Избор или назначаване? В западни и близкоизточни медии се води задочен дебат кой е правилният термин за президентските избори в Иран, чийто първи тур е днес. За иранската държава надпреварата между четиримата останали кандидати е "сериозна"; за критиците ѝ единственият сериозен въпрос е дали Раиси ще спечели от първи тур или ще му се наложи балотаж.

Кой ще е президент, е важно, защото макар Хаменей да е най-важната власт в страната, държавният глава има правомощия в области като индустриалната и външната политика. За отношенията със Запада е от значение и дали победителят е "хардлайнер" или "реформист", по-отворен към САЩ и към взаимодействие със света - двете основни крила, оформили се в последните десетилетия.

Пътят на Раиси към президентството сякаш се разчиства още на първия тур, след като трима от седем кандидати се отказаха от участие в изборите - двама хардлайнери и един реформист. Ултраконсервативният духовник впрочем се смяташе за фаворит на Революционната гвардия и през 2017 г., когато Хасан Рохани спечели втори мандат (а не може да управлява повече от два последователни).

Четири години по-късно, когато реформистите (крилото на Рохани) биват обвинявани за състоянието на икономиката, тежко засегната от възстановените американски санкции заради излизането на САЩ от ядреното споразумение, името на Раиси вече бе утвърдено и като потенциален наследник на Хаменей. Лагерът на Раиси, който обичайно носи черен тюрбан, храни дълбоко недоверие към САЩ, поддържа статуквото, в което Революционната гвардия и други структури на иранската държава ръководят икономическото развитие, отхвърля идеята за повече чужди инвестиции и диалога с "врага" Вашингтон (макар да подкрепя сегашните преговори за иранската ядрена програма). Задочна подкрепа дойде от 82-годишния Хаменей, който официално поиска "силен президент", за да се опълчи на "сатанинската" държава.

Раиси, който е на 60 г., оглавява иранската съдебна власт, една от най-натоварените с власт позиции в правителството. Той бе опонент на Рохани през 2017 г., но загуби. Твърди, че има родословна връзка с пророка Мохамед. Правозащитници твърдят, че като съдия в революционния съд на Техеран в последните години от властта на Хомейни е свързан с убийствата на хиляди противници на режима.

По-късно, през 2016 г., оглавява фондацията "Астан Кудс Разави", която управлява един от най-важните поклоннически обекти в родния му Машхад и която има бизнес интереси в редица сфери на живота в Иран. Остава три години на поста, а след като поема правосъдието, влиза и в Събранието на експертите, което ще избере следващия аятолах. В кампанията си наблегна на борбата с корупцията.

Активността може да падне до 40-41% (според официални проучвания) при 73% през 2017 г. Отчасти това се свързва с отчаянието от икономическата ситуация, отчасти - с коронавируса и с факта, че едва 1% са ваксинираните в една от най-тежко засегнатите страни в региона. Проблем може да е и усещането, че властите се опитват да насочат кампанията към определен резултат в полза на Раиси. Бившият управител на иранската централна банка, реформистът Абдолнасер Хемати, заяви, че има риск от фактически "държавен преврат" в Иран заради апатията и разочарованието на иранците десетилетие след масовите протести на изборите през 2009 г.

На иранските избори броят на опиталите да се кандидатират традиционно е трицифрен или четирицифрен - тази година го направиха общо 600 души. Одобрените кандидатури обаче бяха само седем. Те, също по традиция, са малко - за това отговаря Съветът на пазителите, неизбираем орган, който, редом с множество други желаещи, дисквалифицира и деветима изтъкнати реформатори. Направи го изненадващо и с бившия председател на парламента, хардлайнера Али Лариджани и той не скри изненадата си.

Дисквалифициран и бе и бившият президент Махмуд Ахмадинеджад - някога агресивен хардлайнер, силно враждебен към САЩ и Израел, който полага усилия да се представи като противник на системата, въпреки че бе преизбран през 2009 г. при съмнение за манипулиран вот и насред репресии на опозицията. Дванайсет години по-късно той звучи коренно различно и обвини разузнаването, че е пропито от врагове, инфилтрирано от Израел, целенасочено е поддържал поне две антиправителствени протестни вълни от последните години, показва недоверие и към реформисти, и към хардлайнери.

