Кръжи слух, говори се - през ноември 2002 в Прага България ще бъде поканена за членство в Северноатлантическия пакт. Ще бъде придвижена към атлантическия свят. Ще й бъде дадена възможност да бъде, ако се реши да бъде - себе си между себично цивилизованите, плитко-либералните, трезвите народи от Запад. Скучна идея за всички любители на "рускостта", бездарна от литературна гледна точка и най-важното - съвсем неблагодарна. Геополитическият трепет на по-чувствителната част от българите се усилва паралелно с нарастващите шансове на България да бъде отвинтена от орбитата на руския имперски комплекс и освободена накрая от неговите фантазми, запои и широкодушие. Лесно е да се каже...

Напоследък в софийските книжарници за руска литература отлежава четиво със спиращо дъха заглавие "Апокалипсис тук и сега". Заглавието се оправдава напълно при зачитане, изобщо не подвежда. Съчинението принадлежи на руския философ и политически деец с геополитическа специализация Александър Дугин, лидер на новоучредената партия "Евразия" и автор на фундаментално ръководство по геополитическа теория. Този млад човек с гладко чело, постепенно преминаващо в теме, великоруска брада и мотивиран поглед, е построил завидна кариера, дослужил е (русизъм) до сътрудник на Генадий Зюганов и даже до действащ съветник на председателя на руския парламент Селезньов. Казват, че самият Владимир Путин повтаря негови мисли като свои - сигурно сънуват сродни сънища. Конгениалност, не е плагиат. Съчинението на този руски идеолог се чете като наръчник за тайнствата на руската политическа съвест и звучи като публична изповед. Повече от интересно е да се разбере какво мисли Путин, като се чете Дугин - в това е смисълът на перифразата нататък. Не е дръзко да се постулира тъждество на мислите им по интимни политически въпроси, възможно е и разномислие, но позволявам си да мисля - само в детайлите. И двамата са вдигали тост за Сталин, първият в реалността - знае се, вторият в литературата - ето я. Дугин - православен човек, съгласно собствената му декларация, изпълнява особено послушание да медитира върху шансовете на мъртвата Империя да оживее. С това е зает. Путин също. Грандиозен проект, не ще и дума, староверски трескав, близък до безумието, нека си го кажем направо, но безспорно сугестивен. Смисълът на усилието е лесно доловим - руините на Империята се нуждаят от идеология, от свръхлитературно изричане, от словесен дом. И то се подразбира - от програма за превръщането на заклинанията в действие. Крахът на комунистическата утопия откри за руските души сезон на изнурително тъгуване, на уязвена гордост и на жажда за реванш. Ключовата дума за Дугин (Путин?) е Евразия, лекуващ неологизъм с почтена история (Н.Трубецкой, Савицкий), способен да формира исторически смисъл след смъртта на Третия Рим и неотдавна - след краха на Третия интернационал. Русия не е Европа, нито Азия, а Евразия - уникално Трето, духовен континент, автаркична Територия. Строго погледнато, Русия не се нуждае от никого, тя може сама, но всички се нуждаят от нея, от нейното застъпничество пред Всевишния - поне това, ако имат въображение за собствените си потребности. На народите е нужен смисъл. Това не се разбира с ум, в това се вярва (Тютчев).

Александър Дугин (Путин?) нарича Й.В.Сталин най-големия практик на евразийската идеология, гений на руското своеобразие. Става ясно, че Сталин е анимус на руската психея, нейната мъжка част, комплементарната й половина. Асоциирането на тази титанична историческа фигура с чистките и репресиите издава слабост на въображението, склонност към банално мислене и в последна сметка неспособност да се различи физическата от метафизическата реалност. Йосиф Сталин, казва Дугин (Путин?), е "едно велико "Да" на битието". Ни повече, ни по-малко. Казано е хладнокръвно и даже патетично - в прав текст, не личи ръката да е трепнала.

