалициите като лица, но няма призиви за гласуване със специален номер за преференция в бюлетините".
Не такава е ситуацията в програмата на 7/8 ТВ, където кандидатите са посочени като избор за преференциално гласуване за съответен избирателен район, показани са снимките им с кратки биографични данни. "Водещите на предавания, които са и кандидати за депутати и водачи на листи си остават на екран по време на цялата предизборна кампания - Александър Вълчев, Филип Станев, Ивайло Вълчев, Драгомир Петров, Тошко Хаджитодоров, Станислав Балабанов, Станислав Трифонов".
Според анализа телевизията не предоставя трибуна за предизборна агитация на други политически формации в изборите освен на "Има такъв народ". "Темите и гостите в предаванията са подбирани с идеята да се покажат в по-голяма степен недостатъците на законодателната и изпълнителната власти до момента, отколкото да очертаят рационално политическа програма или бъдещи управленски действия. Негативизъм се излъчва от всички участници в съдържанието и той е насочен персонално към действащия министър-председател, управляващото мнозинство и партиите от статуквото, констатират още от СЕМ.
На ръба на агитацията
Според доклада в предизборното съдържание на медиите границата между редакционно/ журналистическо и безплатно агитационно съдържание се е размила. Това се е случило, защото "участващите кандидати правят политически внушения и преки призиви за гласуване или за неподкрепа в предаванията".
Изборният кодекс предвижда обществените БНР и БНТ да отразяват предизборната кампания само чрез формите, разписани в споразуменията с партиите, коалициите от партии и инициативни комитети. "През последните няколко кампании (обхващащи европейски, местни, президентски и парламентарни избори) се наблюдава практиката в обичайните актуално-публицистични предавания на обществените доставчици да се излъчват платени агитационни форми, чиито водещи са журналистите на съответната медия".
Според експертите на СЕМ безплатните форми и редакционното съдържание съдържат политически внушения и разяснения относно бъдещите политически намерения на участниците в изборите, което също е предпоставка за превръщането на безплатното съдържание в агитация.
Затова и анализът препоръчва законодателната власт да помисли върху дефинирането на политическата реклама по време на избори и на определянето на платените и безплатните форми на агитация по време в различните медии.
"Мониторингът констатира, че в някои програми има водещи на предавания, които са и кандидати за народни представители (7/8 ТВ, Евроком, "Алфа Тв", СКАТ), повечето от които се възползват от медията, за да агитират за партията, която представляват", сочат още данните от изследването.
Относно спазването на добрия тон и толерантността, мониторингът регистрира, че отношението към управляващата партия ГЕРБ е основната разделителна линия между участващите политически субекти в тези избори. Доставчиците отразяват реални политически настроения и възгледи на участниците в кампанията, които на моменти прехвърлят добрия тон и възпитание. Констатирани са няколко случая на изказвания извън общоприетия тон (например, Боян Расате в БНР и ЕВРОКОМ; съдържание в "Алфа тв" срещу представители на ВМРО, "Демократична България" и "Републиканци за България" и др.).
От СЕМ отчитат, че изминалата предизборна кампания е била поредната, в която има превес на мъжете пред жените в предизборното съдържание. "По информация от ЦИК, от кандидатстващите за народни представители в 45-тото Народно събрание жените са 2073 или 29.67%, а мъжете са 4913 или 70.3%. Данните от участието на мъже и жени в радио- и телевизионните програми също показва значителен превес на мъжете пред жените", констатира още доклада.