След две и половина години на преговори лидерите на Европейския съюз постигнаха споразумение по текста на Европейската конституция. "Това е голямо постижение за Европа, от което ще имат полза няколко поколения", заяви в петък вечер ирландският премиер и председател на ЕС до края на месеца Бърти Ахърн.

Ахърн изглеждаше видимо изтощен на излизане от финалния няколкочасов рунд на преговорите, където според европейските сайтове буквално до последната минута са се водели спорове за новата система на гласуване в Съвета на министрите, параметрите на общата икономическа политика и споменаването на християнството в преамбюла на бъдещия основен закон. Същите въпроси станаха причина за провала на последната конференция за конституцията през декември миналата година.

Финалният вариант на конституцията е в обем от над 400 параграфа и обхваща близо толкова страници.

В сравнение с проекта, предложен от Конвента преди година, основните промени засягат Съвета на министрите и състава на Европейската комисия. След като стана ясно, че споразумението по вземането на решения в съвета с мнозинство от 50% на държавите, представляващи 60% от населението на целия ЕС, няма да бъде прието, Дъблин предложи праговете да се вдигнат съответно до 55% и 65%, а в случаите, когато министрите гласуват не по предложение на комисията, а по собствена инициатива, да бъдат съответно 72% и 65%.

Последният случай се отнася до решенията в областта на правосъдието и вътрешния ред, външната политика, икономическия и валутен съюз и в случаите на оттегляне или изключване на държава - членка от съюза. Двадесет и петте допълнително ще уточнят прага на квалифицираното мнозинство в случаите, когато само част от министрите имат право да гласуват, както е при вземането на решения за еврозоната. Определено беше и блокиращо малцинство от 4 държави членки, което означава, че ако такъв брой страни са против гласуваното от мнозинството решение, въпросът трябва да се обсъди отново.

В първата комисия, назначена според правилата на конституцията, ще влезе по един представител на всяка от страните членки. Бройката включва председателя на комисията и външния министър на съюза, който ще е и заместник-председател на изпълнителната институция.

В комисията, която ще поеме петгодишния мандат от 2014 г., обаче ще влязат комисари, съответстващи на броя на само две трети от държавите членки. По този начин държавните и правителствени глави избегнаха определянето на точен брой комисари, което беше един от спорните пунктове в преговорите и можеше да се превърне в проблем при разширяването до повече от сигурните засега 27 държави членки. Ако през 2009 г.,когато конституцията влиза в сила, в ЕС има 27 страни, комисарите ще бъдат 18. Участието на държавите в комисията ще става на ротационен принцип. Председателят на комисията ще може да изисква оставките на отделните комисари и на европейския външен министър.

Ирландското председателство успя да намери път към компромис и по въпросите на общата икономическа политика. Спорът дали комисията или държавите членки трябва да имат решаващ глас в управлението на съюзната икономика според европейските сайтове е противопоставил Холандия на Германия като Берлин е имал на своя страна още Полша, Италия и Гърция. Компромисното споразумение предвижда комисията да има по-малко правомощия при определянето на икономическата политика, но да може да "препоръчва" санкции за държавите, които нарушат договорените правила.

Отмяната на подобни санкции ще е възможна само с квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите. Според текста на конвента Брюксел трябваше да "предлага" наказания, а отмяната им щеше да става само с единодушие на министрите. Споразумението се съдържа в специална декларация, която ще е неразделна част от конституцията, и съдържа още възможност държавите членки да се ползват с периоди на повече свобода, за да могат да натрупат бюджетен излишък. Една от причините за включването на тази клауза е оплакването на Холандия, която е една от страните с висок бюджетен дефицит, че Пактът за стабилност на еврото не дава възможност на страните членки да вземат мерки за натрупване на бюджетен излишък.

Компромис за споменаването на християнството в преамбюла на европейския основен закон така и не беше постигнат. Страните като Полша, Италия и Испания, които настояваха религията на всяка цена да фигурира като една от основите на европейското обединение, трябваше да се примирят с възможността да изразят становището си само в декларация към конституцията. Европейският основен закон ще влезе в сила от 1 ноември 2009 г.

Голямата новина за споразумението по конституцията обаче беше помрачена от провала с избора на следващия председател на Еврокомисията. Според европейските сайтове дебатите по основния закон са се провели само в следобедните часове на петъчния ден, докато ден и половина преди това държавните мъже са спорили безрезултатно за наследника на Романо Проди.

Бърти Ахърн междувременно заяви пред медиите, че подкрепяният от Германия и Франция белгийски премиер Ги Верховстад е вън от залагането поради категоричната съпротива на Великобритания и че британският комисар Крис Патън също няма шансове да заеме най-високия пост в Брюксел, тъй като Париж настоява председателят на ЕК да е от страна - член на еврозоната и на Шенген. При блокирането на двете най-обещаващи номинации и упорития отказ на люксембургския премиер Жан-Клод Юнкер да поеме поста на преден план неочаквано излезе името на португалския премиер Жозе Мануел Дурау Баросу, писа EUobserver. Сайтът обаче отбелязва, че португалецът вероятно няма да е симпатичен на Германия и Франция заради подкрепата, която оказа на САЩ при войната в Ирак.

