Докато ЕС готви санкции срещу Беларус заради отклоняването на пътническия самолет с цел арест на журналиста и активист Роман Протасевич в края на май, президентът Александър Лукашенко очаквано потърси помощ от руския си колега Владимир Путин. Лидерът, когото ЕС не признава за президент, я получи през почивните дни в Сочи, най-малкото на думи.

Санкциите, които готвят евролидерите обаче, този път не са персонални - забрана за пътувания или замразяване на активи; икономически са.

От продукти на нефтопреработвателната индустрия до калийни торове или достъпа до чужда валута - мерки във всяко от тези направления може силно да навредят на беларуската икономика. Зависи ли Беларус от ЕС в икономическо отношение и колко ще му помогне Русия?

Решението да се наложат санкции на държавния превозвач "Белавия" и да се препоръча заобикаляне на Беларус вече нанася известен удар на икономиката.

Близо 3000 полета са преминали над Беларус в седмицата преди отклоняването на самолета. От тях само 660 са се приземили в страната. Всяка седмица Минск получаваше десетки хиляди евро (средно 70 хил.) от полети, влизащи във въздушното му пространство. Това може да не е тежък удар по икономиката, но създава известно неудобство.

За "Белавия", държавният (и единствен) авиопревозвач, сътресението вече се усеща. Месеци след като започна да се възстановява от коронавирусната криза (загубата за 2020 г. е 92 млн. рубли, или 36 млн. долара при печалба от 68.3 млн. година по-рано), на компанията се наложи да се откаже от всички европейски дестинации да съкрати наполовина персонала си от над 2000 души. Докато изграждаше авиопарка си от трийсетина самолета, тя също така натрупа дългове за близо 400 млн. долара по данни от миналата година.

От опозицията има и призиви Западът да изключи беларуските банки от системата SWIFT, от платежните системи на "Виза" и "Мастъркард" и всякакво сътрудничество на чужди компании с беларуски държавни предприятия.

Общият външен дълг на Беларус е около 42.15 млрд. долара към началото на тази година според централната банка. Съотношението му към брутния вътрешен продукт достига 70% - увеличение със 7 пункта спрямо миналата година. С това дългът се е върнал миналата година към растеж след постоянен спад от 2016 г. насам (когато е 78 на сто).

Почти две трети от външния дълг - 27.3 млрд., се падат на държавния сектор. Загубата на достъп до капиталовите пазари може да бъде проблем, ако се стигне до подобни санкции в бъдеще, и ще изисква намесата на Русия.

По данни от края на 2019 г., от когато са последните на централната банка, от 14.45 млрд. долара преки чуждестранни инвестиции около една трета са от Русия, но 8.26 идват от Турция и европейски държави - Нидерландия, Полша, Литва, Латвия и Естония. Вероятно част от инвестициите от Кипър и Нидерландия са свързани с руски бизнес, регистриран там. Евросанкции не биха ударили досегашните инвестиции, но биха попречили на теория новите.

Още миналата седмица "Файненшъл таймс" писа за ограниченията, които може да бъдат въведени - за износ на петролни продукти, калиеви торове, метали, дървесина. Тези продукти формират около половината от износа на стоки на Беларус.

Износът на петролните продукти е основен източник на валутни резерви. Засега прекъсването на този източник не би било проблем. И в момента 65% от депозитите на физически и юридически лица в местни банки са в чужда валута, основно долари и евро, като приета преди години мярка за овладяване на инфлационна криза.

Търговската дейност обаче формира съществена част от приходите в беларуския бюджет - около 10% за 2020 г. е на базата на акцизи, мита и други такси, свързани с външноикономическа дейност. Износът на калиевите торове е много важно перо - през първото тримесечие на 2021 г. таксите, генерирани от доставка на петролни продукти, са 3.9 пъти по-малки.

В Беларус са около 20% от световните запаси на калиева сол.

Износът на Беларус за 2020 г. е общо 29 млрд. долара и 8.2 млрд. за първото тримесечие на тази година. Около 45% от тази сума идва от износ към Русия, но следващият по важност партньор е ЕС.

Миналата година на страни от блока са продадени петролни продукти за 596 млн. долара, дървесина за 168 млн., калиеви торове за 196 млн., изделия от желязо и стомана за 98 млн. Санкциите на ЕС имат потенциал да засегнат износа на част от тези продукти, както и на строителни материали.

Крачките, договорени на тази среща, включват обсъжданата от години интеграция по пътя към осъществяването на Съюзната държава (проект на две десетилетия и половина). Сред тях са сближаване на митническото законодателство и унификация на работата на митническите органи и доставки на петрол и газ. Последното включва компенсация заради промяна в облагането на експорта на петрол, от която Беларус търпи икономически загуби и за която Москва и Минк спорят от години. Само за тази година бюджетът на Беларус се очаква да изгуби 145 млн. долара заради "налоговата маневра". За Беларус евтиният достъп до петрол е от особено значение, защото страната разчита на суровината за нефтопреработвателната си индустрия, изнасяща в чужбина.

Освен това Путин и Лукашенко договориха втори кредитен транш от 500 млн. долара; първият бе отпуснат на Минск през декември 2020 г., когато бе договорено предоставянето на същата сума в близко бъдеще.

Пресслужбите на двете страни отбелязаха, че срещата е предвидена отдавна и двамата дори не са повдигнали темата за "суверенитета и независимостта" на Беларус, въпреки че Лукашенко обвинява Запада в "хибридна война" и в опит да бъде разклатена страната.

Част от въпросите не бяха решени, например този за цената на газа, доставян в Беларус. Лукашенко все пак настоява, че е сигурен поне таванът на цената, защото това гориво няма да е по-скъпо през 2022 г., отколкото през тази година.

Нищо от това няма да е достатъчно, ако Беларус все пак попадне под иначе необичайните за ЕС икономически санкции. В руски медии може да се видят коментари като този с въпрос защо "фаталната грешка" на Минск, която го "оставя без пари", трябва да бъде поправяна чрез спасяване от руските данъкоплатци. Lenta.ru пише още: "Мащабните протести напомнят, че каквито и да са личните качества на Лукашенко (с които се задържа на власт - бел. ред), без поддръжката на Москва ще му излезе скъпо."