Александър Симидчиев, "Демократична България": Нуждаем се от нов модел за финансиране на здравеопазването и от профилактика
|
Александър Симидчиев е пулмолог, кандидат за депутат гражданската квота на "Демократична България" за изборите на 11 юли. Той бе председател на здравната комисия в предишното Народно събрание. "Дневник" разговаря с него за епидемията от COVID-19, ваксините срещу заболяването, политики за мръсния въздух и за здравеопазването като цяло. Интервюто е взето на 6 юли, преди да бъдат обявени критериите на Министерството на здравеопазването при какви условия да се въвеждат ограничения срещу разпространяването на коронавируса. Разговора с д-р Симидчиев може да гледате като видео в края на статията.
Ще започна с въпросите около епидемията от COVID-19. Следващата вълна от заразени се очаква в края на лятото или началото на есента, когато вече ще са известни някои от отговорите на въпросите около управлението на страната. Какво според Вас трябва да се направи първо този път?
- Вече започнаха да се предприемат част от нещата, които аз бях заложил още в миналия парламент. За половин час не ни стигна време да прокараме една поправка в Закона за здравето, която предвиждаше при пандемична ситуация да има план с разписани критерии, по които да се включват и изключват известни нива на контрола. Т.е. ако затваряме ресторанти, да знаем при какви нива се отварят и затварят. Когато всичко е предвидимо и ясно, хората ще могат да съдействат, за да се случва, а не да ходят при властимащите и да лобират в една или друга посока.
Четох интервю на проф. Мира Кожухарова (консултант на здравния министър Стойчо Кацаров за епидемията от COVID-19 - бел. авт.), която показва, че посоката е към план с ясни критерии. Но той още не е преведен в законодателна рамка. Аз исках да бъде вкарано в закона да има задължително план с критерии. Когато имаме законодателно изискване, независимо кой управлява България, ще бъде длъжен да се съобразява с това.
Има ли друго, което бихте искали да направите по темата с коронавируса?
- Исках, но не успях да го организирам за краткия период на 45-тото Народно събрание, да намерим водач на обществено мнение от групите с ниско ниво на ваксинация, за да могат да бъдат привлечени хората към каузата и да направим фокусирана национална кампания. Например, възрастните хора от ромското население са особено рискови. Не просто защото са възрастни, а и защото най-често пушат доста, т.е. имат поне едно или две хронични заболявания, както и малко по-лош достъп до здравеопазване по принцип. В резултат на това се получава "перфектна буря".
А ако примерно човек като Азис излезе и застане с името и лидерската си позиция за такава целева група, ще имаме фокусирана кампания към нея. Друга целева група са хора в по-млада възраст. В момента имаме достатъчно ваксини и можем да си позволим да ваксинираме по-младите.
Предишният и настоящият министър на здравеопазването също акцентират на влиянието на популярните личности. Това достатъчно ли е?
- Не, достатъчно ще е, когато реално те бъдат привлечени и станат част от кампания. Въпросът не е в добрите намерения, а в реализирането им, така че да се превърнат в ефективна комуникационна кампания, и то правена с целеви групи. Не някой усмихнато от телевизора да каже "Ваксинирайте се", а да има хора, които знаят какви ще са последствията от това, което кажат.
Затова трябва да се направи социологическо проучване сред такива групи: да се види кои са притесненията им и причините да се въздържат. Може да стане с представителна извадка от около 200 човека. За една седмица може да стане, стига да има визия.
Как гледате на практиката на редица държави за финансови стимули или косвени принуди за ваксиниране, например човек да си плаща лечението, ако не е имунизиран?
- Аз винаги съм бил привърженик на позитивните стимули. Моят син ме е учил, че позитивните стимули дават посока на движение, а негативните - скорост. Негативните стимули не могат да дадат посока: ако направим ваксинирането задължително или наказваме, хората ще намерят 1001 причини да не го направят.
Т.е. сте "за" финансови стимули?
