Издатели, анализатори на медийния пазар и някои политици може да изразяват загриженост за оцеляването на местни и национални медии при сегашния им модел на финансиране, но това не важи за огромна част от българите. Три четвърти (75%) от участвали в проучване за онлайн достъпа до новини, поръчано от Института на "Ройтерс" за изследване на журналистиката, смятат, че частните медии в страната нямат такъв проблем и печалбите им не са намалели спрямо ситуацията преди 10 години.

Само 14% от българите в допитването изразяват загриженост, а 10% отговарят, че не знаят.

По принцип в обхванатите от годишната анкета държави е малцинство групата, знаеща, че има влошаване на приходите на комерсиалните медии. Но в нашата част от Европа само хърватите показват същата като на българите увереност, че няма проблем, близо са още Словакия (71%), Румъния (62%) и Унгария (61%).

От България идва и най-много несъгласие правителството да помага на частни медии, които не могат да оцелеят самостоятелно - 22% са "за", 56% са "против" и 23% казват, че не знаят как да отговорят на такъв въпрос.

Подобен резултат говори, че отговорилите в допитването българи нямат представа (или не ги интересува) за това какво се случва финансирането на частните медии в страната през последните години, как и дали то се отразява на заплащането на самите журналисти и в крайна сметка - за ефекта върху качеството на новините, които получават.

В поредица доклади от различни европейски инститции бе критикувана концентрацията в ръцете на проправителствени олигарси, непрозрачността в разпределянето от управляващите на средства от бюджета и еврофондовете към такива медии и антоцензурата в резултат на натиск на политически и бизнес интереси над журналистите.

Същото проучване на АЕЖ, което не претендира за представителност, но е уникално със събирането на мненията на журналисти, показва, че те потвърждават, че "скритото финансиране и разпространение на ,,PR материали", които не са обозначени като такива, продължава да бъде проблем без решение". Около 16% са сигурни, че това е широко разпространена практика. А близо 17% имат впечатление, че това се случва в други ресори на медията, в която работят. Всеки трети респондент (34.6%) заявява, че се е сблъсквал с подобни PR практики, макар и това да е само изключение.

Това допълнително компрометира журалистиката и обърква обществеността за това как медиите набират средства. Но "Ройтерс" посочва и други причини. Загрижеността как се финансират частните медии по принцип е по-висока там, където населението повече се интересува от новини. Има зависимост и с това дали хората плащат за онлайн достъп до новини (в България го правят средно 15%, макар че реалният показател сред активното население е над 20%), което пък е по-популярно в общества, където има устойчива традиция на абониране за медийни издания.

Важно е и дали българите вярват на новините и отговорът е, че с 32% вярващи на това, което четат и гледат страната е близо до дъното сред 46 държави, наблюдавани от анализаторите на световната агенция. Според тях това е признак на силно поляризирана медийна система.

Преди две години "Репортери без граници" дори нарече тази ситуация "медийна гражданска война" в България. В доклада на "Ройтерс" по показателя нетно недоверие (разликата между имащите и нямащите доверие в новините) САЩ водят с минус 15 пункта (44% имат и 29% нямат), което се обяснява с острото политическо противопоставяне в годината на президентските избори и в частност с дълбокото недоверие на симпатизантите на републиканците. Следва България с минус 12 пункта баланс между доверие и недоверие в новините, Франция (-8) и Унгария (-6).

Българите също така не вярват, че има нужда държавата да помага на частни медии, изпитващи финансови затруднения. От включените в анкетата европейски държави тук е най-големият дял (56%), които са против държавна помощ (22% са "за" и 23% нямат мнение). Но това не е изключение, защото почти същият брой несъгласни правителството да се намесва има в Гърция (54%), Чехия (53%), Испания (51%) и Германия (50%).

Единствено в Португалия, където медиите са особено тежко ударени от кризата, повече (41%) подкрепят, отколокото да се противопоставят (35%) на държавна помощ за тях. Обратното е в страни като Дания и Швеция, където отдавна има схеми за подкрепа на журналистиката с обществени средства.

За значението на резултатите от проучването е нужно да се направят и някои уточнения.

Институтът на "Ройтерс" е част от Департамента по политика и международни отношения в Оксфордския университет, а анкетата е на YouGov и локалните партньори на тази агенция. Тя организирана в края на януари и началото на февруари онлайн сред 2018 души в България, но в доклада се посочва, че това става в страна с най-ниското в Европа ниво на навлизане на интернет в живота на хората (т.нар. internet penetration) - 67%. Това е доста зад Румъния (74%) и като цяло е в групата на латиноамерикански държави като Колумбия (63%), Мексико (65%) и Перу (68%).

България е сред страните, за които няма национално представителни квоти по възраст, пол, регион и ниво на образование.

Тази година за пръв път от 10 години е върнато зачитането на групата, хората в която казват, че не се интересуват особно от новини (не са чели, гледали или слушали такива през последния месец). Но в предишни години делът на тази група е бил в рамките на 2-3% от всички анкетирани, поради което не смята, че отговорите ѝ не променят съществено крайните резултати и сравненията между държавите.

Авторите напомнят, че като цяло онлайн анкетите трябва да се възприемат като представящи по-скоро нагласите на хората, които потребяват новини онлайн и колкото по-малък е делът на internet penetration в една държава, толкова повече резултатът от анкетата се отдалечава от реалното положение сред цялото население.