Във "Форин полиси" се появи коментар, че целта на Ахмадинеджад далеч не е победата на изборите. След двата си мандата (2005-2013 г.) и очакваното си дисквалифициране той се обяви за "либерален демократ и жертва на режима" и добави: "Не съм онзи Ахмадинеджад, за когото мислите." Според "Форин полиси" той чака смъртта на Хаменей, за да се възползва от предстоящия според него хаос и да се намести в системата.

Тази седмица Ахмадинеджад бе интервюиран от телевизия "Ал Арабия" - саудитска, но базирана в Обединените арабски емирства и поддържаща антииранската линия на Рияд и Абу Даби. Той се опита да се представи като мост между двете регионални сили и обяви, че те могат да свършат много заедно, дори да прекратят войната в Йемен, започната през 2015 г. от престолонаследника принц Мохамед бин Салман срещу поддържаните от Иран бунтовници хути.

И докато Ахмадинеджад извършва трансформацията си и влиза в конфликт с разузнавателния апарат, а службите му препоръчват "психиатър", същите структури се оказаха замесени в друг скандал: Хейдар Молехи, министър на разузнаването по време на Ахмадинедад, заяви, че е наредил на Съвета на пазителите да дисквалифицира реформиста и бивш президент Хашеми Рафсанджани през 2013 г. (тогава спечели Хасан Рохани), защото подкрепата за него достигала 60-70 на сто. Съветът на пазителите отрече да се е състоял точно такъв разговор, но потвърди, че имало среща с Мослехи.

Същата телевизия, интервюирала Ахмадинеджад и неотклоняваща се от официалните позиции на водещите сили в Залива, обръща внимание, че за победата на Раиси може би ще допринесе разнобоят в лагера на реформистите - някои от тях далеч не застават зад Хемати, а намекват, че предпочитат бойкот. Открити призиви за бойкот имаше както от престолонаследника в изгнание Реза Пахлави, така и от намиращия се под домашен арест опозиционен лидер Мирхосеин Мосави, важна фигура за протестиращите от 2009 г.

Всичко това увеличава шанса да има победител с над 50% от вота още на първия тур. Ако Раиси все пак не получи мнозинство още утре, на балотаж с него ще е именно Хемати, когото проучванията остават на второ място. Хемати обещава повече жени във властта и ограничаване на дейността на религиозната полиция, нападаща жените, които носят по "неправилен начин" хиджаб, и публикуване на резултати от разследването за убийствата на протестиращи през 2019 г. (според някои сведения - над 1500).

В оттеглянето на кандидати в последния момент няма нищо необичайно. но оставането на любимия кандидат на властта буди подозрения, че този път се полагат целенасочени усилия за победата на хардлайнера. Огъня на недоволството и призивите за бойкот се подклаждат от някои дисквалифицирани кандидати.

Рохани не бе съгласен и дори изпрати писмо до Хаменей, за да поиска по-качествено съревнование. Върховният водач призна, срещу някои от отхвърлените кандидати е имало известна несправедливост. Вчера Рохани се обърна и към иранците с призив "недостатъците на дадена институция или група" да не ги отказват да гласуват.

Изборите съвпадат с продължителни преговори за иранската ядрена програма, докато Германия, Франция, Великобритания, Русия и Китай опитват да договорят връщането на САЩ към споразумението за нея, от което те се изтеглиха по време на президента Доналд Тръмп. Президентът Джо Байдън иска гаранции, че Иран, който в момента нарушава клаузите на споразумението, ще се върне към него преди да бъдат свалени американските санкции срещу ислямската република.

Преговорите се водят във Виена и вече са в шестия си кръг. Те са непреки, като делегациите на САЩ и Иран не се срещат очи в очи. Снощи катарската телевизия "Ал Джазира", отразяваща събитията Иран по-неутрално, цитира представители на иранската делегация с думите, че държавите са близко до споразумение. Иранската страна се старае да създаде усещането, че каквато и да е власт, реформистка или хардлайнерска, може да завърши споразумението и решението не се отлага заради изборите.

Още в началото на преговорите тази година обаче експерти коментираха, че едва ли ще има развръзка преди изборите, защото това би наклонило везните в полза на реформистки кандидати, а Хаменей и Революционната гвардия поддържат схващането, че връщането на санкциите е отчасти по вина на управляващите в момента. В последните месеци бяха в ход кампании за дискредитиране на властта, например на външния министър Мохамад Джавад Зариф (когото Хемати обяви, че ще покани в правителството си, ако спечели). Как и дали оптимизмът на иранската делегация във Виена ще повлияе на резултата, предстои да се види.