Алтернатива на неговата кандидатура би могъл да бъде сънародникът му Антонио Виторино, който има репутация на компетентен технократ и в момента е комисар за правосъдието. В брюкселските кулоари се носят слухове и за влизане в надпреварата за ЕК на президента на Петия европарламент Пат Кокс, а също и на двама бивши комисари - французина Мишел Барние и британеца Питър Съдърленд. Дъблин обяви, че до края на месеца ще има извънредна сбирка на 25-те за избор на председател на ЕК.

 

- - -

 

Основните разпоредби в Евроконституцията

 

Ратификация: задължителна за всички държави членки, ако до 2 години не всички, но поне 80% от страните са ратифицирали европейския основен закон, лидерите на 25-те трябва да вземат политическо решение за изход от ситуацията.

Напускане и изключване от ЕС: държавата членка, която желае да се оттегли, може да го направи с двегодишно предупреждение; държавите, които нарушават принципите и правилата на ЕС, могат да бъдат изключени с решение на Съвета на министрите. За пръв път в договор на ЕС се предвижда възможност за излизане от съюза.

Засилено сътрудничество: страните, които желаят, могат да задълбочават сътрудничеството си в различни области.

Субект на международното право: ЕС става субект на международното право, ще има свои представителства в международните организации и ще може да подписва международни договори.

 

Нови длъжности: председател на Европейския съюз и външен министър на ЕС с мандати от 5 години. Външният министър на ЕС е и заместник-председател на комисията. След европейските избори през 2009 г. лидерите на ЕС могат, ако се споразумеят, да назначат и европейски министър на финансите и икономиката и европейски министър на правосъдието и вътрешните работи

Институции: Европейски съвет (лидерите на държавите членки и председателят на ЕС; определят основните насоки в развитието на съюза). Съвет на министрите (заседава в различни конфигурации в зависимост от обсъжданите области, по един представител на държава членка, работата му се ръководи от председателя на ЕС; приема заедно с парламента законодателството на съюза).

Парламент (750 депутати, избирани пряко от гражданите на ЕС на всеки 5 години, приема заедно със съвета законодателството на съюза и назначава или отстранява комисията). Комисия (от 2014 г. с броя на комисарите ще е равен на 2/3 от броя на страните членки определянето на участващите в комисията страни ще е на ротационен принцип, комисарите се предлагат от националните правителства; комисията предлага законодателството на съюза и контролира неговото прилагане).

Съд на Европейския съюз (състои се от по един съдия от всяка държава членка, разглежда случаите на нарушение на правото на ЕС и определя санкции; решенията му са задължителни).

 

Законодателство: законите в ЕС се предлагат единствено от комисията, но одобрението им става само със съгласието на съвета и парламента. Съветът може да променя законопроекти с мнозинство, а приемане на отхвърлена от комисията поправка ще става само с единодушие.

Парламентът променя законопроекти само с абсолютно мнозинство.

Опростяване на нормативната система: два вида актове - законодателни и незаконодателни. Законодателните ще се делят на: закони (с директно действие в държавите членки, досега такива бяха регламентите на Съвета на министрите) или рамкови закони (еквивалент на сегашните директиви на ЕК, които трябва да се прехвърлят в националното право).

Законодателните актове ще се приемат само със съгласието на съвета и парламента. Незаконодателните актове ще се делят на: задължителни (решения и регламенти на съвета, комисията, Европейската централна банка, Съда на ЕС и др. институции) и незадължителни (препоръки и мнения на европейските институции).

 

Компетенции на ЕС: изключителни (държавите членки не могат да предприемат действия без разрешение на комисията) - важи за областите митнически съюз, валутен съюз, конкуренция на вътрешния пазар, опазване на морската екосистема, търговска политика, подписване на международни споразумения; споделени (държавите членки имат право да приемат закони само в областите, нерегулирани от правото на ЕС) - важи за областите вътрешен пазар, социална политика, сближаване стандарта на регионите, земеделие, околна среда, транспорт, енергетика, защита на потребителите, правосъдие и сигурност; координирани (ЕС определя насоките, но страните членки сами преценяват как да ги изпълнят) - важи за областите здравеопазване, индустрия, култура, туризъм, образование, административно партньорство.

Нови законодателни области: интелектуална собственост, космически дейности, спорт, култура, енергетика, хуманитарна помощ, туризъм, гражданска защита, административно сътрудничество, имиграция и убежище, правосъдие и сигурност, наказателно сътрудничество, основни права на гражданина.

Хартата на основните права на ЕС става част от конституцията и съдът на Европейския съюз ще взема решения за санкции при неизпълнение.

 

Външна политика и сигурност: решенията се вземат с единодушие на страните членки.

Финансиране: таванът на разходите не може да надвишава 1.24% от брутния национален доход на ЕС, решенията за нови източници на собствено финансиране на ЕС (напр. въвеждане на европейски данък и др.) се вземат само с единодушие от съвета.