Третата по големина икономика в света - европейската, ще се промени завинаги, когато поеме лидиращата роля в климатичните политики. За да се случи това, както решиха европейските лидери, приемайки зеления пакт, Европейската комисия ще предложи в сряда как тя да намали парниковите си емисии с 55% спрямо нивата от 1990 г. и да постигане въглеродна неутралност до средата на века.

Двете най-замърсяващи икономики - американската и китайската, също се ангажираха да постигнат нулеви нетни емисии, но ЕС е първият, който ще преработи законодателството си, за да стимулира по-екологичния избор през това десетилетие. 25-те милиона предприятия и близо половин милиард души, ще бъдат засегнати от промените.

За последните 30 г. ЕС е намалил въглеродните си емисии с 24%, за следващите девет трябва да ги свие с оставащите 31%. Въпреки, че задачата изглежда нерешима предвид постигнатото до момента, Европейската комисия смята, че амбициозните цели изискват революционни промени.

Европейската комисия ще предложи 12 политики, насочени към енергетиката, индустрията, транспорта и отоплението на сградите.

Докато емисиите в производството на електричество, където ограниченията на емисиите се прилагат вече 15 г., намаляват, транспортът остава единственият икономически сектор, където произведените парникови газове продължават да растат. Затова и автомобилите, самолетите и корабите, които излъчват една четвърт от парниковите газове, ще трябва да посрещнат най-тежкия удар от климатичната революция. Както и сградите - обществени и частни, които "са виновни" за една трета от парниковите газове. Подобно на заводите и електростанциите, които плащат, когато замърсяват, и домакинствата, които използват топлина, произведена от изкопаеми горива, ще трябва да допринесат за успеха на климатичния преход.

Европейската комисия обаче не иска да ги наказва, а да насърчи компаниите и потребителите да избират по-екологични варианти.

Едно от предложенията например предвижда за първи път да се обложи замърсяването с реактивни горива от самолетите, както и да се даде 10-годишна данъчна ваканция на нисковъглеродните авиационни горива. Очаква се също ЕС да увеличи цената на замърсяването с CO2 за промишлеността, електроцентралите и авиокомпаниите, както и да принуди и корабите да плащат.

Списъкът с предложения е дълъг. По-строгите стандарти за газовете от двигателите на автомобилите могат фактически да забранят продажбите на нови бензинови и дизелови автомобили след 2035 г. Страните от ЕС ще се изправят пред необходимостта по-бързо да увеличават производството на енергия от възобновяеми източници, съгласно предложенията, които ще бъдат представени днес.

Брюксел също ще обяви подробности за първата импортна такса в света върху въглерода, насочена към вноса на стоки, произведени в чужбина с високи СО2 емисии като стомана и цимент. Това притеснява търговските партньори на ЕС, включително Русия и Китай, но Брюксел изглежда решен да го направи.

Плановете за приоритизиране на климатичните политики разкриха разривите между по-богатите западни и скандинавските държави от ЕС, където продажбите на електрически превозни средства се увеличават, и по-бедните източни страни, в които се притесняват от социалните разходи за раздялата между икиномиките и зависимостта от въглищата.

Европейските правителства са силно разтревожени от плана на Комисията за включването на транспорта и отоплението на сградите в търговията с въглеродни емисии, тъй като се опасяват, че то може да доведе до увеличаване на сметките за битови нужди.

Комисията обещава социален фонд да предпазва домакинствата с ниски доходи от разходите и призовава страните да използват фонда за възстановяване от COVID-19, за да помогнат на хората да изолират домовете си и да създадат работни места в чисти технологии като водорода.

Като прави климатичните политики по-видими за гражданите на ЕС, законодателният пакет "Годни за 55" ще позволи да се тества и обществената подкрепа за амбициозните климатични намерения, пише Ройтерс.

Политиците се готвят и за отпора на индустрията. Европейският сектор за стомана и цимент вече се обяви срещу плановете за прекратяване на безплатни разрешителни за CO2, а някои от секторите, които ще бъдат включени в схемата за облагане на вноса, изразиха недоволство от инициативата на Еврокомисията.

Но институциите не винаги са губили войните с големите пари. Опитите за затягане на стандартите за CO2 емисиите на колите бяха посрещнати с ожесточение от производителите, но след като европейските гиганти поеха ангажименти да прекратят продажбите на автомобили с двигатели с вътрешно горене през следващото десетилетие, част от правителствата смятат, че именно сега е моментът ЕС да навакса в климатичните действия.

Със своя първи в света законодателен пакет за климата ЕС се стреми да поведе глобалните усилия за предотвратяване на необратимите последици от промените в климата. Но не е ясно дали това ще е достатъчно, за се предизвикат подобни амбициозни действия от други големи икономики на климатичната конференция на ООН през ноември в Глазгоу, Шотландия.

Брюксел няма съмнения, че европейските климатични политики трябва да се превърнат в световен стандарт, като положи особени усилия да убеди партньорите си за въглеродния внос, която би поставила европейските компании в по-равнопоставени условия с конкурентите им от държави, в които на климатичните политики не се придава такава значимост.

Предложенията също биха подтикнали европейската промишленост да инвестира в зелени технологии. Ранното им въвеждане може да даде на европейските фирми конкурентно предимство на световните пазари за нови продукти като нисковъглеродна стомана от зелен водород, но производството на тези продукти ще струва на производителите повече.