COVID-19: гръм или хленч
В началото бяха паниката, съпротивата, недоверието, възмущението. После дойдоха навикът, липсата на смисъл, автопилотът, присмехът. Повече от година ни съпровождат явни и скрити страхове, често в двете крайности. Помним ли какво беше преди това? Можем ли да се върнем там?
Смисълът на изкуството е да задава въпроси за това какво преживяваме заедно. Но всеки зрител е свободен да намери своя личен отговор на своята лична криза през метафората и символа на артефакта. Така се свързваме помежду си. Така даваме дума и смисъл на емоциите си и това важи и за тези които носиха маски, и за тези, които се бунтуваха срещу тях и "гигантската конспирация".
Така скулптурата на Драгомир Костадинов PXRN с име Soul Cleansing в личната ми "душевна" галерия може да се казва с името на безсмисления имуностимулант, който пихме цяла година и безсилните лекари предписваха като плацебо.
Така инсталацията "Отегчен" на Мериан Николова на личната ми сцена е пърформанс на отегчения първокласник, който застава на главата си по време на час пред екрана. Какво ли са имали предвид самите артисти?
Няма как да знаем и в това е магията - тя се случва в срещата с творбата между мен и автора.
Поводът за тези размисли е "Музей на COVID-19 страховете". Той отваря за няколко дни в галерия Doza в София, като допълнената му визитка е Музей-експозиция на художествени интерпретации на пандемията от последната година. Целта на проекта е да срещне страховете ни с творби на съвременни български визуални артисти, поети и писатели, които не се страхуват да показват кошмарите си и най-тъмните провали на човешкото.
Музеят се разположи едновременно онлайн и офлайн, в траура и хумора, с надеждата (и съмнението), че наследството COVID-19 може да ни направи по-отговорни, по-силни и по-мъдри.
Дръзко ли е името "музей" - има ли достатъчно "историческо" отстояние, за да е възможна рефлексията над случилото се? Не продължава ли то да се случва все още? Съвременното изкуство няма време - то репликира fast food потреблението на стоки, услуги и медии. Днес всеки е автор, фотограф и куратор на стената си в социалните мрежи. Днес все повече експозициите са pop-up, временни, контекстуални и ефимерни. Моментът на Музея е днес: в актуалното, докато то тече и преди утре да е вече късно и друг апокалипсис да е на дневен ред.
Какво отличава професионалната експозиция от пороя информация и изговореното от последната година, доведено до пълно прегаряне? Творбите на артистите често са пророчески, те предвиждат какво може да се случи, колко може да продължи и в крайна сметка - как е най-вероятно да приключи: "По този начин свършва светът//Не с гръм, а с хленч" е казал Томас Стърнс Елиът като предчувствие, че краят на света в нарцистичното може да е и всеки миг...
Музеят си поставя за цел и съхраняването на "паметта като хербарий, защото историчността ни прави по-цялостни".
Изложбата включва още "Страхове", "Благословен!" и "Източен блок" на Драгомир Костадинов - PXRN, Благословен! / Драгомир Костадинов - PXRN, "Долината на сънищата - кошмар" на Зоран Мише, "Призори" на Мила Янева-Табакова. "Не ми се излиза 2" пък е името на инсталация на скулптура Александър Юзев, продължение на негова работа отпреди 10 години, интерпретация на тогавашна криза, която вече сме забравили...
В събота (29 май) е литературно четене "Новото е страшно" на авторите от Свободно поетическо общество: Марианна Георгиева, Белослава Димитрова, Зорница Гъркова, Александър Христов и гостите Ани Илков и Владимир Левчев, които ще споделят непубликувани свои текстове от последната година.
В онлайн среда Музеят ще даде възможност всеки да сподели своята дума, спомен, чувство, стих. Музеят е отворен и всеки в страха си може да бъде поет.
Влезте през QR кода и споделете.
Проектът е част от програма "Социално ангажирани изкуства 2021" на Национален фонд "Култура". Галерия Doza се намира на ул. "Цар Самуил" 52