Знаете ли какъв въздух дишате
"Дневник" публикува позицията на адвокат Александър Коджабашев, който защитава неправителствени екоорганизации в редица дела за чистотата на въздуха, защитата на Пирин от застрояване и процеса за по-чист въздух в София. Поводът за публикацията е отказът на Изпълнителната агенция по околната среда да изпълни влезли в сила решения на административния съд за достъп до информация, свързана с емисиите, отделяни в околната среда, от шест въглищни централи. Редакцията е готова да публикува позицията и на другата страна в спора.
Тази история можеше да има различни заглавия, някои от тях под формата на риторични въпроси. Едно от тях можеше да гласи: Колко съдебни решения са необходими, за да спазва закона изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда?
Или: Има ли сила, която да задължи изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда да следва закона?
Или: Четат ли в Изпълнителната агенция по околна среда съдебните решения по делата, в които участват?
Историята накратко
Преди две години заедно с "Грийнпийс" - България, и Екологично сдружение "За Земята" поискахме документите, въз основа на които шест централи на въглища поискаха да продължат да замърсяват въздуха. Получихме четири отказа за достъп до тях, въпреки че съдът много ясно се произнесе в наша полза. Според съдиите в тези документи се съдържа информация, която трябва да е публична и достъпна за гражданите. Самите институции обаче ни отказват с довода, че това е фирмена тайна. По този начин будят съмнение, че, съзнателно или не, прикриват замърсителите.
Най-скандалното в трите отказа е твърдата позиция на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда, че на двете природозащитни организации не трябва да бъде предоставена дори информацията за емисиите в околната среда на шестте теца, въпреки че неразкриването на информация за емисиите в околната среда е най-пряко свързано с живота и здравето на засегнатите граждани.
Отделянето на поверителната от неповерителната информация е норма, която остава неприложена от българските власти. Всъщност изпълнението на това задължение съвсем не е трудно и на практика отделянето на двата вида информация се случва навсякъде в Европа и без каквито и да било дискусии. Двама от съдиите, отменили втория и третия отказ, напомнят на изпълнителния директор това негово задължение.
Заявлението за достъп
Преди три години "Грийнпийс" - България и "За Земята" поискаха от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) достъп до документи, свързани с преразглеждане на разрешителните за работа на шест ТЕЦ-а. Сред тях са ТЕЦ "Марица изток 2", ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", ТЕЦ "Ей И Ес Марица-изток 1" и ТЕЦ "Брикел". Поводът беше приемането на ново законодателство, според което, за да продължат да работят, замърсяващите централи на въглища трябва да получат специално разрешение за изпускане на емисии с по-високо съдържание на замърсяващи вещества - т.нар. дерогации.
Четирите инсталации в района на Гълъбово са поискали това изключение от правилата, а градът е печално известен с редовни превишения на нормите на замърсяване на въздуха. За да получат разрешително, тецовете трябва да представят анализ на разходите и анализ на ползите, за да докажат, че ползите от работата им надвишават вредите.
Отговорите на изпълнителния директор на ИАОС. Решенията на съдиите.
Първият отговор на изпълнителния директор на ИАОС е абсолютно неадекватен на искането за достъп до информация. Макар че е един от основните органи за прилагане на екологичното законодателство, в ИАОС не са запознати със законовата рамка при искане на достъп до информация. Отказът е мотивиран с препратка към Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), докато приложимата уредба е съвсем различна - глава Втора от Закона за опазване на околната среда и чл. 4 от Орхуската конвенция. Това е забелязано и подчертано от съда, който връща преписката и указва как следва да бъде прилаган законът.
Следват още два отказа - през 2019 г. и 2020 г., които съдът намира за незаконосъобразни. При отмяната на втория отказ съдът констатира: "При постановяване на процесното решение административният орган не е изпълнил нито едно от изискванията на влезлия в сила съдебен акт на Административен съд София - град по тълкуване и прилагане на закона".
"Нито едно", да - съдът констатира, че административният орган не е изпълнил нито едно от изискванията на влезлия в сила съдебен акт. Отново, за втори път, се налага съдът да обяснява на изпълнителния директор на ИАОС, че приложимата уредба не е тази на ЗДОИ и че в случай приложими са разпоредбите на ЗООС. В решението на съда се съдържат подробни разсъждения за прилагането на нормите на ЗООС - за тях ще стане дума по-нататък.
Упорството на изпълнителния директор на ИАОС да не предостави исканата информация продължава и в третия отказ. Този път юристите в ИАОС са "изобретили" съчетаване на два закона - общия закон (ЗДОИ) и специалния (ЗООС). Това, разбира се, е недопустимо и административният съдия напомня на юристите в ИАОС азбучното правило, което студентите-юристи изучават през първата година на обучението си по предмета "Теория на правото" - че специалният закон отменя общия закон.