Сталин е социолог, казва Дугин (Путин?). И ни осведомява нататък, в образ на учен, че чистките са научно обоснована акция срещу социалния закон за стагнацията на елитите, заимствана от теорията на италианския социолог Вилфредо Парето. Революцията се бюрократизира след себе си, такава е нейната съдба. Огнената природа на болшевизма застива на властното място, патосът свършва, идеалът бива бламиран. Формират се котерии, настъпва часът на предателствата. В такава ситуация на лоша сигурност и упадък на революционното възхищение ротацията на елитите е въпрос на елементарна държавна хигиена, а не на лична жестокост, както твърдят сантименталните хора, хуманистите и други любители на човешките права. Гениално е да надмогнеш частните чувства и дребнавите морални предразсъдъци. Не е хубаво да бъдеш скучен.

Сталин е антрополог, казва Дугин (Путин?). Човекът е немощен и не обича да се труди. Капитализмът мотивира човешките същества отрицателно, чрез средствата на икономически терор, "меко-цинично", с договора, а социализмът - положително, с морален натиск и решителни действия. Капитализмът абдикира от дълга да усъвършенства човека, а социализмът мечтае друга човешка природа и не се примирява с нейните несъвършенства, а прилага строга етическа терапия - учи човека на труд. Хората трябва да бъдат наказвани по неизбежност и по задължение, те трябва да бъдат заставяни да се трудят, борбата за "превръщане на лунно-пасивната човешка природа в слънчево-активна" е висок социалистически идеал с особен космически привкус. Социализмът е нищо без усилието за сбъдване на човека, с него или въпреки него - да оставим подробностите настрана. Сталин е знаел много, даже всичко, той има посвещение в тайните на социалната онтология, той е мистагог на народите. Такова е второто, антропологично ниво на осмисляне на чистките, учи Дугин (Путин?). ГУЛаг е лечебно заведение, там лекуват човека от него самия, от човешката му природа, от упорството му да бъде това, което е. Организираният труд превръща простосмъртните от смътен намек в хубава действителност. Идеалната социална скулптура се твори с организирано усилие, с полет на административната фантазия, а не със скрупули в буржоазен стил. Ягода не е садист, а игумен в работилница за нови хора. Социализмът е грандиозна педагогическа система, манастир от подвижници на социалната метаморфоза. Скучните не го разбират.

Сталин е философ, казва Дугин (Путин?). Най-важната, най-пленителната черта на Сталин, тълкуван като евразиец, е неговото умение да гледа на живота философски, от гледна точка на вечността, тъй да се каже. Буржоазната философия не разбира смисъла на обществото - то не е договор, а реалност преди, над и след човека. Оттук и лесната дедукция на два типа неизбежен терор, казва Дугин (Путин?) - буржоазен и социалистически. Буржоазният терор наказва индивида при нарушение на индивидуални права и при отклонение от правила на сключения договор - неговата санкция е формално юридическа. Социалистическият терор е загрижен и интимен, той бди за отпадането на индивида от общата обществена норма, от социализираните мисли и чувства, той санкционира фантазирането на индивидуална автономия. Наказуема е дързостта да мислиш себе си едновременно сам и реален. Човекът е кратък - системата вечна. Вечността на човека е причастност към системата без луфт. Сталин е демиург на сакрална система, съобщаваща битие и даже святост на един свят, съставен от нищо. Смъртта започва там, където свършва тази система, нейно начало е илюзията за индивидуално битие, за индивидуални права. Сталин е гарант на възможното безсмъртие, последно упование пред лицето на смъртта: "Когато несправедливо изтезаваните в коридорите на НКВД съветски вождове или обикновени хора след униженията и мъченията, затворническите лишения и моралния садизъм извиквали пред разстрела "Да живее Сталин", "да живее социализмът", те не кривили душата си и не молели за пощада. Те са утвърждавали велика социалистическа философска истина: индивидът е нищо пред лицето на обществото, но не на всяко общество, а на социалистическото".

Dulce et dekorum est pro Stalin mori (Сладко и благородно е да умреш за Сталин) - казва Дугин (Путин?), на мъртъв език избира да го каже - от любов към живота го прави и от пиетет към класическата образованост. От руска жажда говори.

"Жив е Сталин, тайнствено жив, във всеки от нас", тъгува Дугин - съветникът на Селезньов, съветникът на Путин.

Прага не беше ли в Чехия?