- По-склонен съм да кажа "да", въпреки че не бих искал да въвеждаме финансови стимули, за да бъдем здрави. Това е нормален ангажимент на всеки един от нас. Освен това, ако всички сме здрави, общественото ни здраве ще бъде на високо ниво. Ние малко говорим за общественото здраве, а не трябва да е така.
Наскоро поискахте от здравния министър ваксинационните сертификати и електронните пациентски досиета да станат достъпни и с персоналния код (ПИК) от данъчните, вместо само с електронен подпис. Има ли развитие по темата?
- За момента не съм получил отговор, но с този въпрос съм се обръщал и към предишния министър, т.е. това е последователна политика. Всеки от ваксинираните трябва да има позитивните стимули от това, че се е ваксинирал - да си има сертификат, вместо да се разкарва и трудно да стига до него. Над 1 млн. души вече имат персонални кодове от Националната агенция по приходите (НАП). Не е сложно да се въведе.
Контрааргументът е защитата на личните данни.
- Защитата на личните данни на НАП не е по-малко важна от защитата на личните данни в един ваксинационен сертификат. Някои хора отчитат пред данъчните значителни суми и бизнесът им зависи от това какво може да бъде извадено от НАП или не. Тази информация не е по-малко ценна.
Но в електронното здравно досие има и други данни, извън сертификата.
- Да, но може да бъда направено така, че ПИК на НАП да дава достъп само до ваксинационния сертификат. Това е напълно възможно. А и по принцип върху сертификата няма много повече информация от това с коя ваксина сме ваксинирани. Тази информация представяме при всяко влизане или излизане зад граница.
Вие имате ли амбиция за поста министър на здравеопазването?
- Не, напротив. Смятам, че това е пост, който в последните 30 г. страда много от това, което може да се направи в парламента, и затова моят фокус би бил в парламента.
За последните 30 г. през този пост са минали близо 40 души. Не всички са били лоши, причината е, че системата куца. Стимулите са на грешните места и затова постоянно трябва да се оправя нещо в тази система. Министърът, в желанието да оправя, започва да действа ха наляво, ха надясно. Но, ако имаме стимули на правилните места, с добро законодателство, което не си противоречи, а се надгражда, може да направим толкова много, че почти да няма нужда от министър, т.е. той да взима само някои стратегически решения.
А ако постът все пак Ви бъде предложен?
- Лично аз бих предпочел да остана в парламента. Здравната комисия, законодателната дейност и парламентаризмът са неща, които видях и знам колко са ценни.
Как гледате на съвместна работа с проф. Андрей Чорбанов, експерт на "Има такъв народ" в здравеопазването, който е известен със скептицизма си към COVID ограниченията и към ваксинирането на преболедували?
- Досега, когато сме били заедно в едно и също студио, не сме имали ключови разнобои. Имало ги е, когато всеки си говори нещо на едно или друго място. В здравната комисия единственият сериозен разнобой беше дали да разрешим руската ваксина срещу COVID-19, или не. Той е биолог, аз съм лекар, т.е. областта на ключовите компетентности е различна, така че може да се допълваме.
Въпросът е дали можете да постигнете консенсус с човек, който има различно мнение от Вашето?
- Когато беше болен, не е имал разнопосочно мнение с лекарите, които са го лекували. Той имаше такова мнение преди да се разболее. Видя, че това не е толкова елементарно заболяване. Надявам се да си е променил доста от вижданията. Основните му аргументи бяха, че ограничителните мерки нарушават свободата на хората. Но аз пак казвам - едно от ключовите неща, които за мен винаги са били важни не от последната, а от последните 30 г., е общественото здраве.
Всяка държава, която наистина иска да има добро здравеопазване, трябва да има профилактика и обществено здраве като два ключови стълба, които крепят лечебната дейност, която пък е много скъпа. И ако допускаме много хора да се разболяват, не можем да си изплатим здравеопазването.
Трите първи стъпки, които трябва да се направят за постигане на големите цели в здравеопазването?
