Преди 30 години се разпадна Варшавският договор
Варшавският договор, съперникът на НАТО по време на Студената война, изчезна преди 30 години, а след това всички негови източноевропейски членове се присъединиха към Атлантическия алианс, предвождан от САЩ.
"Сега, както е добре известно, Съветският съюз не съществува, както и Варшавският договор, т.е. военният пакт, създаден в отговор на НАТО. Междувременно алиансът не само съществува, но продължава да се развива ", каза преди три години руският президент Владимир Путин.
Договорът за приятелство, съдействие и взаимопомощ (по-известен като Варшавският договор) престана да действа на 1 юли 1991 г., след като падането на Берлинската стена направи безполезно съществуването на тази организация.
По това време федерална и демократична Германия вече се беше обединила. Шест месеца по-късно най-важният член на този договор, Съветският съюз, се разпадна.
Между 1999 и 2009 година останалите шест членове - България, Чехия и Словакия (Чехословакия), Унгария, Полша, Румъния и Албания - в допълнение към трите балтийски републики , се присъединиха към Атлантическия алианс. Западът беше спечелил Студената война.
"От самото начало болшевиките се опитваха да формират политико-военен блок. Целта им не беше да завладеят цялата планета, а да създадат световен съюз на съветските републики. Проблемът е, че нямаше никой, с когото да го направят. Единствено Монголия беше независима ", казва пред агенция Efe Артьом Улунян, историк на Руската академия на науките.
Нещата се промениха с появата на Желязната завеса след Втората световна война. Влизането на Западна Германия в НАТО през 1955 г. е идеалното оправдание за СССР да оглави създаването на Варшавския договор през същата година. Единствено Югославия беше оставена настрана.
С помощта на доктрината за ограничен суверенитет СССР създаде пояс от сателити, в който всяко идеологическо отклонение се наказва със сила. Такъв беше случаят в Унгария (1956) и Чехословакия (1968). Освен това договорът му позволи да разположи войски навсякъде в Източна Европа.
Улунян смята, че пактът е бил успешен само през първите години от съществуването му, тъй като скоро е доказал, че дисциплината в социалистическия лагер не е била толкова желязна, както се вярва на Запад. "Страните в пакта всъщност играеха двойна игра. Те също искаха да установят равнопоставени отношения с членовете на Европейския съюз (ЕС) и НАТО. Този стремеж предизвика много противоречия в комунистическия блок", обяснява той.
Докато НАТО търсеше" слаба връзка "в пакта, Румъния на Николае Чаушеску се оправяше сама, Албания напусна блока през 1968 г., а ГДР винаги гледаше накриво към останалите.
Влизането на съветски танкове в Прага предизвика непоправима ерозия в групата. Нахлуването в Афганистан (1979 г.), до голяма степен благодарение на реакцията на Запада - ембарго и олимпийски бойкот - беше последната капка. През април 1985 г. с Михаил Горбачов в Кремъл пактът беше удължен за още 20 години, но беше твърде късно.
Трудностите обаче започнаха много по-рано, в средата на 60-те години, с икономическите реформи, инициирани от няколко държави. "Не че са искали да се откажат от комунизма, но са искали да започнат икономически реформи. Но когато казват, че икономическата реформа може да се приложи независимо от политическата ситуация, това не е вярно", казва той.
Икономическа изостаналост и технологична изостаналост в сравнение на Запад също започна да влияе върху пакта. "Комунистическият блок не можеше да оцелее без пари, НАТО също претърпя икономически кризи, но намери изход", казва историкът. След много години комунизъм "по-голямата част от източноевропейските граждани искаха промяна", казва той.
Следвайки примера на други страни с авторитарно минало като Португалия, Испания или Гърция, които се присъединиха към ЕС и НАТО, източноевропейците си мислеха, че "Европа ще направи така, че да постигнат напредък".
"Влизането в евроатлантическите институции се разглежда като елемент на сигурността. Не бихте могли да останете в ничия земя. Нека си спомним какво се е случило в Югославия", обяснява той. През следващите десетилетия всички страни от Варшавския договор се присъединиха към алианса, дразнейки Кремъл, който оттогава обвинява САЩ в нарушаване на предполагаемо мълчаливо споразумение.
"Не съм сигурен, че е имало такова споразумение. Ако беше вярно, щеше да бъде фиксирано на хартия. По такива сериозни въпроси не може да има устни споразумения", каза Улунян. Тридесет години по-късно той не вижда алтернатива на НАТО. Нито ръководената от Русия организация на Договора за колективна сигурност, нито ръководената от Китай Шанхайска организация за сътрудничество.
"Опитът ни казва, че създаването на блок не е достатъчно, за да се съберат няколко държави. Членовете трябва да се откажат от суверенитета си", казва той.