Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
"Годината на бягствата" на Санджив Сахота (откъс)
В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Годината на бягствата" с автор Санджив Сахота, предоставен от издателство ICU.
Невероятно амбициозен и безкрайно човечен литературен епос се появи на българския книжен пазар благодарение на издателство ICU. "Годината на бягствата" носи на своя автор - британския писател с индийски корени Санджив Сахота - Европейската награда за литература 2017, става финалист за Man Booker през 2015 г. и е обявен за книга на годината от Washington Post и Boston Globe. Световноизвестният писател Салман Рушди пък казва за романа: "Можете само да се оставите - с наслада - на неговото въздействие." И действително - силни емоции и съпреживяване очакват всеки, който поеме на пътешествие заедно с четиримата главни герои.
Санджив Сахота е роден през 1981 г. в Дарби, Великобритания. Потомък на имигранти от Индия, преселили се на Острова през 60-те. Следва математика в лондонския Импириъл колидж, но точните науки не са неговият път. Първия си роман, "Среднощни деца" от Салман Рушди, прочита осемнайсетгодишен и оттогава Рушди се превръща в негово вдъхновение - не само като читател, но и като писател.
Дебютният роман на Сахота "Наши са улиците" (Ours Are The Streets) излиза през 2011 г. Observer го нарича "безспорно изключителен", а Times определя книгата като "дълбоко морално произведение, интелигентно и въздействащо". Вторият му роман "Годината на бягствата" (2015) печели награда "Анкор" за най-добър втори роман, Европейската награда за литература (2017) и попада в краткия списък за наградата "Ман Букър". През 2013 г. Сахота влиза в списъка на двайсетимата най-добри млади писатели на сп. "Гранта". През 2018 г. е избран за член на Кралското литературно дружество в рамките на инициативата "40 автори под 40 години".
От 2019 г. Сахота преподава творческо писане в Дърамския университет.
Откъс от "Годината на бягствата" на Санджив Сахота
Той заговори безизразно, сякаш далеч от думите.
- Къде беше Бог, когато ме подпалиха?
- Моля те, Точи.
- Когато разпориха корема на сестра ми?
- Точи.
- Когато отрязаха топките на петнайсетгодишния ми брат?
Сълзите ѝ се търкаляха по бузите.
- Не знам. Наистина не знам.
- Къде беше твоят Бог, когато не можех сглобя телата на накълцаните си родители?
Тя слезе по стълбите и влезе в кухнята. Опита да светне - нуждаеше се от светлина, защото мракът запушваше гърлото ѝ - но нищо не се случи. Тогава вода... Изгълта цяла чаша, едва дишаше, докато изливаше в мивката остатъка. Обърна се колебливо, сякаш се страхуваше от онова, което я очаква. В стаята цареше покой.
Часовникът я осведоми, че е дванайсет и четвърт. Щорите чертаеха клетка на стената. Тя провери сребристата кутия в чекмеджето за приборите - беше празна. Поразтърси се под мивката и намери пакет свещи, запали една от газовия котлон и я остави върху червена чинийка насред масата. Седна. Свещта придаваше на стаята старинна изтънченост. Нариндер затвори очи, сведе глава и долепи длани върху обикновената дървена маса.
Усещаше как дъхът ѝ трепти в тялото. Аз съм прахът в твоите нозе. Аз съм прахът в твоите нозе. Не Го чуваше. Аз съм прахът в твоите нозе. Аз съм прахът в твоите нозе. Не. Не Той, той, никой, нищо. Само черна тишина и мъртвешка празнота. Ръцете ѝ трепереха. Опита отново. Не можеше. Птици прелитаха покрай рамото ѝ и се блъскаха в стената. Река рукна от гърдите ѝ. Думите пресъхнаха.
Нариндер вдигна пръсти към главата си, към тюрбана. Свали го и го положи върху масата. Свали фиба близо до шията си и остави и нея на масата. После издърпа и следващата фиба и така, фиба по фиба, шнола по шнола, докато косата ѝ плисна на вълни, освободи се, разви се, спусна се. Чу го по стълбите, вече разтваряше мънистата, стоеше на прага.
Тя впери поглед в него, кръстосала ръце през гърдите си, все едно е гола. Пламъкът на свещта озаряваше дългата ѝ коса. Той приближи, коленичи до нея и положи глава в скута ѝ. Усети нежния допир на ръцете ѝ и двамата се разридаха за всичко, което бяха изгубили.