С решението си съдът изнася цяла лекция как трябва да се прилага уредбата за достъп до информация за околната среда. Някои от правилата са елементарни. Например, че търговската или производствена тайна, така широко използвана като причина да не бъде предоставена информация, трябва да бъде доказана чрез конкретни факти и твърдения. Съдът напомня на изпълнителния директор на ИАОС, че информацията относно емисиите в околната среда (какво излиза от комините на ТЕЦ-овете) не може да бъде скривана от обществеността - без значение дали ТЕЦ-овете считат тази информация за поверителна, секретна или важна.
Четвъртият отказ е в същия смисъл, както и предишните. Поради наличието на висящо съдебно производство няма да коментираме този отказ - това ще направи съдът в своето решение.
Още детайли от казуса - за интересуващите се от материята за достъп до информация за околната среда
В трите досегашни решения, с които съдиите в Административен съд - София-град отменят отказите за достъп до информация за околната среда, те посочват и поредица от факти, които илюстрират незнанието на юристите от ИАОС за това как трябва да бъде прилагана Орхуската конвенция.
Съдиите на няколко пъти напомнят на изпълнителния директор на ИАОС, че негово задължение е да покани операторите на ТЕЦ да обозначат точно коя информация считат за поверителна. Конкретиката тук е задължителна, защото властите са длъжни да извършат тест за наличието на преобладаващ обществен интерес. Ако намерят, че такъв интерес е налице, те трябва да разкрият исканата информация, дори ако тя е поверителна.
Забележително е, че това основно положение в областта на достъпа до информация за околната среда, а и до обществена информация, остава неразбрано от ИАОС в продължение на всичките тези почти три години на размяна на откази, жалби и съдебни решения. В интерес на истината трябва да бъде отбелязано, че в последния, четвърти отказ, един от операторите е идентифицирал конкретно поверителната информация и останалата, неконфиденциална информация, е предоставена.
Всъщност, без да обсъждаме дали в този изолиран случай е останала неразкрита важна информация за околната среда, трябва да споменем, че това е начинът, по който ИАОС трябваше да постъпи още от самото начало по отношение на всички оператори.
Любопитно е твърдението на някои от операторите, че докладите за разходите и ползите представляват информация, защитена като интелектуална собственост, затова не трябва да бъдат предоставени на обществеността. Изпълнителният директор на ИАОС 100%-ово се е съгласил и е подкрепил това възражение на операторите, въпреки че той трябва да работи в полза на обществения интерес. Разбираемо е, че юристите в ИАОС не са длъжни да разбират смисъла и значението на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) - този закон стои, така да се каже, встрани от всекидневните професионални ангажименти на юристите от ИАОС, които се занимават предимно с право на околната среда.
Съдията, отменил третия отказ, обаче не е пожалил време и го е изяснил. В решението се казва, че органът е бил длъжен да извърши преценка не само дали е налице авторско или сродно нему право, но и в какъв обем е защитено от закона и дали става дума за нерегламентирано използване на въпросното произведение. Съдът обръща внимание, че при определени условия, ЗАПСП допуска и временното възпроизвеждане на произведения с нетърговска цел. В четвъртия, последен отказ от февруари 2021 г., указанията на съда в третото съдебно решение не са изпълнени, но по законосъобразността на този пореден отказ предстои да се произнесе съдът.
Смущаващо е незнанието на юристите от ИАОС относно тежестта за доказване на наличието на надделяващ обществен интерес в случаите, когато се твърди поверителност на основание наличие на производствена или търговска тайна. В отговор на изложеното в третия отказ съдът подчертава, че "ако органът счита, че не е налице надделяващ обществен интерес, именно той следва да установи това".
Какви са изводите от описаната история? Какво може да се направи?
Първият и най-важен извод е, че юристите в ИАОС трябва спешно да си припомнят буквата и духа на законодателството за достъп до информация за околната среда. Най-важната, фундаменталната промяна, която трябва да настъпи, е промяната в мисленето на юристите и служителите в ИАОС и осъзнаването на смисъла на уредбата за достъп до информация за околната среда. Властите трябва да осъзнаят, че тази европейска уредба е създадена, на първо място, за защита на интересите на гражданите, а изключенията се прилагат ограничително и като се отчита общественият интерес от разкриването на информацията.
Правилните решения на ИАОС в бъдеще ще зависят от познаването и коректното прилагане на специалните уредби за защита на информацията, представляваща търговска и промишлена тайна, и защита на интелектуалната собственост. Сега нивото на това познаване е незадоволително.
Като начална стъпка би било великолепно, ако в ИАОС внимателно и в детайли проучат решенията на административните съдии. Ако написаното от съдиите бъде приложено на практика, резултатът би бил огромен напредък - съизмерим с резултата от десетки семинари и обучения.