- Ключово е да има промяна на модела на финансиране на здравеопазването с намиране на източници за държавно финансиране на профилактичната дейност. Това може да стане от акцизи. Тези финансови източници трябва да оформят финансов пакет, който да се използва изключително и само за профилактика. Ако тя влезе и започне да се работи както трябва, броят на болните в късните етапи значително ще намалее.
Разбира се, трябва да дадем възможност на Здравната каса да си дефинира т.нар. основен пакет от дейности, които да финансира добре и изчерпателно. А ако някой иска да получава нещо допълнително, да може да се застрахова срещу тези допълнителни разходи.
Т.е.. да няма едно здравно осигуряване през НЗОК?
- Да, но искам да бъда разбран много добре - не съм за т.нар. демонополизация на касата, когато се има предвид тя да стане на две или три каси. Причината е много проста: в държави, където нямаме достатъчно средства, разделянето на касата на няколко парчета увеличава административните разходи и намалява възможността да служи като изравнител на риска между масовите евтини заболявания и малкото на брой скъпи заболявания.
Какъв е нюансът, защото и сега човек има възможност да сключи договор за допълнително здравно застраховане?
- Задължителното здравно осигуряване сега покрива много неща. Някои от тях не са толкова наложителни или социално значими. Но понеже са много, ги покрива с относително ниски стойности и се налага човек да доплаща за същностни неща. Имаме национални здравни приоритети, които могат да бъдат финансирани по-добре, но нямаме достатъчно пари, освен ако не свием т.нар. основен пакет - да изключим оттам неща, които не са същностни за здравето на нацията.
Трябва да покриваме състоянията, от които боледуват много хора, доста по-пълноценно. А неща, които са редки, казуистики и не са животозастрашаващи, да ги оставим за застраховане по желание.
Какво смятате: болниците трябва ли да са, или не, търговски дружества?
- И това е въпрос, изискващ много по-задълбочен анализ и не толкова популистко говорене по медиите, защото те и в момента не са търговски дружества. Те са регистрирани по търговския закон, но не извършват търговска дейност - не могат да продават и да купуват неща, извън тока и водата.
Има се предвид това, че те искат да работят на печалба все пак.
- За това говорех преди малко: къде са поставени стимулите? В момента единственият стимул е на базата на обем от някаква скъпоструваща дейност. Ако променим стимулите от количество към качество, ще получим много повече качество.
Преди COVID-19 често коментирахте в медиите последствията от мръсния въздух, който продължава да е проблем в България. Доколкото решенията са в ръцете на общините, каква може да е ролята на Народното събрание?
- За разлика от прехранването, от употребата на алкохол, никотин и тютюневи изделия, които са индивидуални актове, въздушното замърсяване е колективен акт и проблемът не може да бъде решен индивидуално. Да, може да се инсталира пречиствател в стаята, но всеки път, когато излезем навън, не можем да контролираме колко е замърсен въздухът, освен, ако нямаме политики. Чистият въздух е профилактика на купища заболявания - белодробни, сърдечно-съдови, диабет и др. Това изисква национална стратегия и общност, за да пазим общественото здраве.
Но това е в ръцете на общините.
- Да, в ръцете на общините като изпълнение, но националната стратегия е при изпълнителната власт. Имаме Изпълнителна агенция по околна среда, сертифицирана да измерва замърсяването. В София имаме само една станция, която мери фини прахови частици от 2.5 микрона, който е най-важният замърсител. А не се приема гражданската инициатива, която има вече над 600 станции в цяла София като, ако не меродавно, поне мониториращо звено, за да покаже, че имаме проблем.
Казвате, че решенията зависят от изпълнителната власт, но пък предпочитате да работите в законодателната...
- Да, така е, но аз видях колко силно нещо е да се правят законите и след това да се проследява дали се спазват от изпълнителната власт. Парламентарният контрол е много мощен инструмент, когато се прилага правилно. Когато възстановим парламентаризма в републиката, хората ще видят, че парламентът не се ограничава до заплатите на депутатите.
Гледайте "Кой ще управлява България" - изборното студио на "Дневник", на живо на 11 юли от 18 часа. Където и да сте. Още информация - тук